Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.05.2013 14:09 - Крали Марко, Мадара, Тракийският конник и тракийските ‘икони’ на св. Георги. Ценни снимки и факти
Автор: prarodinata Категория: История   
Прочетен: 11799 Коментари: 9 Гласове:
13

Последна промяна: 07.06.2013 21:14

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
       Образът на Конника е едно от най-ярките доказателства за местния произход на българите. От Тракийския конник, през Мадарския, до св. Георги и Крали Марко, хилядолетният култ на българите към покровителя и защитник на Рода е приемал привидно различни изяви, но винаги е запазвал същината си. 

       Текстът на тази публикация се състои изцяло от цитати. Ненужно е да добавям свои думи към тези на изключителния български фолклорист Евгений Теодоров и талантливия ни траколог Георги Баласчев (да, науката тракология не започва с Ал. ‘Фол’, колкото и методично това да се пропагандира вече десетилетия). Изследването на Баласчев Старо-тракийски светилища и божества в Мезек, Глава Панега, Мадара, Царичина и другаде и тяхното значение е от далечната 1933 г., а Теодоров издава своя шедьовър „Древнотракийско наследство в българския фолклор” през 1972 г. Илюстрациите на 30-ина от десетките хиляди оброчни плочки на Конника, намерени само на днешната територия на България, са от основополагащия труд на Гаврил Кацаров Die Denkmдler des Thrakischen Reitergottes in Bulgarien”. Budapest 1938 („Паметниците на тракийския конник в България”).


image  image
Георги Баласчев                      Евгений Теодоров

 

 

МАДАРСКИЯТ И ТРАКИЙСКИЯТ КОННИК: ОТКРИЙТЕ РАЗЛИКИТЕ

image

 

 „Отъ събранитѣ пъкъ материяли при разкопкитѣ въ Мадара изглежда, че тукъ е имало по-голѣмо трако-римско селище, защото освѣнъ намѣренитѣ нѣколко оброчни плочи на тракийския конникъ, тукъ е намѣренъ още и единъ мряморенъ релйефъ на Диониса, една плоча съ изображение на Херакла, а сѫщо и надписъ, въ който се споменува за свѣтилище на нимфитѣ, каквото сигурно е сѫществувало подъ голѣмата пещера, близо до изворитѣ.” 

 

„Мраморенъ релйефъ на тракийския конникъ е намѣренъ и надъ извора до пещерата при съ. Мадара. Споредъ Къ. Шкорпилъ тамъ се намирали две свѣтилища…”

image 

 „Тъй че и селището Мадара може да се счита за много важно тракийско-гетско срѣдище. К. Иречекъ като разправя за Мадара пише: ‘Намираме се въ земята на гетитѣ, които въ трети въ. пр. Хр. захванали да се преселѣватъ оттатъкъ Дунава въ Трансилвания”

image 

 „Отъ сведенията обаче на F. Sarre се учимъ, че култътъ на единъ тракийски богъ, изобразенъ като конникъ, е билъ твърде разпрострененъ въ Мала Азия и е преминалъ отъ древностьта въ срѣдневѣковието въ фигурата на св. Георги.”

image

 

„Тъй че, тия групи съ релйефи на тракийския конникъ, открити въ горепосоченитѣ мѣстности, установяватъ, че култътъ на тракийскиятъ богъ-конникъ е билъ твърде много разпространенъ въ нѣкогашнитѣ населени съ траки области въ Мъ. Азия. Релйефите до с. Зекерия, на югозападъ отъ Кония (Iconium) и на юго-изтокъ отъ поселището Sparta; или както коняритѣ го наричатъ Испарта, сѫ изваяни на скалната стена и представляватъ известниятъ намъ типъ на конника богъ въ ходъ, и то въ естествена голѣмина: 1. 70 мъ. вис., и 0. 42 мъ. шир.”

