„Султан Мурад I е османски владетел (емир), известен като Худавендигяр (Богоподобни), управлява Османската империя от 1359 до смъртта си на 15/28 юни 1389 г. Роден е през 1319 или 1326 г., син на Орхан I и византийската принцеса Елена (Нилюфер). Убит от Милош Обилич по време на битката на Косово поле със сръбския княз Лазар Хребелянович.”
(Това е от Википедия, защото много от вас я ползват за справка.)

Сега, като знаем това, много лесно може да подредим и останалите герои в нашата история. Въстаналите царе са коалиция от български, македонски, унгарски, гръцки и сръбски царе, които се опитват на дванадесетата година от покоряването си да се опълчат на покорителя Амурат І. При описаната битка, както видяхме, са убити двама от въстаналите царе. Това са „Бера, цар содомски” и „Бирша, цар гоморски” от син. б-я. С тази подробност отиваме направо на Битката при Черномен, състояла се на 26.09.1371г. При нея наистина загиват двама от противо-турската коалиция, това са Вълкашин, жупан на Прилеп и деспот Углеша. 

„КОМАНДВАНЕТО НА ХРИСТИЯНСКАТА ВОЙСКА 

Въпросът за командването на християнската войска е спорен в източниците. Една част твърдят, че войската се е командвала от цар Урош, а според други от крал Вълкашин и деспот Углеша. Не е ясно също дали в похода се е бил включил сина на Вълкашин - Марко. Легендите разказват, че той е прекарал известно време затворен в Одрин, а Иеракос в “Хроника за царството на турците” сочи, че Мурад е победил “ също и Марко Крамувики, най-пръв и най-велик, и вожд на пеонците”10. Последица от това е и противоречивата оценка на изворите за ролята на тези лица в битката. Дори Константин Михайлович, обвинява двамата братя, че още преди битката са изоставили своя господар и са се били предали на турците. Подобно обвинение, само че вече в легендите се хвърля и върху Марко – той бил строшил костите на баща си. 

Възможно е действително Урош формално да е предвождал войската, но несъмнено фактическото ръководство е било в ръцете на Вълкашин и Углеша. Причина за тези противоречия е възможно да се дължат също на близостта на имената на деспот Углеш и цар Урош, както и че двамата умират в една и съща година. 

Цар Урош управлявал Сърбия почти до края на 1371г., но авторитетът му сериозно бил пострадал поради неуспеха му да отрази унгарското нашествие и властта му била чисто формална. След унгарската агресия нарастнало влиянието на крал Вълкашин и деспот Углеша, чийто земи останали незасегнати. Те и двамата до битката при Черномен не са се отличавали като военачалници в някое важно сражение и може да се каже, че не са имали сериозен боен опит. 

Друга спорна фигура е братът на Вълкашин и Углеша – Гойко, когото Орбини сочи като командващ войската. Името на Гойко се среща във фолклора, но в писмените източници за битката не е известен.” 

 http://ald-bg.narod.ru/materiali/1371_CernomenBatlle.htm

 Ето, че днес разполагаме и с още един източник за участниците в тази битка, където е упоменат този Гойко. Това е книгата Библия. 

8 Изыде же царь содомский и царь гоморрский, и царь адаманский и царь севоимский, и царь валаки, сия есть сигор: и ополчишася противу их на брань во юдоли сланой, 

8 Изыде же царь содомский и царь гоморрский, и царь адаманский и царь севоимский, и царь валаки, сия есть сигор: и ополчишася противу их на брань во юдоли сланой, 

Ще се опитам да направя подредбата на царете, според този нов извор. 

1. Содомският цар Валаком (Остр.), Валлою (Елиз.), Бера (Син.) 
2. Гоморският цар Варсавою (О), Варсою (Е) и Бирша (С).
3. Царят на Адама Сенааром (О), Сеннааром (Е) и Шинава (С).
4. Царят Севоимски – Симовором (О), Шемевера (С).
5. Царят на Валаком (О), Валаки (Е) и Бела (С), която е и Сигор (Загора).

Първият владетел е Валак (ВЛК), или Вълка (син), Вълкашин, убит пре Черномен. 
Вторият е Варсавю, Вар (Бар, обратно на нашето Раб, означава и Син) + савю, сою, ша, това е Углеш, деспот на Сяр.

В библията е описана смъртта на двамата владетели: 

[14:10] А в долина Сидим имаше много смолени ями. И царете содомский и гоморский, като удариха на бяг, паднаха в тях: а останалите побягнаха в планините. 

„долина же алукия, (имаше) кладези веверны побеже царъ содомский и царъ гоморский и въпадоша в на” 
Остр. б-я

Думата „веверны” е преведена в църковно-славянския речник като „смолени”, „нефтени” заради географията, наложена от църквата. Ако приемем, че това е българската дума „варници”, така кладенците стават за гасене на вар, а не са нефтени, или асфалтни (смолени), както ни убеждават днес. Според библията двамата царе са се удавили в подобни ями. Мауро Орбини споменава нещо подобно: 

„В сражението загинали и двамата предвадители на похода – братята Вълкашин и Углеша. Обстоятелствата около смъртта им не са особено ясни и също са станали предмет на легенди. Според Халкондил това не било ясно дори за приближените на предводителите и те известно време дори мислели, че са живи. Орбини обаче разказва подробно за края на предводителите на християнската армия. Според него деспот Углеш и брат му Гойко по време на бягството се удавили докато се опитвали да преминат река Марица. Вълкашин успял да я премине, но докато пиел вода край Харманли бил удушен с огърлицата, която висяла на врата му от неговия оръженосец Никола Хрсойевич. По-късно тленните му останки били пренесени в манастира „Свети Димитър” край Сушица. В една късна и доста неточна интерпретация на събитията описана от пътешественика Пиер Лескалопие през 1574г. например се разказва, че крал Вълкашин Мрняевчевич бил убит от своя щитоносец Версонич17. Според сръбския патриарх Паисий гроба на Углеша бил край Харманли, като по-късно тленните му останки били пренесени в един манастир край Сяр, а един от приемниците му - Арсений Черноевич разказва, че е видял гроба на деспота край Узунджово18.” 

