Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.12.2013 15:49 - На фокус - шистовата революция
Автор: stamatovia Категория: Новини   
Прочетен: 6048 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 30.07.2014 13:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Жандармеристи заграждат малко село, брутално пребиват част от жителите му като им забраняват да излизат от домовете си. Спрени са дори училищните автобуси. Селото е напълно блокирано от  жандармерията, хората са под домашен арест.



image   image Пунгещи Румъния 8.12.2013                                       Румънската жандармерия
image  image
Местните жители            

Това не е откъс от антиутопичен роман и не се е случило се по време на война в окупирана държава, действието се развива  в малкото румънско село Пунгещи, причината – румънската държава налага със сила на населението политиката  си на енергийна независимост, минаваща през сондажи за добив на шистов газ от  получилата лиценз проучване и добив на корпорация Шеврон.


image    image

 

Защо всичко това става възможно в държава от ЕС през XXI век при положение че “шистовата революция” в САЩ вече реализира финансова загуба от $40 милиарда за 2012 г. www.theoildrum.com/files/After%20The%20Gold%20Rush_Page_03.jpg и то без в тази сума да се отчитат разходите в икономиката произтичащи от повишаването на заболеваемостта от злокачествени заболявания на населението в районите на добив на газ, нереализираните печалби в земеделския сектор и унищожаването на природни ресурси: вода, земя и замърсяване на въздуха.

През 2012 г в САЩ  са вложени 42 млрд. долара, средно за тримесечие за осъществяването на над 7000 сондажа, с цел да се поддържа постигнатото ниво на производство. За сравнение, стойността на шистовия газ, добит средно за тримесечие през 2012, достигна едва 32,5 млрд. долара, т.е. налице е годишна загуба от почти 40 млрд." www.theoildrum.com/node/8914

Е, нека да започнем от начало, да поговорим за цените на газа, за корпорациите, за самата технология и влиянието й върху природата и здравето на хората. 

Шистовия газ е обикновен метан, който се добива по нетрадиционен начин - използва се технологията „хидравлично разбиване“. Поради естеството на технологията, което подробно ще разгледам нататък, добития по този начин метан има много висока себестойност надхвърляща между 10 и 20 пъти себестойността на конвенционалния газ. Средната себестойност на шистовия  газ от находищата в САЩ, изчислена за целия период на експлоатацията им е около $9 за 1000 кубически фута или  $317 за 1000 куб. метра ( EUR- estimated ultimate recovery изчислен за целия производствен цикъл).

На няколко пъти политици, лобисти на технологията заявяваха че цената на шистовия газ за потребителите в САЩ е $70 за 1000 куб. метра, каква обаче е истината? Това е графика на EIAhttp://www.eia.gov/dnav/ng/hist/n3010us3m.htm от която ясно се вижда че цените които плащат крайните потребители в САЩ е между $16 и $20 за 1000 кубически фута или $600 и $700 за хиляда кубически метра. Източника е държавна институция на САЩ.

В същото време средните борсови цени за същия период (2012 година) са от порядъка на$ 3,5 - $4 за 1000 кубически фута. От една страна е очевидно че сделките на дребно не се сключват на такава цена, от друга определени количества все пак трябва да се реализират на нея. Ако човек разгледа разликите в борсовите цени и себестойността на добива ще се появи логичния въпрос: как може в икоиномика като американската част от един основен отрасъл какъвто е нефт и газ сектора да работи на практика на загуба ? За да разберем този парадокс трябва да изследваме начина по който се финансират корпорациите и мотивацията на хората които ги управляват. Коропорациите получават финансиране от борсата а бонусите които получават изпълнителните им дректори зависят от така наречената краткосрочна печалба. Ясно е че заради това тяхната основна мотивация е да повишават най вече нея, (личното ми мнение е че това е огромен проблем за американската икономика изобщо, но  целта на този анализ е да обясни формирането на балон специално в нефт и газ сектора)

Артър Бърман, опитен геолог в петролния сектор и експерт по оценка на сондажите, използвайки данните за добива на шистов газ в основните находища в САЩ от началото на бума насам, стига до извода, че сме свидетели на нова "схема на Понци", която през следващите години ще претърпи шумен провал. Според него: „Шистовият газ е всичко друго, но не и "енергийна революция", която да гарантира на потребителите от САЩ или от целия свят достатъчно газ за сто години напред, както “наивно вярва” президентът Обама“.

