Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.03.2012 19:57 - СМАЙВАЩАТА ДРЕВНОСТ НА БЪЛГАРСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ – ЗНАЦИ И СИМВОЛИ ОТ КАМЕННАТА ЕПОХА, КОИТО СЪХРАНИХМЕ ДО НАШИ ДНИ
Автор: prarodinata Категория: История   
Прочетен: 20846 Коментари: 21 Гласове:
25

Последна промяна: 17.09.2013 19:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 


Част I
  НЕОЛИТНАТА МАРТЕНИЦА НА БЪЛГАРИТЕ

 

 

Българите са запазили много древни обичаи през предългия си исторически път, но киченето с мартеници в първия ден на ‘женския’ месец март е безспорно най-масовата и зрелищна демонстрация на принадлежност към българския народ в наши дни. Всеки, който е пътувал в чужбина, в градове с по-значително българско емигрантско присъствие, е виждал закичените с мартеници цъфнали дръвчета през пролетта. За всеки от нас е очевидно, че този ритуал е толкова стар и е пропил така дълбоко българската ДНК, че нито технологичният прогрес, нито властващият днес материализъм, нито емиграцията далеч от Родината са способни да унищожат желанието ни да се закичим с бяло и червено в първия ден от първия пролетен месец. Но колко древна е всъщност Баба Марта и знаем ли какво означават двата любими цвята? Тук ще представим археологически доказателства в полза на тезата, че българската мартеница – комбинацията от бял и червен цвят – се е използвала масово по нашите земи от нашите предци, коренното население на Балканите, поне от ранния неолит (условна датировка 6-7 хил. пр. Хр.).

 

 

 

Легендите, създадени, за да обяснят произхода на мартенския обичай, са неудовлетворителни, а опитът ритуалът да бъде интерпретиран като една от ‘езическите’ практики за измолване на здраве и благоденствие и предпазване от зли сили води до твърде ограничено разбиране за същината му.  

 

 

 

 

Употребата на червения цвят (червена охра) в погребални ритуали и скална живопис датира още от късния палеолит, но масовото използване на бяло-червената комбинация на територията, където се заражда българският народ (Балканите и Мала Азия), започва през ранния неолит (Чохаджиев, 2011).

 

 


Ръцете от пещерата Алтамира, Испания. Палеолит.

 

 

В този огромен ареал използването на червено и бяло започва с украсата в тази комбинация предимно на култовите съдове и продължава през каменно-медната епоха вече и върху стените и подовете на жилищата.

 

 


Съд от Хаджилар, Турция – едно от най-интересните праисторически селища в Мала Азия, връстник на знаменития Чатал Хююк.Халколит.

 

 


 

 

 Хаджилар, Турция.Халколит

 


 

 

  

 

Амулет от Schela Cladovei, култура Кукутени, Румъния.

 

 

 

 

Мулдава: зооморфен керамичен съд. Култура Караново

I

 

 

 

  

Украса на жилище от Чатал хююк, Турция

 

 

 Украса на жилище (обмазка на стена) от Слатина, България.
 

 

 

Отговор на въпроса с какво тези два цвята са привлекли интереса на предците ни дава Ст. Чохаджиев (2011):

 

 

‘Всеизвестно е, че множество женски антропоморфни фигурки и съдове, изобразяващи жени в напреднала бременност и ха­рактерни предимно за късния халколит, са украсени с вертикални ленти с червен цвят (Чохаджиев 2004, 22). Прието е този цвят да се свързва с женското начало, кръвта, промяната, зачеването и раждането. На мен не са ми известни такива фигурки, украсе­ни с бели ленти, както и гробове, в които, вместо бучки червена охра, да са поставяни бучки бяла минерална боя… Ако приемем, че червеният цвят е символ на живота и раждането, а белият – на плодородието, т.е. съответно на кръвта и спермата, то бихме ги приели като символи на основните начала в живота на човека, а тяхното съчетаване - надежда за здраве и благополучие.’ В този смисъл редуването на червения и белия цветове, на мъжкото и женското начало, които не могат да съществуват поотделно и в съвкупността си пораждат новия живот, може да се разглежда като прадревни илюстрации на концепцията за Ин и Ян и взаимодействието помежду им. Особено ярко тази концепция е изразена в шахматно-украсените култови съдове, където обичайните черни квадратчета понякога се заменят с червени. Това е забелязано и от Ив. Танев Иванов: ‘При древните народи не само отделните цветове, но и някои техни комбинации (двойни цветове, двуполюсници) са носили определен смисъл. Например, добре известен е черно-белия цветови дипол при древните иранци и символът “ин-ян” (черно-бяло) при древните и днешни китайци. Той олицетворява взаимната борба и взаимовръзка на световните сили и свойства: ден и нощ, небе и земя, студено и топло, светло и тъмно, добро и лошо и т.н. Бяло-червеният “символен дипол” в древното съзнание е по-слабо известен от бяло-черния, но без съмнение е съществувал и е играл съответната ритуална роля. По този начин идеята да разглеждаме мартеницата като червено-бял “цветови двуполюсник” изглежда много полезна.