 

image

„Отъ всичко изложено до тукъ може да се заключи, че у старитѣ траки е сѫществувалъ религиозенъ обичай, който налагалъ на почитателитѣ на нѣкое тѣхно божество да изваятъ неговия образъ въ естествена голѣмина заедно съ атрибутитѣ му върху недостѫпни скали, ако имало такива наблизо до свѣтилището му, издигнато въ нагова честь. Тъй че, споредъ насъ, до съ. Зекерия ще да е имало въ тракийско време свѣтилище на бога Ареса, комуто тракитѣ поднасѣли своето моление. Свѣтилища ще да е имало, безъ съмнение, и тамъ, дето се намиратъ скални релйефи на конника богъ-херой. А тъй като свѣтилище се намѣри прѣзъ разкопкитѣ и до съ. Мадара, произходяще отъ трако-римско време, то възъ основа на всичко горѣказано, трѣбва да приемемъ, че Мадарскиятъ скаленъ релйефъ представлява поганско трако-гетско божество, подобно на ония конни божества, изваяни върху скалитѣ на Зекерия, и пр.”

image

 „Въ такъвъ случай Мадарската сцена на ловното божество трѣба да се счита, като религиозно-обрѣдна сцена на старитѣ траки, къмъ които въ религиозно и язиково отношение се причислѣвали и гетитѣ и пеонцитѣ и македонянитѣ и дакитѣ, а навѣрно и илиритѣ въ чийто езикъ изобилуватъ старотракийски елементи.”

image

 „Отъ всичко до тукъ изложено смѣло може да се каже, че на с. Мадара и нейната околность трѣба да се гледа като на света земя за тракогетскитѣ племена.” 

(Заб.: За разлика от Баласчев не твърдя, че Мадарският конник е създаден от гетите през Античността или по-рано. Това може да е така, но дори и да е създаден в следващата епоха, той показва ясна, синовна приемственост с образа и култа на Тракийския конник, б. м.)

 

 

СВ. ГЕОРГИ – НОВИЯТ ТРАКИЙСКИ КОННИК

„Преди всичко трябва да се изтъкне, че първите изображения на св. Георги не са имали нищо общо с конника. През времето от VI до VIII в., без да може да се определи кога е започнало това, св. Георги, св. Димитър и други някои светци-воини са били изобразявани в типа на стоящ прав римски воин, държащ в дясната си ръка копие, а в лявата — опрян о земята щит. Християнското изкуство познава три иконографски групи на св. Георги и св. Димитър. В първата група те са представени правостоящи, като лица, заемащи висок пост (…) Във втората група те са представени като военни лица, въоръжени с копие и щит, с копие, щит и лък или меч — обикновено прави, в дясната ръка държащи изправено и опряно о земята копие, а в лявата — опрян о земята кръгъл или в долния си край заострен щит. В тази група светците са конници без коне. А в третата група св. Георги и св. Димитър са представени вече на коне, винаги във военно облекло. ”

image

 

„В Дадиановия разказ за св. Георги от IV—V в., запазен в няколко по-късни преработки, са се промъкнали някои чудеса на св. Георги чийто характер ни отвежда към кръга от представи, свързани с образа на тракийския прадед закрилник. Ако св. Георги е съществувал, той е бил според църквата военно лице и следователно през живота си не е имал никакво отношение към зеленината, земеделието, животновъдството и към лекуването. Но ето че св. Георги се явява тук дарител на зеленина: така „светецът сяда на основата на колоната и тя изведнъж пуща корени, покарват й филизи и дървото излиза през покрива“; „св. Георги сяда на основата на дървена колона и изведнъж й покарват корени и филизи и дървото израства 15 лакти“; „св. Георги превръща 14 дъски от седалища на тронове в плодоносни и неплодоносни дървета“. Св. Георги се явява и дарител на вода: „Понеже възкресените (от него — б. а.) молят да бъдат кръстени, св. Георги удря с юмрук по земята, бликва вода и ги кръщава“. Св. Георги се оказва и закрилник от градушка: в своята молитва той иска да получат милост всички, които го поменават при градушка и изсъхване. Образът на св. Георги взема чертите и на „оплодител на лозята“ и „пазител на стадата“

image

 

Но откъде са могли да дойдат тези предания за кападокийския младеж с висок военен чин, за християнския светец Георги? Фактът, че най-ранно датираните свидетелства за съществуването на култа му се отнасят към V в. и че този християнски светец не е бил популярен преди VI в., показва съвършено убедително, че не в личността и живота на Георги от Кападокия трябва да се търси произходът на неговото чествуване. Та ако действително неговият живот и подвизи са били забележителни, те биха се чествували тържествено още в края на III в. или биха се свързали с победата на християнството, намерило израз в акта на признаването му във Византия като държавна религия в началото на IV в. Късната поява на култа на св. Георги може да се обясни само с някакъв продължителен процес в утвърждаването на този култ. А такъв процес в никакъв случай не би могъл да се допусне като плод на едно вътрешно развитие в средите на християнската църква. То се е наложило отвън. А вземем ли пред вид съдържанието на ранните житиета на св. Георги и характера на обредите на празника му, които явно не са създадени от християнството, и всичко, което установихме дотук във връзка с чествуването на този светец, трябва да се мисли за едно тракийско влияние.