През 2011 Бърман анализира отчетите на някои от големите играчи в сектора и стига до следния извод: "Фактите сочат, че повечето сондажи не са икономически изгодни при сегашните борсови цени на газа, а изискват цени поне в диапазона между 8 и 9 долара на хиляда куб. фута, за да не са на загуба, в рамките на пълния цикъл, и между 5 и 6 долара за хиляда куб. фута, при непълен цикъл.

Бърман и редица други експерти също стигат до извода, че ключовите играчи в газовата индустрия и техните банкери от Уолстрийт, които стоят зад шистовия бум, изкуствено са завишавали обемите на добиваните количества шистов газ и, следователно, очакваната продължителност на доставките. Той посочва, че: "резервите и икономическата ефективност зависят от общия краен добив (EUR estimated ultimate recovery), т.е. от количеството газ, което може да бъде добито с изгода от даден сондаж, на основата на хиперболично или постепенно изравняващ се спад на профилите, което прогнозира индустриалното производство за десетилетия напред“.

Неговия  анализ на тенденцията за изтощаване на сондажите на шистовите находища показва, че изчисления общ краен добив (EUR) на всеки сондаж се равнява едва на половината от обемите, обикновено декларирани от операторите" www.theoildrum.com/node/8212.

Така, газовите производители създават илюзията, че добиваният от тях нетрадиционен и по-скъп шистов газ ще се окаже достатъчен за десетилетия напред. Въз основа на анализа на реалните данни от основните шистови региони в САЩ, Бърман обаче стига до извода, че понижаването на обемите на производството на шистовите сондажи се развива в геометрична прогресия и се очертава тенденция те да се изтощават по-бързо, отколкото върви пласирането на продукцията им на пазара. Тъкмо това е и причината, поради която американските производители на шистов газ, натрупали активи за милиарди долари, разчитайки на ръста на цените, сега отчаяно се опитват да продадат правата си за добива му на наивните чуждестранни или местни инвеститори.

Освен това  тъй като проницаемостта на шистовите слоеве е с цял порядък по-ниска, отколкото тази на пластовете от плътен пясъчник и метановите въглищни пластове, печалбата тези колектори с ниска проницаемост (каквито са шистовете) е маргинална. Онези, които разчитат, че дългосрочната себестойност на шистовия газ ще се окаже по-ниска, в сравнение с другите нетрадиционни газови ресури, ще бъдат разочаровани - истинската структурна себестойност на добива на шистов газ от $8-$9 за 1000 куб.фута, се оказва много по-висока, от сегашните борсови цени на пазара www.eia.gov/dnav/ng/ng_pri_sum_dcu_nus_m.htm , да не говорим, че реалните запаси се равняват на едва половината от обема, обявен от операторите.

Огромните загуби от шистовия бум

В последния си анализ на фактическите резултати от осъществяващите се от няколко години насам добиви на шистов газ в САЩ, както и на скъпоструващия петрол от канадските битумни пясъци, Дейвид Хюз посочва, че: "Добивът на шистов газ нарасна взривообразно, достигайки почти 40% от целия добив на природен газ в САЩ. Въпреки това, производството му стигна върха си през декември 2011, след което спря да нараства. 80% от добива на шистов газ се осъществява от пет находища, някои от които вече западат. Изключително високите темпове на изтощаване на шистовите газови сондажи налагат постоянното наливане на капитали, чиято обща сума достигна 42 млрд. долара средно за тримесечие, за осъществяването на над 7000 сондажа, с цел да се поддържа постигнатото ниво на производство. За сравнение, стойността на шистовия газ, добит средно за тримесечие през 2012, достигна едва 32,5 млрд. долара, т.е. налице е загуба от почти 40 млрд. годишно" .

