Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.10.2013 21:21 - ПЪРВИ БЪЛГАРСКИ ПРЕВОДИ НА БИБЛИЯТА 2 Синодното издание на бълг. Библия.
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 1087 Коментари: 0 Гласове:
0



ПЪРВИ БЪЛГАРСКИ ПРЕВОДИ НА БИБЛИЯТА 2
 Синодното издание на бълг. Библия.

 Това е част от книгата на р. доц. Ив. С. Марковски.

 В първа част
 се разказва за създаването на превода на Б. на руски при ,което се има предвид църковно-славянски език. После се говори за множество български преводи на отделни части от Новия Завет ,които са изчезнали.
 След това се говори за превеждането на Светото писание на книжовен български език с помощта на Британското Библейско Дружество.
 Но по-актуална и интересна е втората част,която съм сложил тук:

 ІІ.
 Синодното издание на бълг. Библия

 Идеята за официален синоден превод:
 Ние доведохме въпроса за превода до времето, когато се появи синодното издание на българската Б. в края на 1925 г. В разгледаните до тук български преводи нашата православна църква не е взимала и не е могла да вземе някакво участие, защото тогава още сме се намирали под двойно робство. Както видяхме, тия преводи са дело или на частна инициатива, или на Британското чужд. библ. общ. В продължение на първия четвърт век, след извоюване на своята независимост и свобода, българската църква е била всецяло погълната от организационна работа по устройството и управлението. На нея малко време оставало да се залови с такъв сериозен въпрос, какъвто е преводът на Б. Съществуващите до тогава преводи са задоволявали, макар и не тъй достатъчно 1), само нуждите на вярващите за домашна употреба на Библията. А при богослужението в църквите и за изучаване на Св. Писание в духовните училища, служила славянската Б. като авторитетен текст. Не трябва да се забравя и обстоятелството, че някои от нашите митрополити били много привързани към слав. Б. и не считали, че е още тъй належаща нуждата от един превод на новобългарски. От историята на руския превод на Б. знаем, че и в Русия имало митрополити, които били против превеждане св. книги на руски 2), и трябвало да се употребяват големи усилия, за да надделее мнението на Московския Митр. Филарет в полза на руския превод.
 Идеята за официален превод на Б. от страна на бълг. църква постепенно съзрявала и се очаквало благоприятно време, за да се почне нейното реализиране. И наистина в последните години на м. в. въпросът за превода на Б. се усвоява от нашите архиереи и става вече предмет на синодни разисквания. Като се вземе пред вид, че до 70-та година на м. век ние се намирахме под църковно и политическо робство все пак не може да се каже, че сме закъснели твърде много с делото по превода на Б. Русите, които са се намирали в много по-благоприятни обстоятелства, се сдобили със синодния превод на Б. на свой език едва в 1875 год. 1)
 За пръв път Св. Синод в официално заседание се занимава с въпроса за превода на Б. на 22 октомври 1898 г. по повод писменото предложение на Високопреосв. Варненски и Прес. Митрополит Симеон в тогавашния състав на Св. Синод. Митрополит Симеон дава доста вески мотиви и основания за нуждата от един новобългарски превод на Б. Той препоръчва, преводът да се възложи, под ръководството на Високопреосвещения Търновски Митрополит Климент, на няколко наши известни писатели, като бъдат задължени да се придържат точно о руския превод на Св. Писание. 2) Това предложение било всецяло възприето от Св. Синод и с писмо от 24 октомври с. г. той приканил Високопреосвещения Митрополита Климента да дойде в София, за да се разменят мисли по-обстойно по въпроса за превода. Митрополит Климент се отзовал благосклонно на тая покана, но поради тежкото му и продължително заболяване, той не можал да вземе ръководството по превода, та цели две години работата не могла да почне.
