Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.06.2007 09:21 - Тревненски родове
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 8513 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 25.10.2010 20:48


Тревненски родове

 

И в Трявна, както в почти всички български възрожденски селища, семейството стои в основата на обществения живот. То е ковачница на големите добродетели на тревненци през епохата на Възраждането. И колкото по-старо, по-родовито е, толкова по-голямо е и общественото уважение към него. Не всички тревненски родове обаче се развиват върху здрава икономическа основа, затова не всички те са свързани тясно с чорбаджилъка. Какви са обществените и професионалните тежнения на рода, зависи до голяма степен от обществените традиции. И макар някои негови представители да им изневеряват, връзката си с корена на рода те никога не прекъсват. Родовитостта в Трявна през възрожденската епоха има голямо културно-обществено значение. Тя задължава представителите на рода. Това обяснява създаването на куп легенди и в тази област, старанието корените на родословното дърво да проникнат колкото може по-дълбоко.

 

Най-стар известен тревненски род е Кросневският. От него произлизат тревненските книжовници и летописци: поп Стоян Кроснев (1688-1771), поп Никола Попйовчев (1761-1834), поп Йовчо Попниколов (1786-1855), неговият син поп Никола Попйовчев (1819-1865), неговият внук поп Йовчо Попниколов (1842-1922), братът на поп Йовчо - поп Койчо Попниколов (1789-1850), и племенникът му поп Никола Попкойчев (1812-1863). Началото на този род възлиза към средата на XVII век, когато е роден неговият родоначалник, преселник в Трявна от Одринско, Димо Стоянов.

 

Родът на Кросневци е род предимно на духовници. Между тях освен упоменатите седем души книжовници и летописци, по-известни са: синът на поп Стоян Кроснев - Йовчо Попстоянов (1722-1803), от 1758 г. поп, от 1766 след овдовяването си иеромонах Йоаникий, дядо на поп Йовчо Попниколов, поп Петър Попйовчев (1765-1840) и иеромонах Синесий (1768-1844), негови чичовци.

 

Кросневският род се слави с просветени и патриотично настроени потомци. Двама от тях - поп Никола Попйовчев и синът му поп Йовчо Попниколов, са отличени от търновския митрополит със сан иконом. Колко търновският фанариотски владика Иларион Критски високо цени летописеца поп Йовчо, проличава от силно хиперболизираното, но твърде изразително негово изказване: „Един косъм от брадата на поп Йовчо струва повече от всички попове в Търновската епархия.” Поп Йовчо Попниколов знае няколко езика, отличен познавач е на църковния ред и на каноническото право и допринася твърде много за съхраняването на родолюбивите традиции в Трявна и Тревненско. Наред с това той упражнява плодотворно влияние върху развитието на Петко Славейков и на поп Кою Витанов.

 

ДИМО КРОСНОТО

 

В лето от въплащения спасителя нашего Иисуса Христо: 1680; В дванадесетата година от царството на Ибрахим първи, син на царствалия в Константиновия град Мехмед Четвърти, някой си човек на име Димо, от адрианополската област, от с. Дрипча (Дрипчево), Харманлийско, родом Българин, дошел по търновските села да купува говеда. И като обхождал по село Трявна, и като било тогава това село свободно и тихо място, и защото нямало данък, но само имали да пазят като стражи големия път с дванадесет харбалии, други данък нямали, и тихо живеели, защото други род или друговерци в това село не е имало, както и до днес, но само христианобългари, и заради това този Димо решил да се засели на това място. И си взел девица на име Бяла, и се оженил: 1683, от която и неречен бил Кросно, и после купил селище, което и до днес се зове Кросновско и си направил дом и градина. 1688: Роди се на Дима първия син на име Стоян, който после стана поп Стоян Кросното; роди му се и втори син на име Йовчо Димов Стоянов (1690-1768), който по-после стана и кмет.

 

Източници: Богданов, Иван. Трявна през Възраждането. С., 1977, с. 38-39, 60, 121-122; Моллов, Тодор. Поп Йовчо от Трявна. Летопис и родословие. Предговор и обща редакция проф. Ив. Радев. Осъвременяване на текста и бележки гл. ас. Т. Моллов. В. Търново: ВТУ, 1995.

