Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.07.2019 18:27 - ЗА ДУХОВНИТЕ И НРАВСТВЕНИ УСТОИ НА ПРАБЪЛГАРСКИЯ НАРОД
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 565 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 ЗА ДУХОВНИТЕ И НРАВСТВЕНИ УСТОИ НА ПРАБЪЛГАРСКИЯ НАРОД                                                                                                                                   „Българите със своите духовни достояния по онова време далеч превъзхождали не само прословутия античен свят, не само съвременната им Византия и Рим, но в някои отношения дори и днешните европейски схващания. Тяхното превъзходство в държавното и във военното устройство трудно може да се оспорва . . . Нравствеността у българите се е развивала върху същите основни начала, върху което е било изразено цялото им духовно развитие”.                                                                                                                                       Димитър Съсълов от „Пътят на България                            Всеки народ от възникването му и по време на цялото му развитие има своят Архангел - Дух на Народа, който го ръководи и направлява. Той определя неговата съдба, неговата мисия, език, характер, темперамент, специфични особености. Духът на Народа е невидимо, но реално  Духовно Същество, което действа в етерната, жизнена аура на народа.                      Българският народ е имал специална мисия – да осъществи връзката и взаимодействието на източната култура - на азиатските народи с тази на  европейските народи. Затова е изминал дълъг път на преселение - от първоначалната си територия в Средна Азия - изминавал постепенно пътя до днешната ни Родина. По този път е имало няколко прабългарски държави в различни области на Западна Азия и Източна Европа.                                                                                                             Днес  повече от четири хиляди години след създаването на огромна и могъща прабългарска държава в Средна Азия, Великата Първа българска държава, отново трябва да си спомним и да имаме познание за духовните и нравствени устои на нашите предци. Нашият народ  и държава се имали върхове на възход, но и огромни изпитания и падения, от които отново се е въздигал с ново Възраждане. Защото е имал могъщ дух, свободолюбие,  издръжливост, независимост  и висока нравственост.                                                                                                       Близо двеста години византийско робство и близо петстотин години турско робство не са могли да сломят, претопят нашият народ, който запазва езикът, духовността, културата,  обичаите си и нравствено и духовно стои над поробителите си.                                                                                                                                                         В наши дни е добре отново да напомним за тази извисена духовност и нравственост на прабългарите.                                                                 За основното устройство на прабългарската държава.                              Едно от важните условия за съществуването на прабългарската империя е превъзходно държавно устройство,  военна мощ  и висока духовност и нравственост.  Нравствеността и духовната сила  на нашите предци е непостижима даже и днес.                                                                                                                       Не само при най-могъщата  Първа Прабългарска  империя при хан Мо Дун, но и при всичките му приемници до разделянето на държавата, българите са се ръководили от висока нравственост и превъзходно държавно устройство.                        Основното устройство на държавата е разделянето на три области: средищна, лява – източна и дясна – западна. Целият народ също е разделен на три части: средищна, лява и дясна. Войската, родовете – пак на три части: средищна, лява и дясна. Ханът управлявал средищната област,  цялата държава и войска.  Лява област е управлявал престолонаследникът, дясната област –  третият и четвъртият престолонаследници  в реда си.                                                                                                                                                                                          За нравствените принципи на прабългарите                                                  Прабългарите са имали разбиране за достойнството на всеки човек. Поздравът им е бил – „Аз”. Това означава – „поздравява те  моят Аз, Духът ми”, „ Аз съм отговорен”! Те са били народ от независими хора – господари. За тях господар означава да уважаваш собствената си свобода и свободата на другите,  той не разрешава да бъде подтискан и да подтиска другите. Чест и верност били отличителни черти на техния мироглед. Господар означавало да служиш на другите.                                                Нашите предци  са считали, че истински добро е само онова, което еднакво е добро за мен и за моя род, така и за всеки друг и за неговия род. А същинско зло е само онова, което е зло еднакво за моя род, както и за рода на всеки друг. Това схващане, което включва напълно и безусловно равноправието и справедливостта, приложено към народите и държавите, е довеждало до разбирането, че истински добро е онова, което е еднакво добро,  както  за моя народ и моята държава, така и за всички други народи и всички други държави. А същинското зло – това което е лошо както за моя народ и моята държава, така и за всеки друг народ и всяка друго държава / Д. Съсълов/.                                                                                                          