 -----------------------1--------------------
 Назначената от Св.Синод комисия в началото на 1900 г. почва работа по превода на Б. :
 За да не се протака повече тоя въпрос Св. Синод в заседанието си на 5 февр. 1900 г. отново се занимава с него и взима следните решения. Преди всичко той определил една осемчленна комисия, на която възложил в продължение на две години да преведе от руски на български Библията. В състава на тая първа комисия влизали следните лица: 1. Иерод. Борис, преподавател в богословски духовно училище в Самоков (сегашният екзархийски заместник в Цариград Охридският Митрополит Борис), 2. Петър Генчев, бивш секретар на Министерството на нар. Просвета, 3. Васил Златарски, 4. Л. Милетич, и двамата професори от университета, 5. Ст. Костов, тогавашен секретар на Св. Синод (сега покойник), 6. Дим. Мишев, тогава пръв секретар на Българската екзархия в Цариград, 7. Николай А. Начев, втори секретар на екзархията и 8. Н. Начев, учител в софийска гимназия. 1) Цялата Б. била разделена на осем части, според осемте преводачи, и на всекиго от тях, по азбучен ред на имената им, бил възложен по един дял за превод 2). Председателството на тая комисия било възложено на Самоковския Митрополит Доситей, по това време председател на Синода. Като ръководни начала на тая комисия било препоръчано от страна на Св. Синод, щото членовете преводчици 1. Да се придържат о официалния правопис на Минист. на нар. просв.; 2. Да избягват чуждите думи и да се стремят да ги заменят със старобългарски, а също да се предпазват от употребата на новосковани думи и 3. най-важното, както видяхме по-горе, комисията да се придържа точно о руския синоден превод 3). След това преводите на отделните преводачи да се преглеждат постепенно в общи заседания на комисията. Подир привършване на цялата Б., преводът щял да бъде преглеждан и проверяван от друга комисия, състояща се от преподаватели на Самоков. богосл. училище и други лица, след което пък работата по превода на тая втора комисия щяла да бъде преглеждана и одобрявана окончателно от Св. Синод. Проектирало се първоначалната комисия да свърши превода на цялата Б. до 1 май 1903 гад.
 Тоя проект обаче в много свои пунктове не можал да се осъществи, поради ред неудобства и затруднения, които се явили в последствие. Преди всичко било твърде неудобно, дето една част от членовете на комисията било в Цариград, а друга в София. Повечето от тях били без богословско образование, а да се превежда Б. не е достатъчно да се владеят добре само езици, нужно е също да се знае основно историята и смисъла на текста. Известно е, че не всички книги на Св. Писание са еднакво достъпни за разбиране и лесни за превод. Кн. Иов напр. е една от най-трудните за превеждане; тук е нужен съответен преводач по подготовка. Както казахме, по-късно преводът се извършвал в общи заседания на комисията, където всеки член допринасял за общото със своите познания и подготовка. Срокът от две години, даден на отделните членове на комисията да свършат определения дял за превод, се оказал също недостатъчен. Всеки от тях заемал известно служебно положение и имал задължение преди всичко към своите преки обязаности. По-късно ние виждаме, че Д. Мишев с писмо от 8 юли 1904 г. до Св. Синод се отказва от възложената му работа по превода, понеже длъжността му секретар на Екзархията не му позволява. С писмо № 3459 от 18 юли 1905 г. Св. Синод пък освобождава проф.
 ----------------2-------------------
 Милетича поради това, че той не представил възложения му превод на определеното време и вместо него от същата дата бил назначен проф. Б. Цонев. От тогава до завършване на превода в окончателна форма проф. Ценов (сега покойник) е бил централната личност в езиково, стилно отношение, нему по после било възложено и председателството на комисията. Поради появилите се в печата (в “Периодическо списание” от юни 1904 г.) нападки по адрес на избраната от Св. Синод преводна комисия, пребиваващите в Цариград членове, а именно архим. Борис (Охр. М. Б.), Н. А. Начев и Д. Мишев с писмо от 12 юли 1904 г. до Св. Синод си подали оставката от комисията. В писмото се казва: “Скромни и непретенциозни, ние с благодарение не само отстъпваме мястото си на по-достойните, но и молим най-почтително да се направи всичко, за да се даде по-съвършен превод на Св. Писание.” Преведената част от Св. Писание, която им била възложена, те задържали у себе си с намерение да я печатат изцяло или отчасти в преведените книги от Св. Писание, като ги свери с руския текст и ги поправи откъм смисъл и език. За изпълнение на тая работа комисията е държала 72 заседания в 1905 год., 212 в 1906, 182 в 1907, 206 в 1908, 200 в 1909, 169 в 1910, 200 в 1911 и 102 в 1912 г., или всичко 1343 заседания. През това време комисията прегледала цялата Б., разделила веднъж прегледаното, сверила и оеднаквила паралелните места в целия Нов Завет и само в следните книги от В. З.: Битие, Изход 1), Числа и Второзаконие. Така завършени изброените книги, комисията ги приготвила за втората контролна комисия, тъй наречената “Духовна проверочна”. Последната пък от своя страна прегледала, съобразно гръцкия текст, целия Нов Завет, проверила изработеното по него от първата комисия и успяла да оеднакви паралелните места само в Четириевангелието и Деянията на св. Апостоли.