 

СТОЯН ДИМОВ КРОСНЕВ

(1688, Трявна – 1771, Трявна)

 

Роден през 1688 г. в Трявна. Син на Димо и Бяла. Брат на Никола Кроснев. Баща на Йовчо Стоянов (1722-1803). Стоян се изучил за бъчвар и се оженил: 1716 и взел Вела от Боювския род и им се родиха чеда – първи син: 1722 на име Йовчо, след него Никола и трети Димо, и тогава беше избран на свещенство и поставен за поп Стоян, владишки епитроп. Учител в Трявна. От 1723 г. е свещеник. Служи в църквата „Св. Архенгел”. Съставя сборник „Тревненски дамаскин”.

 

Източници: Богданов, Иван. Трявна през Възраждането. С., 1977, с. 38-39, 60; Българска възрожденска интелигенция. Енциклопедия. С., „Д-р П. Берон”. 1988. с. 362-363.

 

НИКОЛА КРОСНЕВ

(???, Трявна – ???, Трявна)

 

(Йовчо, умира през 1768 г.) Роден в Трявна. Син на Димо и Бяла. Брат на Стоян Кроснев (1688-1771). Баща на .... . Свещеник в Трявна от 1729 г.

 

Източници: Богданов, Иван. Трявна през Възраждането. С., 1977, с. 123; Българска възрожденска интелигенция. Енциклопедия. С., „Д-р П. Берон”. 1988. с. 362.

 

ЙОВЧО СТОЯНОВ /ПОПСТОЯНОВ/

(1722, Трявна – 1803, Хилендар)

 

Роден през 1722 г. в Трявна. Син на поп Стоян Кроснев (1688-1771). Баща на Никола Йовчев (1761-1834). Учи бояджийство в Казанлък, а след това работи като майстор бояджия в Трявна. (После се възцари Осман Трети: 1754, брат Мехмедов, син Мустафов. Тогава си дойде от Казанлък Йовчо поп Стоянов и започнал да работи бояджилък в Трявна и много изкусно вапцвал богасии и платна. И се оженил за Виша Коюва: 1756, който Кою бил тогава тревненски чорбаджия заедно с брата си Миня Шишмана. И купил Йовчо селище, Гумно Рачово нарицаемо, близо до вадата и направил малък дом и дюкян. През тази година се роди първия син на Йовчо на име Стоян, който след четтирири години се преставил. Тогава се възцарил Мустафа Трети: 1757, син на Ахмед Трети. През 1758 година се обяви война с Росия, която се зове перви и велики сефер. Тогава за свещенство беше позван и поставен за поп Йовчо същата година и се умножи войната по премного. 1759: роди се на поп Йовча втори син на име Кою, който се престави след три години. Роди се и трети син на име Николай: 1761, и селд две години се роди Вела... В тия дни се роди четвърти син на поп Йовчо на име Стоян: 1768, който после стана калугер поп Синесий, на когото на кръщението по обичая дошел Йовчо Димов Кроснюв, който бил тогава селски кмет, брат поп Стоянов, и стрика на поп Йовча. Които и стоели на трапеза до вечерта късно... След три години и брат му, поп Стоян поп Йовчев, се престави: 1771 – стар, на осемдесет и три години. И още – война между Русия и отомонската порта... 1779 и беше примирие между Росия и Турция. И тогава стана мирно и тишина, свободно, и народа започна да си прави къщи. Така и поп Йовчо направи къщата си висока. Роди му се дъщеря Анаста и после: 1779 ожени сина си Николай ...Взел му за жена Мария, дъщеря на Коля, син на чорбаджи Цоня Коюв...) От 1757 г. е свещеник в Трявна, а след смъртта на жена си (1790) се замонашва под името Йоаникий иеромонах. През 1802 г. отива в Хилендарския манастир, където година след това умира през 1803 г.