image

„В светлината на установеното дотук относно разностранната връзка между култа на тракийския конник и култа на св. Георги получава особено значение вече фактът за голямото сходство в изображенията на св. Георги и на хероса. Това обстоятелство е отбелязано още от първия изследовател на релефите с тракийския конник, който пише: „сходството между изображенията на тракийския конник и на св. Георги е очебийно“774. Поради това сходство някъде някои релефи са били смятани от народа за икони на св Георги и почитани именно като такива.”   

                                                image 

„Простреляната икона” на св. Георги в с. Мърчаево (Изт.: http://www.marchaevo.com)

„Тези случаи показват, разбира се, само до каква степен наистина изображението на св. Георги е сходно с изображението на тракийския конник…”

 

image

 

„… сходството е послужило по изненадващ начин на някои учени като достатъчно основание за извода, че култът на тракийския конник е продължил до наши дни или че съществувала една приемственост между двата култа. Така Ростовцев пише, че „тракийският бог-ловец и бог-конник и досега се почита в българските, румънските и сръбските села под името св. Георги“779 и че „в християнските църкви може да се наблюдава как образът на великия безимен бог, за когото притежаваме безброй оброчни паметници от римско време, на ловеца и боеца върху своя тракийски кон се почита от селяните като великия християнски „Херос“ св. Георги“780. А Г. Кацаров с тези случаи и с няколко факта за съвпадане на стари и нови култови места обосновава „приемственост на култа“745.”
 

image

 „Конникът закрилник, непобедимият воин, върху основата на схва­щането му като дарител на вода и на плодородие бива конкретизи­ран по-късно в образа на освободителя на роби — орачи, овчари и копачи, вързани в три синджира. Съвсем закономерно първичният мит — не легендата за св. Георги — в процеса на по-нататъшното му свързване с действителността получава обществено-историческо ос­мисляне — онова, което отнема плодородието, е робството и с осво­бождаването на трудовите хора от робските окови то пак настъпва. Същевременно и образът на ламята бива изместен от юдата, която не е свързана пряко с водата. Така записаната в Литаково и допъл­нена с някои моменти в Козар Белене, Свищовско, и в Ресен, Тър­новско, обредна гергьовска песен (СбНУ, XXVIII, 451) намираме:

На път среща стара юда,

стара юда, самодива.

Тя си кара три синджира, 

три синджира черно робе:

един синджир все орачи, 

други синджир все овчари,

трети синджир все копачи. . . 

Тръгна сабля цветен Георги

та посече стара юда,

Та отгьмна черно робе.

Рукнали са до три реки

една река бяло мляко, 

бяло мляко по овчари;

друга река желто жито,

желто жито по орачи; 

трета река руйно вино, 

руйно вино по копачи.”

image

 

„В песента, записана в Шумен (СбНУ, XXXV, 338), се уточнява и представата за ламята като змия. Само за змия отровна, разположила се при една чешма, се говори и в песента от Беломорска Тракия—в Аткьой, Гюмюрджинско (СбНУ, XXXVIII, 22; срв. ССФ, V, 297).”

 


image

 

 Ламята като змия

Но св. Георги в народните песни преди всичко е един невидим стопанин на обработваемата площ на землищата, на нивите, лозята и ливадите, които обхожда като свой имот, както и на стадата и който като всеки стопанин се тревожи, когато са в недобро състоя­ние, и се радва, когато те са добре, който грижовно бди над поминъ­ка, над имота: 

 

Свет Георгия сив кон седла, 

че да иде нанадоле 

до негово сиво стадо.

да го види и обиде, 

живо ли е, здраво ли е, 

ягни ли се, кози ли се.”