 Цялата архива на преводните комисии била предадена на съхранение у секретариата на Св. Синод. Тук се намирали и собственоръчните ръкописи на преводачите, а също и някои вестници, в които се критикува превода на четириевангелието, или се отговаря на критиките и др. 2) На двама от членовете именно на професорите се плащало по 10 лв. на заседание, а на другите трима члена – по 100 лв. на месец. Втората “Духовно проверочна” комисия работила безплатно.
 -----------------------3------------
 Към тоя рапорт трябва да се прибавят следните допълнения. Пред вид че Н. А. Начев в Цариград се отказал да взема участие в превода и не представил възложения му превод на Псалтира, синодалните архиери решили превода на Псалмите да се възложи на известния наш писател К. Величков “с изричното предупреждение, че той трябва да направи превода от руски” и да не бъде парафраз. 1) И наистина още същата година Величков превел Псалмите, но Св. Синод, от църковно гледище, не намерил превода му за подходящ. По-късно в 1910 г. той възложил на преосвещените епископи Велички Неофит (сега Видински Митрополит) и Левкийски Варлаама в срок от 3 месеца да преведат Псалтира от руски. С пимо от 12. ХІ. 1910 г. те представили своя превод, който бил предаден на съответната комисия за преглед и поправка наред с другите книги на В. Завет. – Друго което трябва да се прибави е, че Духовната проверочна комисия още в 1907 г. привършила работата си с четирите Евангелия, като прегледала превода откъм стил и го приближила вред, дето може, до гръцкия оригинал. Понеже Четириевангелието било готово вече за печат, то Св. Синод писмено се обърнал до Министерството на външните работи и изповеданията с ходатайство да се разреши отпечатването в Държавната печатница на първо време само на Евангелието. Но понеже тя по това време била претрупана с работа и издаването на Евангелието щяло да се забави, затова Синодът с друго писмо (от 4. ХІІ. 1908 год.) поискал от същото министерство една субсидия от 2000 лв. и сам той да поеме грижата за отпечатването. Тая практика да се издава Б. на части, като се почне от Н. Завет и то от Евангелието, се среща и у другите народи. Видяхме че и при първите български преводи така се постъпвало. Русите издали Б. също на части. И много естествено: захваща се с най-употребителните свещени книги.
 Напечатване Евангелието през 1909 год. :
 Независимо от субсидията, която се очаквала от държавата Св. Синод наредил до ставропигиалните манастири (Рилски, Бачковски, Троянски и Преображенски) да отпуснат от бюджетите си съответна сума (4 – 20,000 лв.) за отпечатване на Четириевангелието. Събраните суми дали възможност на Св. Синод още в 1909 г. да тури под печат Евангелието и, в края на с. г. излезли първите екземпляри под заглавие: “Евангелие на Господа Нашего Иисуса Христа”, преведено на български, издание на Св. Синод на бълг. църква Придвор. печатница София 1909 г.”. То било отпечатано в 50 хил. екзем. Появяването на това Евангелие извикало спорове в печата 1).
 ------------------4----------------------
 Малкото документи и сведенията, които има запазени в синодната архива съвсем не са достатъчни да се напише пълна история на превода, както откъм вънкашна, историческа тъй и откъм вътрешната страна – ексегетична и херменевтична. Особено за последната липсват почти всякакви данни. Ние не намерихме нито един протокол на комисията, от който да се види как е ставал самия ход на превода по същество. В писмата на комисията до Св. Синод, които имахме под ръка, нищо не се говори по това; те съдържат само най-общи съобщения или запитвания. – Едно от главните ръководни начала, които Св. Синод дал на комисията е, както видяхме по-горе, щото преводачите да се придържат точно по руския превод на Св. Писание, значи оригинала или подлинника на нашата Б. трябвало да бъде руската. Обаче, ние виждаме, още в на-чалото комисията изтъква пред Св. Синод, че не е достатъчно комисията да има под ръка само руската Б. Необходимо е за по-ясно разбиране на някои тъмни текстове да се правят справки освен с Б. на славянски, още и на други езици: гръцки, латински, френски, сръбски (вж. писмото на комисията от 27. Х. 1900 г.). Кои са обаче авторите на тия преводи, никъде не е казано. Както на гръцки тъй и на латински и др., има разни преводи на Б. То е все същото да каже някой, че превел или сверил Б. с българския превод. Но с кой превод: с някой от старите преводи ли, с протестантския ли, или със синодния? Макар и на един и същ език, но тия преводи са различни по достойнство и достоверност. В друго едно писмо на комисията от 10. VІІ. 1906 г. се казва, че тя не се е придържала строго о руския превод. В известни места, които били недостатъчно ясни, комисията прибягвала до гръцкия оригинал “за да се получела по-голяма точност и ясност в превода”. Били използувани също и други “реномирани преводи на Св. Писание, които служели за контролно сравнение, а именно: черковнославянския, немския, френския, чешкия и сръбския”. И тук не е казано кои са тия немски и френски преводи.
