Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.04.2013 20:02 - Червената църква край Перущица – символ на хилядолетната приемственост по българските земи: от зората на цивилизацията до наши дни
Автор: prarodinata Категория: История   
Прочетен: 23625 Коментари: 15 Гласове:
18

Последна промяна: 09.05.2013 11:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
              ЧЕРВЕНАТА черква между гр. Перущица и кв. Пастуша е забележителен архитектурно-исторически паметник, една от най-старите и най-оригинални в архитектурно отношение раннохристиянски базилики по нашите земи, а и на целия Балкански полуостров. Историята на самата църква е дълга и изключително интересна, но както ще стане ясно от тази статия, е само частица от историята на мястото, върху което е построена.

  image
      image Червената църква преди реставрацията от края на 2012-а г.   image   image
image Актуално състояние на Червената църква. 

Археологическите проучвания показват, че изграждането на внушителния храм е започнало около IV-V в. сл. н.е., което я прави една от най-старите църкви в България. Разбира се, както много от християнските светини по нашите земи, и Червената църква е построена върху древно скално светилище. Изследователите са установили, че върху тракийското светилище е бил изграден хероон на неизвестен засега воин или цар, а с навлизането на християнството в България мястото е започнало да се използва като мартирий, където са съхранявани мощите на тракийски мъченици за Христовата вяра. Дострояванията и промените през следващите векове оформят облика на базиликата, част от която все още може да видим и днес.

Това съвсем накратко е официалната история на този забележителен паметник. Изследователите споменават бегло, че църквата е обслужвала тракийски град от римската епоха и вероятно е изградена върху по-старо светилище. И с това опитите тя да бъде поставена в някакъв исторически и културен контекст приключват.   

Днес новите данни налагат преосмисляне на мястото на църквата в българската история и въздигането й като символ на невероятно устойчивата приемственост в културата, традициите, а и в гените на населението по българските земи от най-дълбока древност до наши дни.  

Информацията, достъпна до днес, несправедливо спестяваше няколко хиляди години от историята на това забележително място. Така любителите на историята оставаха в неведение за връзката на църквата с известната само на много тесен кръг специалисти праисторическа селищна могила, намираща се в непосредствена близост до нея. 

И още един много важен детайл оставаше в сянка – праисторическото селище е изградено около мощен карстов извор (понастоящем помпена станция, захранваща Перущица и кв. Пастуша с питейна вода). Могилата е в непосредствена близост до днешната Червена църква и скалата, върху която е построен храмът, без съмнение е била включена в границите му, най-вероятно като култово място – светилището на селото. Наличието на природните дадености – вода и скала до нея – предопределят създаването на цялостен култов и селищен комплекс още от ранния неолит (датировката е безусловна, поради наличието на особен тип рисувана с червена и бяла боя керамика, която е характерна само за ранния неолит в Тракия). Като добавим и факта, че изворът при Пастуша отводнява един наситен с древни светилища и укрепления  район – северните склонове на Родопите над Перущица – добиваме представа за огромната културна значимост на тази свещена територия-люлка на българската цивилизация и крепост на българския Дух.


image

imageНа снимката се вижда скалната основа, върху която е построена църквата.

ИСТОРИЧЕСКА ХРОНОЛОГИЯ НА СЕЛИЩНИЯ ЖИВОТ В РАЙОНА НА ЧЕРВЕНАТА ЦЪРКВА 

 

1.  Най-ранни следи от живот в организирано селище около карстовия извор Пастуша, ранен неолит (7 000 – 6 000 г. пр. Хр.); Разрастването на селището и увеличаването на броя на населението  благодарение на добрите условия за духовно и материално развитие води до разселвания и основаване на други праисторически селища в близката околност – района на Пастуша, Перущица и Брестовица;
 

image

 

image
Керамични фрагменти, ранен неолит. По-долу ще представя и керамика от неолита и каменно-медната епоха, намерена на сел. могила Пастуша при реставрационните работи на Червената църква