 

Източници: НБКМ – БИА, ф. 129, а.е. 198, л. 183; Начев, В., Н. Ферманджиев, „Писахме да се знае…”. Приписки и летописи, С., 1994. с. 289-299; Българска възрожденска интелигенция. Енциклопедия. С., „Д-р П. Берон”. 1988. с. 630; Моллов, Тодор. Поп Йовчо от Трявна. Летопис и родословие. Предговор и обща редакция проф. Ив. Радев. Осъвременяване на текста и бележки гл. ас. Т. Моллов. В. Търново: ВТУ, 1995.

 

НИКОЛА ЙОВЧЕВ /ПОПЙОВЧЕВ/

(1761, Трявна – 28 декември 1834, Трявна)

 

Роден през 1761 г. в Трявна. Свещеник, иконом и учител в Трявна от 1781 г. до края на живота си. Син на Йовчо Стоянов (1722-1803). Баща на Йовчо Попниколов (1786-1855) и Койчо Икономов (1789-1850). Умира на 28 декември 1834 г. в Трявна.

 

Източници: НБКМ – БИА, ф. 129, а.е. 198, л. 183; Начев, В., Н. Ферманджиев, „Писахме да се знае…”. Приписки и летописи, С., 1994. с. 383. Българска възрожденска интелигенция. Енциклопедия. С., „Д-р П. Берон”. 1988. с. 297.

 

ЙОВЧО ПОПНИКОЛОВ /ИКОНОМОВ/

(19 октомври 1786, Трявна – 23 март 1855, Трявна)

 

            Роден на 19 октомври 1786 г. в Трявна. Син на Никола Йовчев (1761-1834). Баща на Никола Икономов (1819-1865). Учи в килийното училище в Трявна и в гръцкото училище в Букурещ (1800-1801). Занимава се с търговия на коприна и розово масло. През 1824 г. е ръкоположен за свещеник на Трявна, а от 1837 г. е иконом. Открива килийно училище в дома си и е един от инициаторите за изграждане на училище (1836). Спомоществовател за: „Месецослов” на Хр. Сичанниколов (1840); „Православное учение... Платона”, превел Ил. Стоянов (1844); „Житие св. Григория Омиритскаго”, превел Ав. Попстоянов (1852); „Общи знания всякому человеку нужни”, превел Ст. Колюв (1855). През 1810 г. започва летописна книга, която продължава синът му и внукът му. Умира на 23 март 1855 г. в Трявна.

 

Източници: НБКМ – БИА, ф. 129, а.е. 166, л. 99, 119-121; Начев, В., Н. Ферманджиев, „Писахме да се знае…”. Приписки и летописи, С., 1994. с. 289-291; Българска възрожденска интелигенция. Енциклопедия. С., „Д-р П. Берон”. 1988. с. 539; Моллов, Тодор. Поп Йовчо от Трявна. Летопис и родословие. Предговор и обща редакция проф. Ив. Радев. Осъвременяване на текста и бележки гл. ас. Т. Моллов. В. Търново: ВТУ, 1995; Морфов, Богдан. Тревненският будител [поп Йовчо] / Богдан Морфов. // Д е м о к р а ц и я, VIII, 25 септ. 1997, N 259, с. 16.

 

КОЙЧО ИКОНОМОВ /ПОПНИКОЛОВ/

(1 февруари 1789, Трявна – 8 юли 1850, Трявна)

 

Роден на 1 февруари 1789 г. в Трявна. Син на Никола Йовчев. Брат на Йовчо Попниколов. Ръкоположен за свещеник на 20 януари 1831 г. Служи в Трявна до края на живота си. Автор на летописна книга, която е продължена от сина му Никола Койчев. Умира на 8 юли 1850 г. в Трявна.

 

Източници: Начев, В., Н. Ферманджиев, „Писахме да се знае…”. Приписки и летописи, С., 1994. с. 336-337; Българска възрожденска интелигенция. Енциклопедия. С., „Д-р П. Берон”. 1988. с. 281-282.