 


 

 


 

 

Подобен смисъл имат и изображенията на най-важният соларен символ – свастиката – изпълнена в червено и бяло (на свастиката ще бъде посветен отделен постинг, в който ще публикувам неизвестно досега изображение, датиращо от средния неолит, намерено на територията на България):

 


 

 

Керамичен съд, украсен със свастика, Новозагорско. Ранен халколит.

 

 

 

 

 

 

 

 


 

 

Керамичен съд, украсен със свастика, Новозагорско. Ранен халколит.

 

 



Бяло-червената свастика на българите

 

 Особено внимание заслужава една паница от Хотница, публикувана в Чохаджиев (2011):

 


 

 

‘Малка паничка със скулптирана върху вътрешната страна на дъното композиция - жена и дете, седнало в скута й. За съжаление горната по­ловина на телата е отчупена. Украсата в общи линии е традиционна - свастика с четири полета, мотивите в които са запълнени с червена боя, кантирана с релефни линии от бяла боя. В средата е оформен квадрат с бял цвят, върху който е оформена скулптурата. Телата са украсени с червена боя и хоризонтални бели райета. Външната част на устие­то е също украсена - хоризонтален пояс от редуващи се полета - пет само с червена боя и пет с по девет вертикални линии, отново с релефно нанесена бяла боя. От територията на България подобен съд не ми е известен, но четири екземпляра са познати от Румъния (Уотеа 2005, Р1. 115). Единият (от Султана) е сравнително добре запазен и е известен като „Влюбените". Представлява композиция от прегърнати мъж и жена, скулптирани също върху вътрешната повърхност на дъното и украсени също в бяло и червено .

 


 

 

Споменатият артефакт от Султана (Румъния) е най-блестящото доказателство в полза на твърдението, че белият и червеният цвят символизират именно мъжкото и женското начало и взаимодействието помежду им:

 

 

 

 


 

 

‘Влюбените’ от Султана Малу Рошу, Румъния. Халколит.

 

 

 

 

Тук женската фигурка е в червено, а мъжката – в бяло. Смело можем да заявим, че този съд от северните части на българското етническо пространство не е нищо друго освен едно много ранно изображение на Пижо и Пенда!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Според Чохаджиев дори масовата употреба на мидата Spondylus като предмет на престижа и парична единица в праисторията е свързана с характерните за нея ‘любими’ цветове:

 

 

Мидата Spondylus

 

 

Известно е значението на червения цвят освен като символ на плодовитост и като ‘магически’ цвят, притежаващ свръхестествени свойства. Особено любопитен е фактът, че германската дума за ‘магия’ - "Zauber" се превежда като ‘taufr’ на старонорвежки, която на свой ред е свързана с ‘teafor’ със значение ‘червена охра’ на англо-саксонски.

 

 

Различни видове комбинации от червен и бял цвят, употребявани в религиозен контекст, днес могат да се срещнат дори и в твърде отдалечени от Балканите места като Япония например.

 

 


 

 

 

 

 


 

 

 ‘Мартеници’ от храмовете в Нико, Япония.


 

 

 

 

 

Присъствието им в Азия може да се обясни както с цивилизационното влияние на поселници от Балканите по тези земи:

 

„Същите усукани червено-бели въженца, в Северна Индия се  връзват на ръцете съгласно хиндуисткия обичай Ракши Бандхан. Според описанието на този обичай, в деня на пълнолунието на месец шраван (юли-август), сестрите връзват на ръцете на своите братя жълто-червени или бяло-червени усукани свещени въженца наречени “Ракха”, които имат задачата да защитят братята от злите сили. Братята от своя страна правят подаръци на своите сестри, като обещават до края на живата си да ги защитават и покровителстват.”  

http://blog-na-edna-kniga.blogspot.com/2012/03/blog-post.html

 

 

 

Фактът, че мартеници се срещат дори в далечна Япония, разбира се, не ни дава основание да правим ‘грешката’, залегнала в основата на всички необосновани теории за ‘идването’ на българите в днешните ни земи, а именно: „Мартеници има в Индия и Япония; българите използват мартеници; следователно българите идват от Индия или Япония”. Напротив, очевидно е, че центърът на култа към белия и червения цвят е именно на Балканите, където той се разпространява най-рано, и мартениците са занесени в тези далечни страни от пътуващите ни предци.