2.         Селището е напуснато от жителите си и прекратява живота си през каменно-медната епоха (5 000 – 3 000 г. пр. Хр.);
3.          Свещеният извор и скалното светилище стават център, около който се формира тракийско селище, съществувало и през римската епоха (IIV в. сл. н.е.), а впоследствие животът в него продължава и през късната античност, за да завърши като средновековно българско селище през XIIIXIV в.  Територията, на която се намира църквата, често преминава ту в български, ту във византийски ръце през Средновековието, но за цялото Средновековие на хронистите се налагало впечатлението, най-точно изразено от византиеца Георги Акрополит, че ‘живущите там били българи и отхвърляли игото на чуждоплеменниците (т.е. византийците)” [2];
4.         Около Червената църква е разкрит и значим средновековен некропол (XI XIV в.) с десетки погребения, някои от тях с богат гробен инвентар: гривни от синьо и черно стъкло и мед, медни кръстове, железни брадви, чукове и боздугани. Местните българи продължават по традиция да погребват мъртвите си в некропола върху древното светилище близо век след като църквата вече е била неизползваема и запустяла [2].

 

 

imageИзглед към Червената църква от върха на селищната могила
 

НАХОДКИ 

  Селищната могила Пастуша започва живота си по време на ‘Неолитната революция’ (9 000 – 6 000 г. пр. Хр.), когато на Балканския полуостров и в Близкия Изток възникват първите земеделски общества; те започват да използват глината наред с камъка за производство на съдове и предмети за култа и бита. Селището е обитавано през цялата неолитна (новокаменна) епоха и приключва съществуването си през каменно-медната епоха (5 000 – 3 000 г. пр. Хр.


image

 

image

 

image

 

Най-древните находки, представени тук, са от ранния неолит и следователно са едни от най-старите керамични артефакти в света; украсени са с характерната за култовата керамика от епохата червена и бяла боя (Най-известният сред шедьоврите на раннонеолитното изкуство в България е ритуалният съд-елен от с. Мулдава, в близост до Асеновград, вж. по-горе). Керамиката е висококачествена и прецизно обработена, за да придобие гланц, а богата орнаментиката по нея свидетелства за силно развито абстрактно мислене. 

Артефактите от средния и късния неолит (6 000 – 5 000 г. пр. Хр.) са представени тук с характерната нанасяна с нокът украса.

image

 

image

 

image

 image

 

imageКерамични фрагменти от селищната могила Пастуша, неолит

  За каменно-медната епоха (5 000 – 3 000 г. пр. Хр.) са характерни ослепително полираните съдове, украсени със сложни орнаменти от блестяща материя.

image

image

 

От керамиката на повърхността на могилата, както и от теренното проучване на Петър Детев преди десетилетия не са намерени материали, показващи обитаване след каменно-медната епоха. 

Освен техническото съвършенство на древните майстори-грънчари при обработката на керамиката, не можем да подминем и творческия импулс, стремежът към красота, симетрия и изящество в онази толкова далечна от нас епоха. Не е никак чудно, че споменът за богатото и развито праисторическо селище край буйния карстов извор в Пастуша, е оцелял хилядолетия след това.  Животът в околността обаче никога не е прекъсвал. За това говорят множеството праисторически обекти в района на гр. Перущица. В по-ново време, през бронзовата и желязна епохи са изградени множество тракийски укрепления, градът Драговец, храмове (напр. известната Духова могила, в близост до която са намерени няколко изцяло запазени колесници, понастоящем съхранявани в Лувъра и Ермитажа) и гробници, а районът около гр. Перущица и стръмните северни склонове на Родопа е осеян с древни култови места – скални светилища. 

Едно от тях е била и скалата, върху която култовото място на най-старите обитатели на Перущенския край прераства в Червената църква през 5-6 век от н. е. Недвусмислено доказателство, че преди да се превърне в християнска църква, на това място е имало тракийско светилище, е намереният при реставрационните работи в непосредствена близост до църквата фрагмент от мраморна оброчна плочка на тракийския конник – богът-герой на траките, изобразен на над 20 000 оброчни плочки, намерени на територията на днешна България.

image

 

image

Фрагмент от оброчна плочка на Тракийския Конник, намерен при реставрационните работи на Червената черква. При археологическите разкопки от началото и средата на миналия век са открити множество тракийски оброчни плочки, сигурно доказателство, че преди църквата на мястото е имало старо светилище. 