 

НИКОЛА ПОПЙОВЧЕВ /ИКОНОМОВ/

(1 февруари 1819, Трявна – 22 април 1865, Габрово)

 

Роден на 1 февруари 1819 г. в Трявна. Син на Йовчо Попниколов (1786-1855), внук на Никола Йовчев (1761-1834). Баща на Йонко Николов (1842-1922). Ръкоположен за свещеник в Трявна (1847). През 1859 г. Никола Чушков и Цаню Генков откупуват за своя сметка от поп Никола Попйовчев десятъка от плодовете на селата Глутници, Еничери, Ралювци, Велчовци, Олан дере, Власатили, Самсии и Ципорани за 15 500 гроша, платими на три пъти. През 1864 г. Никола Попйовчев се преселва в Габрово заедно със семейството си и служи в църквата „Св. Троица” до края на живота си. Продължава летописните бележки на баща си. Умира на 22 април 1865 г. в Габрово.

 

Източници: НБКМ – БИА, ф. 129, а.е. 198, л. 183; Начев, В., Н. Ферманджиев, „Писахме да се знае…”. Приписки и летописи, С., 1994. с. 295, 299, 384; Българска възрожденска интелигенция. Енциклопедия. С., „Д-р П. Берон”. 1988. с. 537-538; Моллов, Тодор. Поп Йовчо от Трявна. Летопис и родословие. Предговор и обща редакция проф. Ив. Радев. Осъвременяване на текста и бележки гл. ас. Т. Моллов. В. Търново: ВТУ, 1995.

 

ЙОНКО НИКОЛОВ /ПОПНИКОЛОВ/ Икономов

(5 април 1842, Трявна – 1922, Горна Оряховица)

 

Роден през 1842 г. в Трявна. Син на Никола Попйовчев (1819–1865). Преселва се в Габрово с родителите си през 1864 г. Учителства във взаимното училище в Трявна през 1867-1870 г. Ръкоположен за свещеник (1870). През 70-те години на XIX век служи в Горна Оряховица. Участва в подготовката на Априлското въстание. Продължава летописните бележки на своя дядо Йовчо Попниколов (1786-1855).

 

Източници: НБКМ – БИА, II В 9668а; ф. 129, а. Е. 1, л. 35; а. Е. 159, л. 1; а. Е. 166, л. 24; а. Е. 198, л. 183; Даскалов, Б. Тревненското училище, с. 58; Йонков, Хр. Участие на българското духовенство от I Великотърновски и III Врачански революционни окръзи в Априлското въстание..., с. 331; Начев, В., Н. Ферманджиев, „Писахме да се знае…”. Приписки и летописи, С., 1994. с. 299; Българска възрожденска интелигенция. Енциклопедия. С., „Д-р П. Берон”. 1988. с. 473.

 

Поп Йовчо от Трявна (1786-1855). „Летопис и родословие” (Съдържа: Имена на родоначалниците, Имена на съдиите израилеви, Имена на съдии и царе юдейски, Имена на юдейските князе след плена, Имена на асирийските царе, Имена на македонските царе, Имена на римските кесари, Имена на константинополските царе, Имена на славянските князе, Имена на българските князе и царе, Имена на отоманските султани, Имена на цариградските султани, Имена на руските князе в Киев, Имена на Киевските князе, Имена на великоруските князе, Имена на великоруските императори, Митрополити в Москва, Синове на руските царе, Родословие на българските князе, Родословие на отоманските султани, Летопис на поп Йовчовия род).


 

 

Тревненски родове

 

Родът Генкови има друга обществена нагласа. От този род произлизат смели, родолюбиви българи. Най-виден негов представител е чорбаджи Генко Петров (1770-1829), не само юначен и предприемчив, но и с аристократически наклонности. Заради богатството и независимия си характер той се ползува и с уважението на турците. Производител е на бубено семе и на коприна, върти търговия с Влашко и с Русия. Родоначалникът на чорбаджи Генковия род не е известен. 3наят се само имената на чорбаджи Генковия баща Петър Генков и на неговия брат Койчо Генков. Навярно те са поддържали търговски връзки с някои богати турци в Южна България. Да се мисли така дава основание писмото на казанлъшкия мухасил капуджибаши Мустафа от 1800 г., цитирано по-горе.

 

Ако Петър Генков и брат му Койчо Генков са спонтанни чорбаджии, първенци по силата на имотното си състояние, независимо от това си качество Генко Петров е утвърден като представител на тревненци пред турската власт и със съгласието на местното население. Неговото утвърждаване от по-личните тревненци, събрали се да обсъдят някои въпроси от общ интерес, изглежда, е и първият избор в Трявна.

