Постинг
26.05.2013 12:21 -
...
Автор: lzl
Категория: Лични дневници
Прочетен: 445 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.05.2013 11:52
Прочетен: 445 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 27.05.2013 11:52
Не издържа...Сълзите изпълваха същността й.Трябваше да тръгне.Единственото нещо,което успя да направи, за да ги скрие, е да се обърне и с неистова бързина да се махне.
Чуваше името си-той го произнасяше и викаше след нея, че съжалява.
Тя знаеше...че за него няма значение. Думите изпълваха пространството несъдържателно и преливаха дълбоко в душата й. "Съжалявам, съжалявам, съжалявам" ..."-За какво съжаляваш? Че те обичам?-отговаряше вътрешно".Сълзите й я задавяха.
Отиде с надеждата, че ще го види поне за малко. Липсваше й...
...Той избягваше погледа й постоянно...
...............
Обеща й, че ще я види, но когато тя се обади й каза че е зает.
Вървеше без посока и мислеше само за него...Непознати улици в непознат град, вечер... всичко беше в хармония с целия хаос вътре в нея. Познаваше само него. Вътрешно крещеше- искам да те видя, къде си, кога ще излезниш...
Вървеше по улицата...Почувства вътрешно желание да се обърне назад..Видя познат силует...Той вървеше забързано..стигна до средата на улицата, сви в първата пряка...Успя да го проследи с поглед...Не го извика, не се обади...Продължи замислено и самотно по улицата...Изведнъж чу името си...Той беше я настигнал с бърза походка...Тръгнаха един до друг...
Чуваше името си-той го произнасяше и викаше след нея, че съжалява.
Тя знаеше...че за него няма значение. Думите изпълваха пространството несъдържателно и преливаха дълбоко в душата й. "Съжалявам, съжалявам, съжалявам" ..."-За какво съжаляваш? Че те обичам?-отговаряше вътрешно".Сълзите й я задавяха.
Отиде с надеждата, че ще го види поне за малко. Липсваше й...
...Той избягваше погледа й постоянно...
...............
Обеща й, че ще я види, но когато тя се обади й каза че е зает.
Вървеше без посока и мислеше само за него...Непознати улици в непознат град, вечер... всичко беше в хармония с целия хаос вътре в нея. Познаваше само него. Вътрешно крещеше- искам да те видя, къде си, кога ще излезниш...
Вървеше по улицата...Почувства вътрешно желание да се обърне назад..Видя познат силует...Той вървеше забързано..стигна до средата на улицата, сви в първата пряка...Успя да го проследи с поглед...Не го извика, не се обади...Продължи замислено и самотно по улицата...Изведнъж чу името си...Той беше я настигнал с бърза походка...Тръгнаха един до друг...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.