Хюз твърди още че: "Добрите находища на шистов газ, като Haynesville (което вече запада) се срещат сравнително рядко, а броят на сондажите и капиталовите разходи, необходими за поддържането на производството, ще нарастват паралелно с изтощаването на най-добрите райони в рамките на тези находища.

Впрочем, нещата стоят дори още по-зле. Дейвид Хюз посочва, че загубите на капитали с цел да се компенсира изтощаването на находищата, задължително ще нараснат, тъй като по-високо продуктивните шистови слоеве вече са изчерпани и сондирането се извършва в по-нискокачествени слоеве. В най-високопродуктивното шистово находище в САЩ Haynesville средното качество сондажите (данните са за първоначалната им производителност) е паднало почти с 20%. Подобен спад се наблюдава в 80% от находищата. Като цяло, качеството на сондажите пада при 36% от целия добив на шистов газ в САЩ и е навлязъл във фаза "плато" за други 34%  www.ogj.com/articles/print/vol-110/issue-12/exploration-development/evaluating-production-potential-of-mature-us-oil.html.

В тази връзка, не е учудващо, че в синхрон с новата реалност основните играчи в шистовата индустрия осъществиха масирано отписване на активите си. През 2012 компаниите започнаха да преразглеждат резервите си и, предвид факта, че текущите спотови цени на газа паднаха два пъти в периода между юли 2011 и юли 2012, са принудени да признаят, че в дългосрочна перспектива не се очертава ръст на цените на природния газ. Отписванията на активи обаче, водят до ефект на доминото, тъй като банковите кредити, по правило, са обвързани със запасите на компанията, което означава, че много компании са принудени да преразглеждат кредитните линии или да осъществяват аварийни продажби на активи, за да си осигурят необходимите средства.

Така единственото спасение за тези компании  би било излизането на пазар с многоктно по високи борсови цени, такъв какъвто е този в Европа. Ако разгледаме ситуацията в Европа, по специално в държавите които имат намерение да добиват шистов газ и за които се смята че имат най добрите условия за развиване на такъв добив, а освен това декларират и намерението си да го добиват по политически съображения, то там държавата ще купува добития от фирмите концесионери шистов газ поне на същата цена като тази на руския газ доставян в момента и то при положение че са предвидени дотации за изграждане на инфраструктура от страна на държавата.

Технология:

За добив на шистов газ се използва технологията “Хидравлично разбиване / разчупване”  (Hydraulic fracturing)

Тъй като шистите са седиментна скала която има свойството да се цепи по определени направления, както слюдата например, е възможно чрез прилагане на високо налягане скалите да се разцепят механично. Шистите от които се добива газ обикновено са на дълбочина от няколкостотин метра до 4 километра. Газът - метан, е затворен в тях и се освобождава при споменатото вече механично натрошаване. Оттам и името на методът - Hydraulic fracturing. Кладенецът  първоначално се пробива вертикално, но в шистовия пласт се прави завой в хоризонтална посока. Дълбочината на вертикалния сондаж може да стигне до 4 км, а хоризонталния участък на сондажа до 500м, по дълбоките кладенци са икономически неизгодни. Кладенеца се циментира. Доставя се вода (съотношението за 0,75единици добит газ е необходима 1 единица вода) водата се смесва в миксер с необходимите добавки – пясък и химикали. С камиони се превозват хидравлични помпи с помощта на които в кладенеца се нагнетява фракинг флуид - смес от вода пясък и химикали под високо налягане. Шистовата скала се разбива посредством налягането на фракинг флуида, който навлиза в новообразуваните пукнатини. Пясъкът който се съдържа в него не позволява на пукнатините да се затварят след сваляне на налягането. Освободеният от разбитата шистова скала газ излиза обратно включително и с изпомпената вода през кладенеца, отделя се от нея в сепаратор, след което от него се отделят водните пари, и с помощта на компресор газът се събира в резервоари от които по тръби се вкарва в газопреносната мрежа или се извозва с камиони резервоари. Отработената смес от вода химикали и пясък се складира в ями или се изсипва в реки и др. От 30% до 50% от фракинг флуида остава под земята.