 -----------5---------------------
 В по-послешните си рапорти до Синод комисията тоже съобщава, че на много места срещала затруднения, когато трябвало да се води изключително по руски синоден превод. Тя констатирала, че тук-там в тоя превод се срещат места, които се отклоняват от всички други преводи, па и от самия еврейски оригинал, който “в съмнителни случаи разгатвал дякон д-р Ст. Цанков” (вж. писмото на комисията от 27. ІІІ. 1908 г.). По-нататък в същото писмо се казва: “Комисията е била винаги в състояние да констатира с достоверност отклоненията на руския текст, който й служил за основа, ала до сега тя не смятала да се отклони от тая основа без позволението на Св. Синод”. На край тя моли да й се дадат нови упътвания, като как да постъпва в подобни случаи, т. е. когато руският текст се отклонява от оригинала? На това питане Синодът отговаря кратко: Комисията да се придържа в превода на Св. Писание от руския текст, като в известни случаи не изпуща из пред вид и славянския текст” (писмо № 1475 от 21. ІV. 1908 г.).
 Въпреки това изрично поръчение, както ще видим по-после, синодният превод на много места се отклонява от руския, славянския и гръцкия преводи, а така също и от еврейския оригинал. При това положение мъчно може да се каже, че нашата Библия има за свой подлинник руския превод. Безспорно, в това отношение комисията не е постъпвала случайно и произволно и се е стараела да надмине другите преводи по съвършенство и близост до оригинала. Но до колко тя е успяла в това отношение, туй е предмет на едно обстойно и продължително изследване и сравнение. И който би се заловил с подобна работа, би срещнал голямо затруднение, понеже в официалната архива липсват данни, от които да се види на какво основание комисията е предпочела един текст пред друг, една редакция пред друга.
 Назначаване нова комисия по превода, тъй нар. 2-ра проверочна:
 Войните и политическите неуредици у нас са попречили твърде много за по-навременното привършване работата по превода. Така напр. поради бал- канската война през 1912/13 г. работата била преустановена за повече от една година. В доклада си от 23. Х. 1913 г. тогавашният началник на духовно-просветния отдел във Св. Синод, свещ. Ст. Цанов, като изтъква нуждата от по-скорошното привършване на превода, дава и известни сведения за положението, в което се намира превода. Още на следущия месец Св. Синод се занимал с въпроса за продължаване работата по превода, като назначил и нова духовна проверочна комисия. Първата проверочна комисия не могла да работи, понеже Митрополит Симеон престанал да е член на Синода и не му било възможно да бъде в София, а Ст. Костов взел отпуск по болест, и не дълго след това се поминал. В новоназначената комисия влизали следните лица: В-преосв. Митрополит Теодосий, бивш Скопски, той и председател, протоиерей Ст. Абаджиев, тогава свещено-проповедник в Софийска епархия, и Хр. Попов, учител в Софийската духовна семинария. На следната година бил назначен и Д. Михаилов, учител в същата семинария, като знаещ латински език, а в края на 1914 г. бил назначен още и Ст. Станимиров, тогавашен секретар на Св. Синод. Характерното в тая комисия е това, че тя се състои изключително от богослови, без Д. Михаилов. В нея няма нито един писател или познавач-специалист на български език. А това е голямо неудобство в работата на превода. Туй се изтъква и в едно писмо (№ 1189 от 10. ІІІ. 1915 г.) на Варненския и Преславския Митрополит Симеон, както следва: “Ако се желае да се провери преводът от точка на езика Св. Синод може да намери между членовете на първата комисия лица, които по компетентност във въпросите за българската реч могат да дадат уроци не само нам, но и на членовете на проверочната комисия (втората). Към услугите на някого от тях може да прибегне Св. Синод, ако намира, че това е нужно. Такъв авторитетен познавач на българската реч може да се тури под разположението на проверочната комисия, за да завърши тя работата си”. И ние виждаме, че по-късно (1918 г.) Св. Синод усвоява това мнение на В-преосв. Симеона. Друго едно неудобство, което се отнася до всички преводни комисии е и това, че никой от членовете не владеел староеврейски език. В същото писмо на Св.-Варненския Симеона се казва: “Когато Св. Синод е взел решение да се направи превод на Св. Писание, е имал пред вид преводът да стане не от оригинала. Защото се знаеше, че сили за такава работа липсват в България. Познавачи на гръцки език тук-там има още, но православен българин, който да познава еврейския няма ... Затова така също бе постановено да се съобщи на преводачите, че трябва да имат за основа и ръководство на своята работа руския превод на Свещеното Писание”.