 

След смъртта на чорбаджи Генко Петров мястото му заема неговият син Кънчо Генков, без обаче да има авторитета на баща си. Като продължител на патриотичните традиции в семейството, той не е чужд на доста родолюбиви почини. Посветен е в революционните кроежи на капитан Никола Филиповски. Чорбаджи Генковия внук (син на другия негов син Цаню Генков), Георги Цанев Генков и неговият син (правнук на чорбаджи Генко) Стефан Георгиев Генков вземат участие в подготовката на Априлското въстание. През последното десетилетие на османското владичество в България родът запада икономически.

 

.....................................................

 

Наред с тези пет рода по-значителни тревненски рода, диря в обществения и културния живот на Трявна оставят и други. Някои от тях отрано пренасят дейността си вън от родния край. Между тези по-млади или по-краткотрайни тревненски родове трябва да бъдат упоменати: Бояджиевци (Бояджиолар), Райковци, Таховци, Чушковци, Миневци, Минчовци, Венковци и накрая родът Славейковци. Родоначалникът на този род Димо от Разлог се установява в Трявна към края на XVIII век. Макар роден в Търново, Петко Рачов Славейков (1827-1895) винаги се е чувствал тревненец и не само защото баща му Рачо Тодоров Казанджията е роден в Трявна, а защото от Трявна е и майката на дацата му Ирина Райкова. Там са родени също: Иван Славейков (1853-1901), Рачо Славейков (1858-1931), Христо Славейков (1860-1935) - видни общественици и публицисти, както и най-личният от тях Пенчо Славейков (1866-1912), напуснал отрано родното гнездо, за да отрасне и се развие другаде, без обаче до края на живота си да забрави това.

 

Славейковият род

 

Славейковият род се знае от повече от два века. Днес едната част от него е в София, а другата в Кюстендил.

 

Родословното дърво не е голямо - около 60 души са преките му наследници, макар самият народен трибун, писател, общественик и създател на Либералната партия Петко Славейков да е имал 8 деца. То си е за чудене, като се имат предвид безкрайните му митарства по народни дела - в Цариград, учителстване из България и 49 арестувания - кога от гръцки фанариоти, кога от турци, кога от Стамболовата власт - рекорд за всеки наш политик и интелектуалец.

 

Родът е от Банско. Рачо Чехларя, дядото на Петко Славейков, убил турчин, който го карал да го пренася на гръб през река Глазне, хванал път и забягнал в Търново. Синът му, също Рачо, бащата на Петко, пък заради занаята си бил наречен Казанджията. Майката на поета - Пенка, е от великотърновското село Вишовград. Тя умира при раждането, а самият народен трибун е спасен по чудо. В селото на майка си обаче Славейков видял бюлбюли (б. а. - славеи), които толкова го впечатлили, че променил фамилията си от Казанджиев на Славейков.

 

Когато Петко Славейков решил да се жени за Ирина от големия тревненски Райков род, бъдещият му тъст подскочил - как в дома му ще влезе беден учител и начинаещ поет. Ирина скършила бащината воля, избягала със Славейков и бащата склонил. После им подарил и къща в Трявна. Днес Славейкови имат три дом-музея - в София, Търново и Трявна. Софийският е бил на ъгъла на „Граф Игнатиев” към уличката за днешната Централна поща. В съседство е била къщата на Петко Каравелов, а наоколо - ниви и бостани.

 

Петко се вясвал в Трявна, за да отчете мъжките си задължения и да се появи следващото дете. От осемте две са починали невръстни. Ирина сама отглежда останалите 6. Бащината грижа била да ги прибере при себе си и да ги изучи. Петко Славейков и до днес е един от най-гениалните самоуки интелектуалци в България. Сам си признава: „Толкова съм се блъскал да намеря това, което ме интересува, че разбирам нуждата от системно образование.” Децата му били нещо като негови секретари - преписвали бащините тефтери, писма и народни песни. Последните днес заемат голяма част от архива му, чиято 1/3 все още е непроучена.