image


Фигура 1. Технологична схема на добив на шистов газ

Обичайната практика при сондажите за добив на шистов газ е кладенеца да се бетонира до известна дълбочина като това се прави с цел да изолира сондажа от водните хоризонти през които минава.

image

Фигура 2. Схема на хоризонтален сондаж за добив на  шистов газ.

image

Фигура 3. Схема на хоризонталния подземен участък на сондаж за добив на  шистов газ. От лявата страна е даден сондаж при който от един и същи кладенец с един вертикален сондаж се правят шест хоризонтални сондажа. От дясната страна е показана обичайната схема на единични сондажи. През последните години от 2007 се използва предимно първия метод заради снижаването на разходите по сондажа.

   Сондиране по метода Multi well pad drilling

image image

Фигура 4. Триизмерни схеми на различни варианти за сондаж за добив на  шистов газ.

imageimage

Фигура 5. На първата схема е показан хоризонтален участък на сондаж за добив на  шистов газ в находището Марселъс, на втората се вижда триизмерна илюстрация на друга използвана разновидност на метода.
Използвани химикали

В процеса hydraulic fracturing  се използват голям брой химикали чиито състав и пропорции се променят в зависимост от геоложките условия при които се прилага технологията. До скоро нямаше никаква информация за използваните химикали, поради нежеланието на корпорациите да ги оповестят. След доклада на камарата на представителите на американския конгрес от 14.04.2011 част от химикалите станаха публично известни. www.conservation.ca.gov/dog/general_information/Documents/Hydraulic%20Fracturing%20Report%204%2018%2011.pdf

В процеса се използват няколко основни групи химикали които присъстват в фракинг флуида, в това число и голям брой силно токсични химикали чието наличие е установено със сигурност около сондажите (в почвите и водите) при изследвания на EPA (The U.S. Environmental Protection Agency)  По надолу са изброени някои от тези групи химикали като е посочено за какво се използват, това се прави с цел обща ориентация за приложението им.

Предназначение на химикалите

      -    Пълнители  обикновено се използва пясък който прониква в пукнатините получени от хидравличния удар и пречи на затварянето им

      -    Киселини (например солна киселина 30%) служат за почистване на отвора на сондажния кладенец и осигуряване на по доброто проникването на флуида

-           Преоксидисулфати (Peroxydisulfates) служат за намаляване на вискозитета на флуида с цел по доброто му проникване

-           Бактерициди / биоциди (например Gluteraldehyde; 2-Bromo- 2-nitro-1,2-propanediol) Намаляват растежа на организми, които могат да произвеждат газове (особено сероводород), замърсяващи метана. Също така предотвратяват растежа на бактериите, които могат да намалят способността на течността да изпълва фрактурите.

-           Стабилизатори  Соли (например тетраметил амониев хлорид) [калиев хлорид (KCl)]  Предотвратяват предвижването на глини, които биха могли да блокират порите, като по този начин да се намали пропускливостта.

-           Инхибитори на корозия (например метанол methanol) Намаляват образуването на ръжда по стоманените тръби, и цистерните.

-           Свързващи вещества например калиев хидроксид (potassium hydroxide) Увеличава вискозитета на течността с фосфатни естери, комбинирани с метали. Металите служат за свързващи агенти.

-           Вещества намаляващи триенето например натриев акрилатен съполимер на акриламид; полиакриламид (Sodium acrylate- acrylamide copolymer; polyacrylamide)  Позволяват фракинг течностите, да се инжектират с оптимална скорост и налягане, като свежда до минимум триенето.

-           Гелообразуващи вещества например (Guar gum) Увеличават вискозитета на течността, като същевременно позволява на течността да изпълнява по добре фрактурите.

-           Вещества предотвратяващи включването на метални оксиди, които биха могли да присъстват във формацията например thioglycolic acid.