 ---------------6-------------------
 Задачите на втората проверочна комисия била първо, да оеднакви паралелните места в Посланията и Апокалипсиса, които първата проверочна комисия не успяла да оед-накви, втора и главна нейна задача била да прегледа и свери превода на В. Завет, като за целта се придържа о руския синоден превод. При оеднаквяване паралелните места в Н. Завет комисията срещнала някои неясни и не дотам точно преведени места и помолила Св. Синод да й се възложи да ревизира изцяло превода на Н. Завет. В желанието си, преводът на Св. Писание да излезе колкото се може по-съвършен, Св. Синод, с писмо № 2160 от 12 април 1914 год., удостоверил това искане на комисията, като обаче я задължил, бележките си от тази работа да съобщи със собствен доклад, към който да приложи един екземпляр от целия Н. Завет с всички надлежни поправки. От синодалната архива не може да се установи, доколко комисията е изпълнила това поръчение. От преписката личи само, че тя е представила бележките си само по Четириевангелието, които били изпратени за отзив на В.-преосв. М. Симеон. Последният (с писмо от 10. ІІІ. 1915 г.) представил на благоусмотрението на Св. Синод своите бележки само върху превода на Евангелието от Матея, с обещание да изпрати “след няколко дни и ония за Евангелието от Марка”. Накрай той моли да бъде освободен “по-нататък от тази работа”. В писмото си М. Сим. между другото съобщава, че комисията (втората) нямала “една обща норма, по която да се води в поправките си, та затова се съглежда в нейните поправки известна колебливост, защото при тия поправки се съобразява ту с оригинала (гръцкия), ту със славянския му превод, или пък със руския”.
 Възложената работа на втората проверочна ком., а именно да оеднакви паралелните места в Посланието и Апокалипсиса и да ревизира целия Н. Зав., доколкото той отговаря на руския – комисията не могла да изпълни до край поради намесата ни в общоевропейската война през септември 1915 г. Повече от две години работа по превода била преустановена и понеже, против очакванията, войната доста се продължила, а изгледите за скорошното й свършване не били очевидни, Св. Синод взел грижата да се продължи отново работата по превода. През декември 1917 г. той отправил писмо до В.-преосв. М. Борис, който по това време бил в престолния си град Охрид, със съобщение, че го назначава за председател на новата (трета по ред) “Върховна духовна проверочна комисия” по преглеждане на Св. Писание. В края на писмото се изказва желание, щото той да употреби “всички грижи и старания за по-скорошното и успешно завършване на това дело”. М. Борис след два месеца отговаря, като благодари за вниманието и изказва готовност за участие в превода. В заседанието си от 4. ІV. 1918 г. Св. Синод се занимава с попълване състава на третата комисия. Той като взел предвид, че в нея би трябвало да влезат членове от по-раншните комисии, понеже те като запознати с работата ще могат твърде много да ползуват и улесняват комисията, назначил следните лица: професорите Б. Цонев и В. Златарски, писателя Н. Начев и учителите от Соф. дух. семинария Хр. Попов, Д. Михаилов и Д. Ласков. Делокръга на комисията бил следния: 1. да разгледа и разреши спорните точки по превода на Четириевангелието между първата и втората върховни проверочни комисии; 2. да прегледа и свери превода на Св. Писание (В. Завет), останал не прегледан от втората комисия и 3. да направи обща ревизия на целия превод без Четириевангелието. След това комисията да почне работата веднага след Томина неделя 1918 г., да заседава в синодната палата най-малко три пъти в седмицата, като за ръководно начало ще има упътванията дадени на по-раншните комисии.