 

 

Както и много други обичаи с палеобалкански произход, киченето с мартеници е съхранено най-добре от българите – директните наследници на коренното балканско население. Не само това, но и съдържанието, философията на този ритуал се разкрива най-пълно именно в България. Концепцията за Пижо и Пенда внушава по един недвусмислен начин, че ние, продължителите на една прастара традиция, все още пазим спомена за смисъла на красивия пролетен празник – празникът на съюза между мъжа и жената, между Небето и Земята, на плодородието и на вечният, неугасим живот, който този съюз поражда. Така мартеницата се явява символ-стожер на хармонията и баланса в мирозданието. На носителите на мартеницата – българите – пък се пада нелеката длъжност да бъдат ревностни пазители на свещеното знание на дедите си, които хилядолетия наред разпръскваха огъня на цивилизацията далеч отвъд пределите на своята Люлка.

Честита Баба Марта на всички сънародници!


Библиография:
1. Cilingiroglu, 2009, 
Neolithic red slipped and burnished wares: Recognizing their widespread distribution.

http://ege.academia.edu/%C3%87iler%C3%87ilingiro%C4%9Flu/Papers/1003842/Neolithic_red_slipped_and_burnished_wares_Recognizing_their_widespread_distribution

 


2. Чохаджиев, Ст., За някои 'любими' цветове в праисторията. В: Бояджиев и Игнатова, 2011, Златното пето хилядолетие.
3. Андрееску, Лазар, Игнат, Молдовану, The eneolithic settlement and necropolis of Sultana Malu Rosu (Southern Romania). В: Бояджиев и Игнатова, 2011, Златното пето хилядолетие.
4. Mellaart, J., 1958, Excavations at Hacilar.

 

 

 

 


 

 

 
 



Гласувай:
25
0



1. kagami5 - Обстоен, логичен и навременен а...
05.03.2012 08:20
Обстоен , логичен и навременен анализ! Ще допълня, че усукването на нишките е израз на спиралата ''DNA'' - http://en.wikipedia.org/wiki/DNA, още едно потвърждение на изводите ви. Поздрави!
цитирай
2. prarodinata - Благодаря
05.03.2012 14:10
kagami5 написа:
Обстоен , логичен и навременен анализ! Ще допълня, че усукването на нишките е израз на спиралата ''DNA'' - http://en.wikipedia.org/wiki/DNA, още едно потвърждение на изводите ви. Поздрави!


Благодаря Ви за оценката. И аз съм чувал за аналогията между усукването на мартеницата и спиралата на ДНК. Предците ни са имали познания, за които днес можем само да мечтаем, защо да не са били запознати и с ДНК?! Също мисля, че има значение в коя посока се усукват бялата и червената нишки.

Поздрави!


цитирай
3. kagami5 - Разбира се, че посоката на усукване ...
05.03.2012 18:32
Разбира се, че посоката на усукване е съществена, само в правилната (показана е в анимацията на ''викито''и именно заради нея посочих линка ) се възбуждат живителните енергии. В същата посока се върти хорото и ''рогчетата'' на свастиката я сочат. Но да не излизаме от видимата област на познанието. Надявам се някога да ги догоним предците :):):)
цитирай
4. sparotok - мартеница
10.03.2012 12:30
Съгласен съм напълно с доводите ти. Червеното и бялото символизират женското и мъжкото, а комбинирани са символ на живота и плодородието. Не е никак случайно, че червено и бяло са употребявани за ритуални съдове.

Присъствие на "мартеници" в Азия наистина може да се обясни с влияние на древни балкански народи. Останки на кавказоиди са намирани както в Индия, така и в Китай, да не забравяме и Южен Сибир.

Поздрави!
цитирай
5. sokoli - Червеното и бялото са присъствали ...
10.03.2012 15:38
Червеното и бялото са присъствали задължително, навсякъде и въ бита, тъканите и носиите на българина. Гледашъ го синьо одеало, но бяла и червена нишка е втъкана деликатно. Въ песните много се набляга на бялото и червеното. "Да та почерпя съ вино червено, бела ракия", "Гинкиното лице, бяло и червено")
цитирай
6. prarodinata - Червено и бяло
11.03.2012 14:13
sparotok написа:
Съгласен съм напълно с доводите ти. Червеното и бялото символизират женското и мъжкото, а комбинирани са символ на живота и плодородието. Не е никак случайно, че червено и бяло са употребявани за ритуални съдове.