-           Вещества предотвратяващи утаяването на карбонати и сулфати (калциев карбонат, калциев сулфат, бариев сулфат), които биха могли да са включени във формацията например амониев хлорид, етилен гликол; полиакрилат (аmmonium chloride; ethylene glycol; polyacrylate)

-           Вещества намаляващи повърхностното напрежение на течността например Метанол; изопропанол

Химикали включени в състава на фракинг флуидите увреждащи човешкото здраве

След подробен анализ на списъка на химикалите съдържащ 632 химически вещества, използвани при добив на нетрадиционен газ от TEDX (3) са проведени изследвания на потенциалните ефекти върху здравето на тези 353 химикала, които са идентифицирани със Chemical Abstract Service (CAS) номер. Повече от 75% от химичните вещества, вредят на кожата, очите и други сетивни органи, както на дихателната система и стомашно-чревния системи. Приблизително 40-50% на мозъка / нервна система, имунната и сърдечно - съдовата система и бъбреците, а 37% биха могли да повлияят на ендокринната система, а 25% може да доведат до рак и мутации. Тези резултати показват, че много химикали, които се използват по време на процеса както и при самото сондиране могат да имат дългосрочни последици за здравето, които не са непосредствено изразени. В допълнение, е предоставен химически анализ на отпадъците  в хвостохранилища както и техните изпарения, които съдържат множество химикали които фигурират в списъците на опасни вещества. (основната връзка е доклада на ЕРА за щата Уойоминг  http://www.epa.gov/region8/superfund/wy/pavillion/PavillionAnalyticalResultsReport.pdf  от там могат да бъдат намерени конкретно връзките от лабораторните резултати endocrinedisruption.org/assets/media/documents/GasManuscriptPreprintforweb12-5-11.pdf

-           Ароматни въглеводороди (бензен, толуен, етилбензен и ксилен или BTEX; нафталин и свързани с тях деривати, триметилбензен, diethylbenzene, додецилбензен, CUMENE). BTEX съединенията са свързани с неблагоприятни ефекти върху нервната система, черния дроб, бъбреците и кръвните клетки, образуващи тъканите. Бензена се свързва с повишен риск от левкемия при вдишване. Излагането на високи нива на ксилол доказано уврежда поколението на лабораторни животни, изложени на въздействието му по време на бременност. Нафталина е свързан с неблагоприятни ефекти върху червените кръвни клетки. Лабораторни животни дишали нафталинови пари са имали увреждане на дихателните пътища и повишен риск от рак носа и белодробните тумори.

-           Гликоли - високите нива на излагане на етилен гликол се отразяват неблагоприятно на бъбреците и репродукцията на лабораторни животни.

-           Гликол- етери. Гликол етерите и свързаните с тях етоксилирани алкохоли и феноли са използвани като инхибитори на корозията, повърхностно активни вещества и редуктори на триенето. Някои гликол етери (напр. monomethoxyethanol, monoethoxyethanol, пропилен гликол монометилов етер, етилен гликол монобутил етер) могат да повлияят на мъжката полова система и образуването на червените кръвни клетки и това е доказано при опити с лабораторни животни, явяват се и мутагени.

-           Алкохоли служат за инхибитори на корозия, пенообразуватели, и повърхностно активни вещества. Излагането на високи нива на някои алкохоли (напр., етанол, метанол) засяга централната нервна система.

-           Амини  Акриламид се използва за създаване на полимери по време на процеса. Тези полимери са част от някои редуциращи триенето агенти. Не реагирал  акриламид може да присъства в фракинг флуида, но също така разрушаването на полимерите може да освободи акриламид в изпомпвания обратно разтвор. Високите нива на акриламид водят до увреждане на нервната и репродуктивната система, а също и причиняват рак (тумори в мозъка) което е доказано при лабораторни животни. Формамид използва се като инхибитор на корозия. Поглъщането на високи нива на формамид се отразява неблагоприятно на женската полова система на лабораторни животни.

-           Амини - амините са съставни елементи на фракинг флуида служещи за, инхибитори на корозия, свързващи вещества, редуктори на триенето, и повърхностно активни вещества. Поглъщане на моно-, ди-или три-етаноламин влияе отрицателно върху черния дроб и бъбреците на лабораторни животни.

Някои четвъртични амониеви съединения, като dimethyldiallyl амониев хлорид, може да реагират с химикали, използвани в някои системи за дезинфекция на водата за пиене, за да образуват нитрозамини. Нитрозамините причиняват генетично увреждане и рак при поглъщане от лабораторни животни.