Както и на десетки други места из България, древните праисторически селища и светилища в по-ново време се използват и от траките, които като преки приемници наследяват и развиват културата и традициите на праисторическото население, обитавало района на днешната община Перущица. Но много малко са местата, които могат да се похвалят с непрекъсната история още от зората на днешната цивилизация! Никак не е чудно тогава, че и в 21-и век този безценен български кът отново става притегателна точка за сънародниците ни от близо и далеч. Поклонническият "туризъм" печели все повече последователи сред българите, които изпитват потребност да се докоснат до корените си. А праисторическото селище с Червената църква е едно от местата, където нашите корени проникват най-дълбоко в българската земя.

1.     Източници:

Ст. Бояджиев, Архитектура, първоначално предназначение и преустройства на Червената църква край Перущица.

 

2.     М. Ваклинова, „Червената църква и нейният средновековен некропол”.

3.     А. Грабар, Живописта на Червената църква. 

4.     П.Детев, Й. Детев, Прародината на траките.

В. Николов, Праисторическа Тракия.

Frolow, A., L’Eglise rouge de Perustica. – Bbyzi, 1, 1949, p. 15-42; 2, 1950, p. 449-477. 


Забележка: Всички находки от праисторическото селище и Червената църква са намерени при реставрационните работи от 2012-2013 г. и ми бяха предоставени с цел да ги документирам и публикувам, за което благодаря на фирмата-изпълнител.





Тагове:   пловдив,   крепост,   траки,   църква,   Извор,   Средновековие,   асеновград,   ЦАР,   черква,   орнаменти,   могила,   могили,   духовност,   Генетика,   Укрепление,   воин,   некропол,   нокът,   неолит,   духовно развитие,   тракийски находки,   мулдава,   архитектура,   традиции,   селище,   градеж,   Тракия,   корени,   червена боя,   древност,   тракийски,   реставрация,   хилядолетия,   Перущица,   светилище,   елен,   базилика,   хероон,   селища,   българска земя,   люлка,   питейна вода,   поклонници,   прародина,   българско население,   Червената църква,   приемственост,   древнобългарски,   оброчна плочка,   каменно-медна епоха,   праистория,   ранен неолит,   хилядолетна,   Скални светилища,   орнаментика,   прародината на българите,   прародината,   бяла боя,   петър детев,   абстрактно мислене,   ноктена техника,   керамичен фрагмент,   пастуша,   карстов извор,   праисторическо селище,   праисторическа селищна могила,   духова могила,   винпром перущица,   селищна могила пастуша,   скално светилище,   тракийски светилища,   неолитна революция,   блестяща украса,   украса с нокти,   зората на цивилизацията,   старо светилище,   нокътна украса,   раннонеолитен,   неолитен,   Драговец,   мартирий,   нокътна техника,   раннохристиянски,   архитектурно-исторически,   средновековно селище,   средновековно българско селище,   свещен извор,   червената църква Перущица,   материално развитие,   реставрационни работи,   помпена станция Пастуша,   праисторическо население,   българската цивилизация,


Гласувай:
18



1. pvdaskalov - Поздравления от един ветеран на НАИМ, работил като млад на този обект
30.04.2013 00:19
Публикацията е разкошен пример за научно-популярно представяне на археологически обект, с литература накрая, точно, както се полага.
цитирай
2. aman - Поздравления за поста!
30.04.2013 10:42
Поздравления за поста!
цитирай
3. vestitelkata - Трябва да посетя аз това място! Ж...
30.04.2013 11:15
Трябва да посетя аз това място! Живот и здраве дано да е скоро. Поздравления за поредния добър пост!!! :)
цитирай
4. prarodinata - Публикацията е разкошен пример за ...
30.04.2013 11:48
pvdaskalov написа:
Публикацията е разкошен пример за научно-популярно представяне на археологически обект, с литература накрая, точно, както се полага.

Благодаря Ви, опитвам се да аргументирам и илюстрирам тезите си, доколкото мога. Ще се радвам да споделите впечатления и интересни факти от работата си на Червената църква. Предполагам, че сте открили доста интересни неща?

Поздрави!
цитирай
5. prarodinata - Поздравления за поста! Бла...
30.04.2013 11:51
aman написа:
Поздравления за поста!