 ---------------7--------------------
 В доклада си от 20. VІІІ. 1918 г. председателят на комисията “Охридският Мит. Борис съобщава, че комисията почнала заседанията си на 23 май и до 15 август с. г. имала 67 заседания, в които тя извършила следната работа: 1. Прегледала и сверила превода на 4-та книга Царства и І Паралипоменон от 1 до 11 гл., като направила ревизия и на 1, 2 и 3 книга Царства; 2. разгледала и разрешила спорните точки по св. Евангелие между първата и втората върховно-проверочни комисии и направила бегла ревизия на целия текст. По такъв начин Четириевангелието отново ревизирано било готово за печат 1).
 Отпечатването в 1920 г. на Евангелието в Лайпциг:
 Понеже в България, поради войната, нямало износни условия да се отпечата такова грамадно издание, затова Св. Синод влязъл в преговори с лайпцигската изда телска фирма Брокхауз, за отпечатването и подвързването на 100 хил. екземпляра малък формат 1). Последната предложила твърде приемливи цени и се задължила в срок от няколко месеца до края на октомври 1918 г. да отпечата всичките 100 х. екземпляра. За по-бързо и успешно привършване на работата по коригирането бил командирован в Лайпциг тогавашния гл. Редактор на “Църк. вестник” протоиерей д-р К. Ценов. След надлежните поправки нареждането на текста за печат почнало бързо да върви. Последната ревизия била пращана от Лайпциг в София за преглед от комисията. Имало всички изгледи отпечатването да се привърши в определения срок и, екземплярите да бъдат изпратени в България. Но тъкмо през месец септември почнал катастрофалния край на войната. Настанали смътни времена както у нас, тъй и в Германия. Фирмата Брокхауз току-що успяла да привърши всичката техническа работа (набор и пр.) и били потребни само 4 седмици за отпечатване. Тя поискала от Синода да внесе предварително останалата сума от предприятието, иначе ще преустанови работата. България месеци наред бе изолирана от целия свят. Поради ред непреодолими пречки работата по отпечатването стояла в това положение до 1920 г. Св. Синод отново влиза в преговори с фирмата при изменени условия, и Четириевангелието в същата г. бива отпечатано в 33 хил. екземпляра и в 1922 г. пуснато в продажба бод заглавие: “Евангелие на Господа Нашего Иисуса Христа преведено на български – Издание на Св. Синод на Бълг. Църква цена: 4лв., печатница Ф. А. Брокхауз Лайпциг 1920 год.”.
 След тоя малък парантес за Евангелието от 1920 г., ние продължаваме нататък историята на превода. На 15 авг. 1918 г. комисията преустановила превеждането, поради това че Охридският М. заминал за епархията си по неотложни нужди. Освен това и настъпилите събития през есента на 1918 г. попречили на работата, и превеждането могло да почне отново едва в началото на 1919 г.
 С писмо № 8 от 30. VІ. 1920 г. комисията донесла в Св. Синод, че тя свършила възложената й работа и прекратява заседанията си. От представените рапорти през 1919 и 20 г. се вижда, че комисията е прегледала и сверила целия В. Завет, а заедно с това и ревизирала направените поправки. В един доклад от 1 ноември 1920 г. подписан от председателя В.-преосв. Охр. М. Борис се прави кратък преглед на цялата работа, извършена от комисията през времето 1914 – 1920 г. В него между другото се казва, че при проверяване точността и верността на превода комисията е държала за неговата ясност и гладкост. Направените отстъпления от руския превод се налагали или от текста на оригинала, или пък “от ясността и гладкостта на българския превод”; за тях всякога е донасяло своевременно в Св. Синод 1). Някои от тях са връщане към оригинала, “от който руският превод се е отклонил”. Комисията е поправила и издаденото в 1909 г. Евангелие, тъй като то било напечатано по-после в Лайпциг 2). “За 110 поправени места в него Св. Синод дал съгласието си, а само за шест места не се съгласил с комисията”. И относно Ветх. Завет, се казва в рапорта, “руският превод е бил като оригинал за комисията. В целия В. З. има само 11 места 1), които представят от себе си известно отстъпване от текста на руския превод и са съгласни с превода на 70-те и със славянския. Но в повечето от тия места отстъплението повелително се налагаше поради очевидната пълна неясност, на самия руски текст, който е превод от еврейската Б., а в останалите – поради известния между екзегетите факт, че тия места са повредени в еврейската Библия”.