-           Органични киселини, соли и свързани химикали, служат за редуктори на триенето, контролиране на нивото на желязо и глина, разтворители и повърхностно активни вещества. Някои късоверижни органични киселини могат да бъдат разяждащи или дразнещи кожата и лигавиците при високи концентрации. Някои пенообразуватели и ПАВ продукти съдържат органични химични вещества, включени в тази категория, които съдържат сулфонова киселина група (сулфонати). Излагането на повишени нива на сулфонати е дразнещо за кожата и лигавиците.

-           Микробиотици  Microbiocides антимикробни продукти, пестициди, предназначени да възпрепятстват растежа на различни видове бактерии в кладенеца. Различни химикали се използват в различните продукти, за някои от тях е доказан токсичния ефект върху дихателната система и стомашно-чревния тракт, бъбреците, черния дроб и нервната система при лабораторни животни. 

-           Други съставки

Формалдехид - формалдехидът е посочен като съставка в някои инхибитори  на корозия, и повърхностноактивни вещества. В повечето случаи, концентрацията в изброени в продукти, е относително ниска (

Проблемите

Практиката в САЩ показва, че газът излиза не само през кладенеца, а и от други места и понеже се разтваря във водата, замърсява всички водоизточници около мястото на добива. Изследванията показват (виж Фигура 7), че в рамките на еднокилометровата зона около газов кладенец нивата на разтворения в подпочвената вода метан може да достигне до нива много над допустимото, включително до степен при която водата може да се подпали.  Отделящия се газ замърсява и въздуха в районите на добив. Засега няма систематични изследвания за начина по-който газа излиза от земята. Дали преминава през всички земни пластове над разбитата шистова скала или през пукнатини или през разрушената циментовата обшивка на кладенеца на сравнително по-малка дълбочина, 50% от обшивките на кладенците се разрушават до 10 години vimeo.com/44367635. Геологичният произход на газа замърсител и неговото разпространение в подпочвените води и зад еднокилометровата зона обаче са доказани.

image

Фигура 6. Сателитна снимка на находище на шистов газ в щата Тексас. Поради изискванията на технологията кладенците са разположени на разстояние от 300 метра до 1километър

Това е необходимо заради сравнително малкото скали които биха могли да бъдат достигнати от един кладенец

Замърсяване на почвите и водите в засегнатите райони с газ.

image

Фигура 7 Замърсяване на подпочвените води с метан в зависимост от разстоянието до най-близкия кладенец за добив на шистов газ.

При измерване на разстоянието не се отчита положението на хоризонталния участък на кладенеца. Поради това значителните разлики в количеството метан при едно и също разстояние могат да се дължат както на различно пропукване на обвивката на кладенеца, така и на това дали пробата е взета над хоризонталния му участък или не. Дълбочината на сондиране е между 1.2 и 1.8 км.  Вторият и много по тежък проблем са самите химикали поставяни във водата за хидравлично разбиване. Както вече стана ясно част от тези химикали са канцерогенни, други засягат жлезите с вътрешна секреция и предизвикват хормонални смущения у хората и животните.

Освен това по време на процеса при преминаването си в земната кора на дълбочините на сондажа освен че самия разтвор съдържа силно токсични химикали, той допълнително разтваря и различни минерали и твърди вещества, които се намират под земята и част от които са токсични, а други радиоактивни a солеността на разтвора е много  над тази на морската вода.За състава на фракинг флуидите можем да съдим и от пробите от хвостохранилища взети от ЕРА endocrinedisruption.org/assets/media/documents/summary_of_pit_chemicals_revised_2-1-08.pdf