... Следва продължение
: prarodinata.blog.bg/history/2013/05/11/sveti-georgi-i-krali-marko-naslednici-na-trakiiskiia-konnik-.1109208

 

 

 

 

 



Тагове:   фолклор,   оръжие,   вода,   траки,   Мадара,   змия,   църква,   св Георги,   релеф,   РОД,   ловец,   Гергьовден,   образ,   богатство,   Дракон,   култ,   юнак,   наследство,   ламя,   Марко,   магаре,   копие,   Юда,   светец,   влага,   пазител,   божество,   фол,   народна песен,   Мала Азия,   традиция,   борба,   баласчев,   плодородие,   роса,   тракийски,   конник,   убива,   ритуал,   жертвеник,   МАДАРСКИЯ КОННИК,   Земеделец,   приемственост,   изображение,   скален,   тракийско наследство,   Херос,   древнобългарски,   Крали Марко,   закрилник,   Покровител,   прародината на българите,   прародината,   оброчни плочки,   рез,   скално светилище,   бог конник,   цар конник,   тракология,   тракийския херос,   евгений теодоров,   простреляната икона,   траколог,   древнотракийско светилище,   Християнска църква,   прадед,   трако-гетски,   трако гетско божество,   поганско,


Гласувай:
13
0



1. get - - Любимият ми светия и религиозна символика ... Много - много стара ! - от преди християнството ?
11.05.2013 18:52
- На първо време погледнете (тоест последвайте линка - http://www.google.bg/search?hl=bg&site=imghp&tbm=isch&source=hp&biw=1007&bih=451&q=Orthodox+icon+-+St.+George+slaying+the+Dragon&oq=Orthodox+icon+-+St.+George+slaying+the+Dragon&gs_l=img.12...2138.2138.0.3632.1.1.0.0.0.0.117.117.0j1.1.0...0.0...1ac..12.img.yN0FJdu0ffI#imgrc=cHxbPAkf793MgM%3A%3B-F0zu1BadRnvpM%3Bhttp%253A%252F%252Fupload.wikimedia.org%252Fwikipedia%252Fcommons%252Fc%252Fc8%252FOrthodox_Bulgarian_icon_of_St._George_fighting_the_dragon.jpg%3Bhttp%253A%252F%252Fcommons.wikimedia.org%252Fwiki%252FFile%253AOrthodox_Bulgarian_icon_of_St._George_fighting_the_dragon.jpg%3B424%3B639 )
- и вижте в българската иконографска традиция - Как се изобразяват св.Георги - Девата и Дракона ?
- Същата символика ще намерите при Паоло Учело - който явно е бил наясно с дълбочината и съдържанието на сюжета(образа на св.Георги(плюс задължителните други два образа(герои) !)?) !! - http://beautifulrailwaybridgeofthesilverytay.files.wordpress.com/2013/04/st-george-and-the-dragon-paolo_uccello.jpg

- Знаете ли защо Дракона е на верижка ? - ето увеличеният детайл от картината(на Учело) ! - http://www.takeonepicture.org/img/flash/alternateimages/advert_2003_alt.jpg

- Най-странното е ! - при гръцка, антиохийска, александрийска и етиопска църкви ТАЗИ СИМВОЛИКА ЛИПСВА(?) - Има я само тук на Балкани(българи) и по-късно при духовните ни чеда, руснаците !!

- Епитета на Марко не е КРАЛЕВИТИ, тъй като по-старата му форма(епитет) следва да е било Кара-Велити ... тоест каня-казвам-подсказвам-помагащ ... и кога не го послушаме Караещ(наказващият) ?!

- Не се обосновавам(относно твърденията си !), защото обяснението е много сложно и дълго - но определено всичко, е продукт на местна балканска култура, менталност и верска традиция !
- При хетите, подобният на мАРеС-Марсо-Марко(Хероса) се е наричал млад воин ПЕРва или ПИРва ... подобна на кореновата, образуваща името на града ПерПер(ек), който за мен датира от времето на Микенци и Хети ?!
цитирай
2. prarodinata - Гет, благодаря за интересните л...
13.05.2013 19:50
Гет, благодаря за интересните линкове! Смятам вече не остава съмнение относно приемствеността в традициите и хилядолетната древност на култа към Царя-конник, независимо от името, с което е наричан през отделните епохи.
Поздрави!
цитирай
3. sparotok - !
14.05.2013 16:33
Мадара, край чиито скали е изсечен конника носи тракийско име - the greater part of Phrygia Epictetus, and also through a part of Bithynia, so that it is distant from Nicomedeia a little more than three hundred stadia, reckoning from the place where it is joined by the Gallus River, which has its beginnings at Modra in Phrygia on the Hellespont.

http://perseus.uchicago.edu/perseus-cgi/citequery3.pl?dbname=GreekFeb2011&query=Str.%2012.3.7&getid=2

Фригиското име Модра е само архаичен вариант на Мадара :)
цитирай
4. sparotok - Марко Кралевити
14.05.2013 16:37
Един от епитетите на Тракийския Конник е КАРАВАСМОС.