Присъствие на "мартеници" в Азия наистина може да се обясни с влияние на древни балкански народи. Останки на кавказоиди са намирани както в Индия, така и в Китай, да не забравяме и Южен Сибир.

Поздрави!


И никак не е случайно, че толкова много от държавите, където българи са пребивавали и влияли в древността, днес имат комбинации от бяло (зелено) и червено във флаговете си.
Успешна седмица!
цитирай
7. prarodinata - Алени и бели
11.03.2012 14:25
sokoli написа:
Червеното и бялото са присъствали задължително, навсякъде и въ бита, тъканите и носиите на българина. Гледашъ го синьо одеало, но бяла и червена нишка е втъкана деликатно. Въ песните много се набляга на бялото и червеното. "Да та почерпя съ вино червено, бела ракия", "Гинкиното лице, бяло и червено")


Вълнуващото при този цветови двуполюсник е, че и двата цвята, макар и контрастиращи, носят положителен заряд и съдържат в себе си предпоставките за развитие и обновление. За разлика от черно-белия дипол, при който дуализмът понякога предполага конфронтация и взаимно отричане.

Поздрави


цитирай
8. sparotok - червено и бяло
12.03.2012 22:17
Комбинацията червено-бяло явно наистина е имала важно значение за дедите ни. Конете на Ахил Пелеев носят имена Ксантос (червеникав) и Балиос (бял).

Може би се е вярвало, че червеникавия и белия кон заедно носят щастие и защита. Да уточня, че двата коня са били впрегнати заедно в бойна колесница...

Поздрави!
цитирай
9. prarodinata - Много ценно сведение, благодаря!
14.03.2012 19:26
Много ценно сведение, благодаря!
цитирай
10. burda - символ на архетип от праисторическа култура
28.03.2012 14:48
От изчетеното тук и това което знам, то мартениците са символ на архетип от праисторическа култура. Ако следваме разселването на човечеството от съвременния вид (от Африка през Азия към Европа), то би трябвало така да проследим наченките на този архетип материализиран в съответна находка.
(Не е сериозно да говорим за българи през неолита. Дори не е сигурно как са се самонаричали прадедите ни преди 1500 години. Това специално го казвам за национал-фанатиците, които смятат, че първия човек е българин и др. от този род.)

При различните етноси изглежда по различен начин, използува се в различни обреди. Но наистина, няма други които да си слагат мартеница точно в един и същи ден, на първи март.
цитирай
11. prarodinata - От изчетеното тук и това което знам, ...
31.03.2012 13:32
burda написа:
От изчетеното тук и това което знам, то мартениците са символ на архетип от праисторическа култура. Ако следваме разселването на човечеството от съвременния вид (от Африка през Азия към Европа), то би трябвало така да проследим наченките на този архетип материализиран в съответна находка.
(Не е сериозно да говорим за българи през неолита. Дори не е сигурно как са се самонаричали прадедите ни преди 1500 години. Това специално го казвам за национал-фанатиците, които смятат, че първия човек е българин и др. от този род.)

При различните етноси изглежда по различен начин, използува се в различни обреди. Но наистина, няма други които да си слагат мартеница точно в един и същи ден, на първи март.


Не съм напълно убеден, че човекът е 'възникнал' в Африка... Що се отнася до това имало ли е българи през Неолита, интересно е от кога и от кого според теб стотиците топонимими, съдържащи Болг, Булг и пр., са започнали да се разпространяват по света, за да ги намираме днес дори в Австралия...?
цитирай
12. balkan1 - Живи и здрави за много години!
31.05.2012 15:52
Това е посланието на предците ни чрез мартеницата.
БЯЛ - живот
ЧЕРВЕН - здраве
Усукването е на ляво, защото така се получава пътя на Слънцето от Пролетно равноденствие до следващото такова.
Сурвакницата с двата чатала превити като ОСМИЦА е символ на годишен цикъл с начало Равноденствие, а многото спирали при МАРТЕНИЦАТА са точно МНОГОТО ГОДИНИ от посланието -
http://balkan1.blog.bg/politika/2012/01/10/surva-i-kaduceiat-na-hermes.879935
Българската култура е в основата на световната -
http://balkan1.blog.bg/politika/2011/12/19/bylgarskata-kultura-v-osnovata-na-svetovnata.869224
Прегледайте целия ми блог и обърнете особено внимание на Българския календар.
цитирай
13. shtaparov - Похвален труд на автора- поздравления!
03.06.2012 13:52
burda написа:
От изчетеното тук и това което знам, то мартениците са символ на архетип от праисторическа култура. Ако следваме разселването на човечеството от съвременния вид (от Африка през Азия към Европа), то би трябвало така да проследим наченките на този архетип материализиран в съответна находка.
(Не е сериозно да говорим за българи през неолита. Дори не е сигурно как са се самонаричали прадедите ни преди 1500 години. Това специално го казвам за национал-фанатиците, които смятат, че първия човек е българин и др. от този род.)
При различните етноси изглежда по различен начин, използува се в различни обреди. Но наистина, няма други които да си слагат мартеница точно в един и същи ден, на първи март.