Благодаря! Надявам се все повече хора да проявяват интерес към истинската българска история и към знакови места като Червената църква.

Поздрави!
цитирай
6. prarodinata - Трябва да посетя аз това място! Ж...
30.04.2013 11:52
vestitelkata написа:
Трябва да посетя аз това място! Живот и здраве дано да е скоро. Поздравления за поредния добър пост!!! :)


Да, мястото наистина си заслужава! Аз съм ходил доста пъти и досега не ми е омръзнало :)
цитирай
7. ka4ak - Марти,явно си нов в блога!:(
30.04.2013 16:28
Виж http://ka4ak.blog.bg/politika/2013/04/19/chestito-priiateli-neshto-koeto-pochnahme-tuk-veche-e-fakt.1102431

а го има и на хартиен носител,виж страници 22,23 и 24!:)

issuu.com/aramagopyan/docs/pravo_na_svoboden_izbor_broi1

Та блога подкрепи инициативата на Николай Ганчев - alexooo.blog.bg и рестврацията стана ФАКТ!!!:)))
цитирай
8. prarodinata - Виж http://ka4ak. blog. bg/pol...
30.04.2013 18:41
ka4ak написа:
Виж http://ka4ak.blog.bg/politika/2013/04/19/chestito-priiateli-neshto-koeto-pochnahme-tuk-veche-e-fakt.1102431

а го има и на хартиен носител,виж страници 22,23 и 24!:)

issuu.com/aramagopyan/docs/pravo_na_svoboden_izbor_broi1

Та блога подкрепи инициативата на Николай Ганчев - alexooo.blog.bg и рестврацията стана ФАКТ!!!:)))


Не съм съвсем нов, но явно съм пропуснал тази хубава инициатива. Важното е, че резултатът е налице. Поздравления!
цитирай
9. marinovdm - Радвам се, че прочетох поста.
30.04.2013 19:52
Като деца колко пъти сме си играли около тази църква. Не ни беше съвсем близо, но не и много далече за една тайфа деца. От Брестовица до там не е много.
цитирай
10. prarodinata - Като деца колко пъти сме си играли ...
30.04.2013 21:30
marinovdm написа:
Като деца колко пъти сме си играли около тази църква. Не ни беше съвсем близо, но не и много далече за една тайфа деца. От Брестовица до там не е много.

Брестовица също може да се похвали със стари селища от ранния неолит. 9 – 10 000 години история, това е истината за този район...
Един въпрос: знаете ли кога е построена помпената станция при Червената църква? Интересно ми е до кога изворът е бил 'свободен'...

Поздрави!
цитирай
11. outofthematrix - .
04.05.2013 11:02
Поздравления за статията, непременно трябва да се посети това място.
цитирай
12. prarodinata - Поздравления за статията, непр...
08.05.2013 18:46
outofthematrix написа:
Поздравления за статията, непременно трябва да се посети това място.

Благодаря за поздравленията. Наистина, няма да сгрешиш, ако идеш и на място видиш за какво става дума.

Поздрави!
цитирай
13. marinovdm - За помпената станция край Пастуша не знам,
08.05.2013 20:52
но знам, че в Брестовица, преди години е намерен лин /голям съд за мачкане на грозде за вино/от камък. Казваха, че бил останал от траките. Казват още, че е изнесен нанякъде, но къде се намира сега, не съм чул.
цитирай
14. prarodinata - Вино
08.05.2013 22:39
marinovdm написа:
но знам, че в Брестовица, преди години е намерен лин /голям съд за мачкане на грозде за вино/от камък. Казваха, че бил останал от траките. Казват още, че е изнесен нанякъде, но къде се намира сега, не съм чул.


Явно още от древността в района се е произвеждало вино. Линовете са характерни за траките. Част от водата във виното се е изпарявала поради широката повърхност на каменния съд и затова напитката е била гъста и тежка. За разлика от етиопските пришълци – гърците – нашите здрави балканци пиели еликсира неразреден, както само истинските мъже могат :)

Наздраве!
цитирай
15. anonimen65 - eeee
30.05.2019 22:53
pa nie v dunavska si imame darveni linove
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: prarodinata
Категория: История
Прочетен: 1537731
Постинги: 49
Коментари: 896
Гласове: 2105