Възможно е Кралевити да е преосмисленото Каравасвос, а има и тракийски топоним Крелене. Крелевит, Кралевит - от Крелене ?
цитирай
5. get - - Щях да се съглася - но, от проучванията ми стигнах до следните резултати ?
14.05.2013 20:01
sparotok написа:
Един от епитетите на Тракийския Конник е КАРАВАСМОС.

Възможно е Кралевити да е преосмисленото Каравасвос, а има и тракийски топоним Крелене. Крелевит, Кралевит - от Крелене ?

1. Cаrnu - приток на река Cаlnistea (в Румъния)
2. Carna ( protective Roman Goddess) - въпреки уж защитните и функции в християнско време я превеждат, като разложение - смърт (?)
3. Carneus или Carneius, прорицател на Аполон в А"карнания (Гърция) - син Зевс и Европа;
4. Karneia или Karnea - наименования на един от най-популярните панаи(г)ири в Спарта - при който се чества плодородието (главен патрон бог Аполон);
5. А) Епитет на Аполон Carneus - тоест тук бога се разглежда, като сила, плодородие (в хтоничен/земен проявен вид, форма); тоест във формата и смисъла на (Напълно проявил се) което за мен е съдържанието(смисъла на наименованието му !) (н)А"Полон Пайаво, тоест напълно появил(разкрил-изгрелият) се !;
5. Б) Имаме и опозитната му(антагонистична форма) на зимните слънчеви празници в Атина - отново на Аполон Карнус(но вече свързан смислово с цвят:черно) другият епитет с който е бил наричан е било "Ликаон" - който гърците свързват с вълк, куче - Но ? - смисъла е съвсем друг !
6. Отделно имаме мита за Церера и гетският династ-бог Карнабог, който отказал дарът на богинята "земеделието" - тук частицата "Кар" приемам, че е чисто в смисъла на ЧЕРНО(земя) - както са наричали в средновековието простолюдието в Киевска рус - "черн" !
- След кратката ми историко-митологична ретроспекция, следва да набележа, три форми(смисъла) на интересуващата ни коренова КАР:
а) каращ, подтикващ ... ако не спазваме това, което ни КАРа(да свършим) ни КАРАещ(наказва)
б) като цвят ЧЕРНО ("крн"(карн) в македония имаме ЦРНа река Черна ?)
в) като природна сила - изразяваща се в:
- плодовитост(порождение)
- смърт(тление, разложение) - Не случайно в народното творчество наричат Смъртта-Черната ?!

- Дано, съм ви бил полезен ? - Успех !
цитирай
6. prarodinata - Мадара, край чиито скали е изсечен ...
14.05.2013 21:30
sparotok написа:
Мадара, край чиито скали е изсечен конника носи тракийско име - the greater part of Phrygia Epictetus, and also through a part of Bithynia, so that it is distant from Nicomedeia a little more than three hundred stadia, reckoning from the place where it is joined by the Gallus River, which has its beginnings at Modra in Phrygia on the Hellespont.

http://perseus.uchicago.edu/perseus-cgi/citequery3.pl?dbname=GreekFeb2011&query=Str.%2012.3.7&getid=2

Фригиското име Модра е само архаичен вариант на Мадара :)

Павеле, нека не забравяме и великия родопски връх Модър! Много е вероятно наистина да става дума за един и същ корен. Как тълкуваш значението му?
Поздрави!
цитирай
7. prarodinata - Спароток, Гет, благодаря за инт...
14.05.2013 21:38
Спароток, Гет, благодаря за интересните разсъждения и идеи. След като стигнахме до корена КАР, нека кажем, че най-вероятно именно от него произлиза известната санскритска дума КАРМА (действие, влияние, причина-последствие, съдба).