 -----------------8--------------------
 Въпреки цитираното по-горе писмо на комисията, оказало се, че преводът не бил представен в окончателен и завършен вид; оставало да се довърши още следното: 1. “да се сравнят и уеднаквят паралелните места във вехтозаветните свещени книги; 2. да се сравнят и уеднаквят цитираните в Н. Завет места из вехтозаветните свещени книги и 3. да се сравнят и уеднаквят и всички паралелни изрази и думи във всички св. книги, така че думи във В. Завет по руския превод и думи в Н. З. по гръцкия текст, които се срещат в различни места и могат да имат различни преводи, да бъдат по възможности еднакво преведени навсякъде, дето това позволява свойството на българската реч” (вж. писмо № 8506 на Св. Синод ат 13. ХІІ. 1920 г.). За привършване на тая работа била назначена последна комисия в състав: Неврокопския Митроп. Макарий и Хр. Попов.
 Едновременно с това Св. Синод взел грижата своевременно да подири средства за отпечатване на Библията. Разбира се, че за такова голямо издание били нужни грамадни суми. Б. е първата отпечатана досега у нас книга по големина (1523 стр.) и по тираж (в 50 хиляди екземпляра). Още в 1920 г. Св. Синод се обърнал с писмо до Министерството на външните работи и изповеданията, с което съобщава, че Б. е почти готова за печат, и моли министерството, въз основа на чл. 100 п. 10 от Екзархийския устав, щото отпечатването да стане на държавни средства. Но се получил отговор, че “правителството няма възможност да отпусне нужната сума за тая цел”. Пред вид на тоя отказ, Св. С. решил да издаде “окръжно писмо до архиерейските началства, с което да им се предложи да приканят най-настоятелно всички църкви, духовенството и другите църковни учреждения в епархията си да отпуснат, макар и взаимообразно, щедри помощи за издаване на Б.” Плюс това била пусната подписка в цяла България за записване предварителни абонати. И наистина, от разни краища почнали да постъпват в Св. Синод суми за отпечатване. Ала събраните средства далеч не били достатъчни да се почне отпечатването на такова грамадно издание.
 С дохождането в 1923 г. на власт правителството на Ал. Цанков настанали по-благосклонни отношения между държавата и църквата. Св. Синод повторно се обърнал с писмо до Министерството на външн. р. и изповеданията за да подири съдействието на държавата по отпечатването на Б. В писмото си Синодът, като изтъква голямото значение на българския превод на Б., която “е основа на вярата и морала на нашия народ и на държавния и културен напредък на всички цивилизовани народи”, моли правителството да нареди да се отпечати тя безплатно в Държавната печатница, като Св. С. ще поеме разноските по доставяне на хартия, подвързия и подвързочен материал. В удовлетворение на тая молба правителството чрез респективното министерство дало съгласието си за безплатно нареждане и отпечатване на превода в казаната печатница.
 Между това назначената последна комисия по уеднаквяване на паралелните места си привършила работата. Печатането започва през есента на 1923 год. За коректори били назначени Хр. Попов и Ив. С. Марковски. Последният след като заминал в задгранична командировка през ноември 1924 год. бил заменен с Ив. Георгиев, учител в Соф. дух. семинария. През декември 1925 г. излизат първите екземпляри от отпечатаната цяла Б. под заглавие: “Библия сиреч книгите на Свещеното Писание на Вехтия и Новия Завет Издава Св. Синод на българската църква Държавна печатница София 1925 г.”, (стр. 1475 – 48). Накрая е поместен “указвач на вехтозаветните парамийни, на апостолските и евангелски чтения в празниците през годината”, а също и 6 карти на Предна Азия и Палестина, отнасящи се към текста. Цената на подвързана с платно Б.
 ------------9!------------------
 ІІІ.
 Кратък обзор върху вътрешната страна на синодния превод.