Това са първите двама царе. Третият е Урош, а четвъртият е унгарският крал Матиаш Корвин. 

Френският пътешественик Пиер Лескалопие (1547 г.) минавайки през България пише следното за Вълкашин: 

„На юг преминахме реката Карманли, т. е. „царска река”. Малко след това – пред чешмата на крал Вукасим-Мрезич, за когото се разказва, че по време на бунта на Сърбия срещу Матиаш Корвин, унгарски крал, Сърбия се предала на турчина посредством деспот Георги, който бе неин управител. Вукасим, молдовския крал, водел войски в помощ на Матиаш и уморен от дългите си преходи, поискал да пие и да си почине при тази чешма. Там бил убит от Версонич, негов щитоносец, който той задържал единствен при себе си, докато войските му продължавали пътя си. В миг (дори елементите възненавидели това предателство) сладката вода станала горчива. Всички местни хора, които минават оттам, остават няколко монети от себе си, вярвайки суеверно, че като са пили (водата), (тя) лекува треските и им пречи да се явяват. Нашият чауш, хората му и някои от нашите пиха от нея.” 

Най-интересен за нас е петият крал, този на Влахия (така е наричана и България по това време), още и Загора. Това е третият от братята Гойко, който е бил кесар над българите и е царувал във Филипопол. 

Още три топонима смущават привържениците на трад. история. Това са „солено море”, „Содом и Гомор”:

 „[14:3] Всички тия се съединиха в долина Сидим, гдето е сега Солено море.”
Син. б-я 

3 Вси сии совещашася на юдоль сланую: сие есть море сланое. 
Елиз. б-я 

3. „…и вси совещашася на дебрь (лукию) се есть море солиное.” 
Остр. б-я 

Да открия къде се е намирало това езеро ми помогна Йосиф Флавий. В разказа си за подялбата на завзетите земи от армията на Иисус Навин той дава точно къде се намира това езеро, наречено от него „Содомско”:
22. Призовавайки Елеазар и събирайки съвета на старейшините с началниците на отделните колена, Иисус разпределил цялата страна между (останалите) девет колена и половината Манасиево, съобразявайки се при това разпределение с числеността на всяко коляно. При хвърлянето на жребий потомците на иуда получили във владение цялата горна част на идумея (Македония), която в долната си част се простирала до Иерусалим (Сердика) и оттам достигала до Содомското езеро.”
„Юдейски древности”

„Произхода на крал Вълкашин и деспот Углеш обикновено се свързва с разказа на Мавро Орбини. Според Маврубир: 

Цитат 
Да почнем първо с крал Вълкашин и неговия брат Углеш. Те се родили в Ливно, от баща Мрнява, който по почест е бил дребен болярин, но по-късно, с неговите синове, цар Стефан издигнал много. Когато цар Стефан една вечер касно опишъл край Благай и не е искал са иде в града, Мрнява любезно го приел в своята къща. Царя, виждайки това негово отлично посрещане, взе го, заедно са жена му, тримата му сина и две дъщери в своя двор.
Според Маврубир издигането им се дължало на успехите им във военни действия срещу Солун и срещу турците. В историята си, Маврубир лазказва, че са били трима братя Вълкашин, Углеш и Гойко. 
Св. Паисий Хилендарски в своята история обаче тук съществено се отклонява от своя основен източвик Маврубир и разказва, че Вълкашин и Углеша били потомци на цар Смилец: 

Цитат 
При смъртта си Стефан поставил [начело] на своя дом и престол Вукашин. Тоя Вукашин не искал Стефановата царска титла и се подписвал "цар на гърците и българите". За това имало несъгласие и Вукашин жалел за своето българско кралство и царство. И той бил от рода на българските царе, бил сродник на Елена, Стефановата царица. Елена била дъщеря на българския цар Смилец. Този Вукашин убил Стефановия син Урош и станал сръбски и охридски крал. Върнал се в Охрид и Прилеп, заповядвал над сърбите и владял много места. Княз Лазар останал край Дунав и Шумадия и Морава и се съпротивлявал на Вукашин. Така сръбската земя се разделила на две за няколко години. И султан Мурад отишъл срещу княз Лазара с войска. Вукашин не отишъл на помощ на княз Лазар. Мурад убил княз Лазара на Косово поле и превзел най-напред неговата държава. След това крал Вукашин нападнал с войска турците и ги преследвал от Сърбия до Едрене, но турците пак се засилили срещу Вукашина и го подгонили назад. Бил убит от своя слуга при Марица при Пазарджик. Марко сгрешил срещу своя баща Вукашин и баща му искал да го убие. Той избягал при турския цар в Едрене.
След убийството на на Вукашин цар Баязид поставил Марко за малък паша в Прилеп и Охрид.
Следва.