КАРМА=карам нещо да се случва...
Какво мислите?
цитирай
8. get - - Ще ти обясня нещата по друг начин !
14.05.2013 23:37
prarodinata написа:
Спароток, Гет, благодаря за интересните разсъждения и идеи. След като стигнахме до корена КАР, нека кажем, че най-вероятно именно от него произлиза известната санскритска дума КАРМА (действие, влияние, причина-последствие, съдба).

КАРМА=карам нещо да се случва...
Какво мислите?


- Кармата е част от индуистките вярвания, които към момента са твърде преплетени с "ведическите". Вторите са занесени там от мигранти (арийци), от които е останал "ведическият"-свещен език, Санскрит от който са понятията Карма и Варна(каста) ?
- Отглас от тази миграция и посоката на движение(процес) можем да установим от два пимера ... на едни "странни" съвпадения:
А) Първото като имена:
а) Любен КАРАВЕЛОВ (български национал революционер)
б) и индийският emperor Kharavela(193 BC – after 170 BCE) (давам ти ги, като пример за на сто процента съвпадения в етимология и семантика при имена на хора отдалечени на ХИЛЯДИ километри) и като потвърждение на ТОВА, което обяснявам за частицата КАР !? - Вели(можеш сам да си изясниш, от справка в ст.блг. "Велити" ?)
Б) САНСКРИТА е свързващото, относно питането ти и това, което се опитвам да обясня, при който са се запазили едни много показателни значения на думи (!) това са посоките на света и тяхното звучение:
а)
- purva - със значение "изток" ... но и още пръв и ПРАВ-преден;
- pasca - "запад", "заден-напуснат-изоставен"
- daksina - "южен", също и със значение "десен" - това е пример за протоевропейски субстрат, който говори откъде са дошли носителите на знанията за КАРМА-ВАРНА и Веданти-Знания-Ведати(ст.блг.) !

- Дано, съм ви бил полезен ? - Успех !
цитирай
9. sparotok - !
17.05.2013 21:39
get написа:
sparotok написа:
Един от епитетите на Тракийския Конник е КАРАВАСМОС.

Възможно е Кралевити да е преосмисленото Каравасвос, а има и тракийски топоним Крелене. Крелевит, Кралевит - от Крелене ?

1. Cаrnu - приток на река Cаlnistea (в Румъния)
2. Carna ( protective Roman Goddess) - въпреки уж защитните и функции в християнско време я превеждат, като разложение - смърт (?)
3. Carneus или Carneius, прорицател на Аполон в А"карнания (Гърция) - син Зевс и Европа;
4. Karneia или Karnea - наименования на един от най-популярните панаи(г)ири в Спарта - при който се чества плодородието (главен патрон бог Аполон);
5. А) Епитет на Аполон Carneus - тоест тук бога се разглежда, като сила, плодородие (в хтоничен/земен проявен вид, форма); тоест във формата и смисъла на (Напълно проявил се) което за мен е съдържанието(смисъла на наименованието му !) (н)А"Полон Пайаво, тоест напълно появил(разкрил-изгрелият) се !;
5. Б) Имаме и опозитната му(антагонистична форма) на зимните слънчеви празници в Атина - отново на Аполон Карнус(но вече свързан смислово с цвят:черно) другият епитет с който е бил наричан е било "Ликаон" - който гърците свързват с вълк, куче - Но ? - смисъла е съвсем друг !
6. Отделно имаме мита за Церера и гетският династ-бог Карнабог, който отказал дарът на богинята "земеделието" - тук частицата "Кар" приемам, че е чисто в смисъла на ЧЕРНО(земя) - както са наричали в средновековието простолюдието в Киевска рус - "черн" !
- След кратката ми историко-митологична ретроспекция, следва да набележа, три форми(смисъла) на интересуващата ни коренова КАР:
а) каращ, подтикващ ... ако не спазваме това, което ни КАРа(да свършим) ни КАРАещ(наказва)
б) като цвят ЧЕРНО ("крн"(карн) в македония имаме ЦРНа река Черна ?)
в) като природна сила - изразяваща се в:
- плодовитост(порождение)
- смърт(тление, разложение) - Не случайно в народното творчество наричат Смъртта-Черната ?!

- Дано, съм ви бил полезен ? - Успех !



Get, благодаря за данните!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: prarodinata
Категория: История
Прочетен: 816703
Постинги: 40
Коментари: 762
Гласове: 1187