 До тук ние разгледахме външната страна на синодния превод, т. е. как е вървяла хронологически външната, историческата работа по превода отначало до неговия завършек. Смятаме, че изследването ни не ще бъде напълно завършено, ако не кажем нещо и за вътрешната страна на превода, преценен от гледище на библейската херменевтика. Разглеждането на тоя въпрос е сложна и обширна работа, на която заслужава да се посвети отделно, специално съчинение, независимо от историческата страна на превода. За да се направи подробен критически анализ на цялата Б., която по българския превод се състои от 77 отделни книги, се изискват ред години непрекъсната работа. Както самият превод на Св. П. не е лесна работа и са нужни десетки години 1), така също и за неговата преценка от гледна точка на библейската евристика и профиристика е нужно съответно време. Синодалната Б. излезе от печат едва преди една година. Тепърва специалистите у нас, ще има да си кажат думата. Появилите се статии до сега в някои вестници и списания са само оповестителни, те съдържат общи впечатления. А всестранното разглеждане превода на Б. може да съставлява Lebenswerk за един учен. Тук ще направим накратко само известни изводи, които естествено следват от изложената до тук историческа част на нашата работа. Преди всичко ще посочим, какво е отношението на синодния превод към руския и към оригиналния текст – еврейския за В. Завет, а заедно с това, до колко тоя превод оправдава своето появяване, като за Н. Завет предоставяме на специалистите да се произнесат.
 Общи херменевт.и ексегет. бележки
 Както всеки превод, тъй и тоя не може да претендира за пълно съвършенство и безпогрешност. Преводът е до известна степен отражение на оригинала чрез преводача и затова субективизмът се явява като че ли неизбежен. Затова при всеки превод, особено на Св. П., са наложителни следните две основни изисквания: 1. вярно предаване на оригинала, т. е. преводачът не трябва да съобщава свои мисли, а само такива, които напълно и точно се съдържат в текста и 2. понятност и лекота при четенето, т. е. преводът да произлиза, да се ражда, тъй да се каже, от духа на езика, на който се превежда. Думите трябва да бъдат така подбрани и речта така построена, щото преводът да се чете като нов оригинал, или с други думи да се накара авторът да говори на чуждия език. И колкото тия два елемента – вярност в текста и вярност към езика, на който се превежда – повече се съчетават, толкова по-съвършен е преводът.
 Към този идеал са се стремили и преводачите на синодната б. Но те са имали да преодоляват по своя път големи трудности и препятствия. Всяка научна област си има свой език, свои termini technici. Едно медицинско съчинение може да разбере и правилно да преведе само медик, също може да се каже за писмени произведения по инжинерство, техника и др. Богословието, което има за свой източник Св. П. е също специална наука, която иска пред-разбира и тълкува Св. Писание и, следователно, правилно да превежда. От преводача се иска да бъде филолог, т. е. най-малко да знае езиците, на които е писан оригиналният текст, а това са староеврейски и гръцки, да е запознат с теорията на тълкуванието, с принципите на херменевтиката, а също така да бъде и богословско образован. Католическият възглед, че църквата е, която има изключителното право да учи и тълкува Св. П., макар и краен в някои отношения, по идея е прав. За правилно тълкувание и предаване на народен ез. Св. П. е нужна компетенция. Всеки превод, както казахме, е до известна степен и тълкувание, затова много правилно е запазено старото наименование – гръцко-александрийски превод на 70-те тълковници, а не преводачи. Наистина и в делото по превода на нашата Б. Св. Синод си е запазил върховното право окончателно да се произнася по разните спорове, възникнали между отделните преводни комисии, но фактически първоначално преводът е бил поверен на лица, които нямали всички изисквания и нужния ценз на преводачи на Св. П. Някои от тях са прекрасни историци и езиковеди, други добри писатели и пр., но с богословието и по-частно с библейската наука те малко се занимавали или даже никак. До колкото ни е известно, преводачите на Б. на главните културни езици са били преди всичко богослови. Първият преводач на немската Б. е Лютер, ва английската Виклиф (1384), след това Тиндал и др., на френската П. Р. Оливетан, братовчед на Калвина и т. н. Най-новите ценни преводи на немски са тоже от богослови-библеисти: Кауцш, след това в последно време тюбингенския проф. Паул Рислер и др., на френски Крампон, Сегон, Сентенер и др., на английски Дж. Мъфат и др. Руският синоден превод, както видяхме, бил възложен на комитети от богослови при духовните академии. У нас обаче от първата осемчленна комисия само един член по образование е богослов. Тоя състав на практика се оказал наистина недееспособен. Представените преводи от отделните преводачи били несполучливи. И ние виждаме, че по-после, особено след 1912 г., съставът на богословите в комисията се увеличава, а плюс това била учредена и специална върховна пр




Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13704822
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031