Това изобщо изключва робството като форма на управление. Прабългарският народ в дългия си път на образуване на няколко държави  е приобщавал и се е съюзявал с различни етноси, но никога не ги е поробвал. Имало такова правило за прабългарите – пленените вражески войници били заселвани в свободни, незаети територии на държавата и оставяни да живеят свободно.                                                                В китайските летописи не е отбелязано нито едно вероломство на прабългарите по отношение на спазване на сключени договори за мир. Но, затова пък има множество китайски измени, засади по време на мир, опити за заговори и пр.                                                                                                                                                                                                           Българското превъзходство в нравствено отношение над византийците било толкова голямо и очевидно, че не е могло да не бъде почувствано от тях. Например не може да не го е почувствал и византийския император Константин Копроним след многобройните и неуспешни заговори срещу хан Телерих.                                                                                                                                                                                      През цялото това време на  прабългарските и български държави                няма нито един случай на българско вероломство, нито един опит за устройване на заговори, или подстрекателства, нито един случай на измяна. Българите винаги са спазвали договорите, нито една война след уговорен мир не е била предизвикана от тях. Прабългарите ненавиждали лъжата.                                                                                                                                  Българското нравствено превъзходство е намерило израз не само в международните отношения. Като свободен господарски народ те са се отвращавали от робството, върху което се е крепяло цялото обществено устройство на Византия и Римската империя.                                                                                                       Сведенията за обстоятелствата, които изтъкват българското нравствено превъзходство над Китай, Византия и Рим са  изобилни, при  това регистрирани от чужди , най-често вражески източници /китайски, византийски, римски хроники/     .  Жалко, че и сега  малко се знае и тези сведения са пренебрегвани и не са придобили известност в нашата официална историческа наука                .                                                                                                                                               За вярата  на прабългарите в Бог                                                           Много векове преди Христа прабългарите  са признавали един единствен Бог. Те го наричали  Тангра- небе  /китайско название за небе/. Те имали и своя дума – именно Бог. С тази дума наричали най-величествената планинска верига н Средна Азия, край която живеели – Богдо-кан. Китайците я нарекли Тиеншин – Небесна планина. И досега най-хубавата част на тази планинска верига е запазено в монголския му вид  името – Богдо-ула.                                                                                                                                                                Прабългарите са уеднаквявали и приравнявали понятието Върховно Единство с понятието Бог. Върховното Единство   е средище, което в неспирната си пулсация излъчва последователно другите две начала – творческо – наричано мъжествено начало, на което са присъщи топлотата и сухотата и женствено – началото на влагата, тъмнината и студа. От различното съчетание на тези две начала е произлязла цялата Вселена и всичко в нея.                                                                               За  българите приемането на Христовото учение не представлявало никаква основна промяна в схващанията им, а само желано допълнение на собствените им  нравствени принципи. То не противоречело на никой от основните им обичаи и традиции. Може би никой друг народ не е бил така близо до християнството, преди да го приеме,               както българите, а също така  да схване разликата между Христовото учение и езическите наредби.                                                                        Нека се поучим  от високите  духовните и морални устои на нашите предци. Защото  в днешно време това е крайно необходимо за достойнството на българина, което произлиза от духовното познание. Особено важно е за възпитанието на децата и младежите у нас и  за българите, където и да се намират по света. Ние сме господарски народ, достоен  и свободолюбив!                                                                                                                                                                                                                             Доц. д-р Иванка Кирова,  к.м.н.                                                              



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 895204
Постинги: 849
Коментари: 119
Гласове: 621
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031