Между 30 и 50% от отработената вода остава завинаги под земята и възможното придвижване нагоре създава допълнителна опасност от замърсяване на почвата и водата с токсични и радиоактивни материали. Тази предполагаема до скоро опасност, беше косвено доказана с доклада на ЕРА за Павилиън Уайуоминг след изследване на водоизточници отстоящи  на над 17 километра от най близката сонда и откриването в тях на химикала бензен (намиращ се в състава на химикалите за фракинг) с концентрация над 50 пъти по висока от тази смятана за опасна за здравето. Друг показателен факт в тази насока е че според твърденията на жителите на района на Павилиън, водата е станала кафява (отровена от фракинг химикалите) чак 10 години след започването на операциите по добив на газ. Така че прилагането на тази технология може да се разглежда като бомба със закъснител. Складирането на отработената вода също е критично, тъй като ямите често не са обезопасени добре, опасността от разлив е голяма и се случва често. Освен това сред използваните химикали има и летливи вещества които се изпаряват в атмосферата и замърсяват цялата околност. Самият газ – метан – е парников газ, а всичко което кладенеца не улавя отива в атмосферата. Поради това нивата на атмосферно замърсяване с парников газ са по-големи отколкото при конвенционалното добиване на газ. Засега метана не се счита за опасен при поглъщане. Отново, практиката в САЩ показва, че пиенето на водата съдържаща шистов газ предизвиква натравяне, обриви, главоболия, обща отпадналост, невралгични заболявания, мозъчни увреждания. Дишането на газа води до загуба на вкус и обоняние. Освен газ във водата около кладенците се откриват огромен брой химикали за които вече беше споменато както и метали: мед, ванадий, адамантан (C10H16), и големи количества гликолни етери (един от тях е етилен гликола, който се ползва в антифриза и за производство на пластмаси). Отравянето на водата на цели райони означава, че трябва да се носи вода от друго място или, което е по-вероятно, района да се обезлюди. Водата около кладенците е негодна не само за пиене, а и за миене и пране. Сондажните кладенци се изчерпват бързо, тъй като скалата може да се троши само в ограничено пространство около него. Затова технологията изисква много кладенци, което унищожава почти напълно територията на която се добива шистов газ. Фигура 8 е спътникова снимка (от Гугъл мапс) на газовото находище Джона (Jonah Reservoir, щат Уайоминг ) в САЩ. Вижда се каква е концентрацията на кладенците, както и ямите за отработена вода.

image

Фигура 8. Спътникова снимка на газовото находище Джона в щата Уайоминг. Светлите петна с път към тях са площадки с кладенец за добив на газ.

Черните точки на много от площадките са ямите за отработената вода. Района може да бъде разгледан по-отблизо в Гугъл .

Икономически ефект

Ефекта от прилагането на тази технология в Европа като цяло е непредвидим и със сигурност крайно отрицателен, технологията би довела до тежки поражения върху околната среда и здравето на хората но и в земеделието, туризма и свързаните с тях сектори на икономиката. Тъй като площите използвани за добив на газ стават непригодни за земеделие по време на самия добив (заради гъстотата на сондите необходима за процеса) във всички икономически оценки задължително трябва да бъдат включени загубите на местните земеделски производители. Освен загубите по време на процеса е важно да се отбележи че земеделската земя и водата биха били замърсени с голям брой токсични химикали а солеността на замърсената вода би се повишила драстично. Поради гъстотата на сондажите количеството на химикалите които се вкарват в земята е изключително сериозен проблем. Въпреки че са сравнително малък процент от състава на фракинг флуида (който се състои главно от пясък и вода), поради наистина огромното количество на самия фракинг флуид необходим за процеса, в земята се вкарат хиляди тонове токсични химикали. Както отлично се знае от опита на САЩ в много райони с интензивен добив на шистов газ водата е отровена и вода за питейни и битови нужди се доставя от корпорациите добиващи газ с водоноски.

Вероятния ефект върху друг изключително важен отрасъл в икономиката а именно туризма също би бил крайно отрицателен, поради очевидния факт че никой не би отишъл да почива на място където замърсяванията на въздуха и водата биха могли да окажат отрицателен ефект върху здравето му.

image  image

Фигура 9. Полета за добив на шистов газ, първата снимка е направена в близост до Солт лейк сити а втората в щата Уайуоминг област Павилиън.

 








Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: stamatovia
Категория: Новини
Прочетен: 141462
Постинги: 108
Коментари: 57
Гласове: 96
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031