Знае се как са се наричали Българите в древността,приятел. Наричали са се Бохари (Богари),Б(о)харати (Богарати,Богаричи),Бурогари,Бургари,Болги,Белги,Волки,
Волски (Волжки,Болжки),Балагрии (Балагарии),Бугури,Бриги (Блъги) и т.н.
цитирай
14. prarodinata - ВЛаХи
08.06.2012 00:00
shtaparov написа:
burda написа:
От изчетеното тук и това което знам, то мартениците са символ на архетип от праисторическа култура. Ако следваме разселването на човечеството от съвременния вид (от Африка през Азия към Европа), то би трябвало така да проследим наченките на този архетип материализиран в съответна находка.
(Не е сериозно да говорим за българи през неолита. Дори не е сигурно как са се самонаричали прадедите ни преди 1500 години. Това специално го казвам за национал-фанатиците, които смятат, че първия човек е българин и др. от този род.)
При различните етноси изглежда по различен начин, използува се в различни обреди. Но наистина, няма други които да си слагат мартеница точно в един и същи ден, на първи март.


Знае се как са се наричали Българите в древността,приятел. Наричали са се Бохари (Богари),Б(о)харати (Богарати,Богаричи),Бурогари,Бургари,Болги,Белги,Волки,
Волски (Волжки,Болжки),Балагрии (Балагарии),Бугури,Бриги (Блъги) и т.н.


Да добавя ВЛаХи (които не са никакви румънци) и ВЛъХви. И двете значат 'мъдрец', 'посветен'.
цитирай
15. анонимен - За мартеницата.
22.07.2012 18:07
Тя е изконна и българска.И означава,червено-една душа,бяло-един дух.Т.е. мъжа и жената се намират,а заедно какво следва.Всичко е знания,и то хилядолетни.А сега някои се натискат на педерасите да им се признават статут на мартеница.Никакъв чалъм,а даже и голям резил.
цитирай
16. анонимен - много интересна и стройна хипотеза
07.09.2012 23:59
за белия, червения цвят и мартеницата е представена в книгата на Юлия Боева "Мъдростта на великата майка"
цитирай
17. prarodinata - Тя е изконна и българска. И означ...
04.10.2012 11:41
анонимен написа:
Тя е изконна и българска.И означава,червено-една душа,бяло-един дух.Т.е. мъжа и жената се намират,а заедно какво следва.Всичко е знания,и то хилядолетни.А сега някои се натискат на педерасите да им се признават статут на мартеница.Никакъв чалъм,а даже и голям резил.


Съгласен съм с всичко, което казвате.
Поздрави!
цитирай
18. prarodinata - Благодаря за информацията
04.10.2012 11:46
Имам книгата, но още не съм я чел цялата. Стойностен труд е, може да се изтегли оттук: http://www.otizvora.com/2012/07/4613/
Поздрави!
цитирай
19. minevv - ахура мазда
27.05.2013 09:11
според мен е отражение на дуалистичния култ към огъня ил ахура-мазда
цитирай
20. krisdimaryana - Много интересно!
17.09.2013 22:06
Много добра и интересна информация!
Прародината: "Знае се как са се наричали Българите в древността,приятел. Наричали са се Бохари (Богари),Б(о)харати (Богарати,Богаричи),Бурогари,Бургари,Болги,Белги,Волки,
Волски (Волжки,Болжки),Балагрии (Балагарии),Бугури,Бриги (Блъги) и т.н.

Да добавя ВЛаХи (които не са никакви румънци) и ВЛъХви. И двете значат 'мъдрец', 'посветен'."

Да, така е! И още нещо: влахи, влъхви, благи, блъги, блъгари, блгари, Българи :)
цитирай
21. outofthematrix - Чудесна статия
05.11.2013 01:03
Поздравления за прекрасната тема! В Гърция също има подобен обичай сте забравили да вмъкнете... :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: prarodinata
Категория: История
Прочетен: 758272
Постинги: 39
Коментари: 753
Гласове: 1138