 

Най-големият син Иван е роден през 1853 г. Той е кмет на София през 1885 г. по време на Сръбско-българската война. Като първороден е най-близко до делото на баща си и пръв негов сътрудник. Още по време на Априлското въстание пише за турските зверства по западните вестници. Един от създателите е на Демократическата партия, членувал е и в БИАД. Бил е депутат в III Велико НС.

 

Арестуван и бит в Черната джамия, покрай скалъпените обвинения срещу Петко Каравелов, умира през 1901 г. Женен е, но няма деца.

 

Донка, родена през 1957 г., се отдава на грижите на братята и сестрите си. Жени се, развежда се и заедно с Рачо и Иван отглеждат най-малката Славейкова дъщеря Пенка, на чиято дъщеря Светослава днес дължим софийския музей „Петко и Пенчо Славейкови”. Тя пък завършва Робърт колеж и право в Швейцария. Става легационен чиновник. След Девети септември е докарана дотам да подари собствения си дом за музей с единственото условие да стане уредник в него. Когато научава, че в дома на чичо й Христо в Кюстендил горят целия архив на дядо Славейков, Светослава отива там и спасява доста неща.

 

Третият по ред е Рачо Славейков, роден през 1859 г., публицист и преводач, завършил Робърт колеж и артилерийска школа в Екатеринослав. По време на Освободителната война е преводач в щаба на руската армия и с негова помощ там е назначен и Петко Славейков. Известен е с лютите си публицистични статии срещу корупцията в обществото. Бил е финансов военен ревизор, наричали го Ангела с огнения меч и полковници и генерали треперели от него. След бунта на офицерите русофили емигрира в Русия. Връща се в България и се отдава на литературна дейност.

 

На родения си през 1861 г. син Райко Петко предрича бляскаво поетично бъдеще. Той обаче умира като ученик на 17 години и половина в Николаев. Съкрушеният му баща казал: „Умря най-големият поет.” По-късно 5 години по-малкият Пенчо става най-аристократичният ни поет, но по принуда. Според признанието му: "Пързалката на Марица мене ме направи поет (б. а. - там той измръзва и остава сакат).

 

Роденият през 1859 г. Христо има 6 деца. И той учи в Николаев. След това баща му, който вече е министър на вътрешните работи в правителството на П. Каравелов, го праща с държавна стипендия да учи в Белгия инженерство.

 

Христо бил бохем като баща си, поживял си добре и решил или във Франция или в Швейцария да учи право. Тогава дядо Петко му пише: „Щял си да заминеш за Женева. Защо? От леност да не учиш химия, математика, естествени науки... Дали, байно, не ще бъде по-добре, дето ще правиш такъв хайлашки хисап и дето ще ставаш такъв пророк да ми прокобваш печални резултати, да си подойдеш, че освен дето ще спечелиш цели пет години, няма да похарчиш и никакви пари - народни били те, или бащини.” Христо завършва право в Екс ан Прованс и става съдия в Кюстендил. Там го настаняват в къщата на починалия местен съдия, в която живее вдовицата му Милана - млада и хубава булка с две деца. И Христо се влюбва. Майка му Ирина вдига скандал на дядо Петко - той е млад, перспективен, учил в чужбина, как ще взема жена хем вдовица, хем с две деца. Дядо Славейков го преместил в Сливен, но Христо се върнал с един кабриолет и прибрал изгората си от Кюстендил. Жена му била първата, която сама минала по чаршията. Този случай описва Димитър Талев в "Преспанските камбани". В началото на миналия век в съда като писар постъпва младо момче, което рисува както съдии и адвокати, тъй и обвиняеми. Христо му издейства стипендия за Художественото училище в София. Това момче е Владимир Димитров-Майстора. Той остава приятел с дъщерите на Христо - Вера, завършила в Женева пансион за благородни девици, Пенка, учила също в Женева романска и френска филология, и Надежда. След Девети септември Вера е интернирана в Ловеч. Тя пък била дългогодишна приятелка на Лора Каравелова и до смъртта си вярвала, че не Лора се е самоубила, а Яворов я е прострелял.

 

Христо е член на Демократическата партия и 25 години депутат. През 1908 г. е председател на Народното събрание.

 

Той чете Манифеста за обявяване на независимостта в парламента и го връчва тържествено на Фердинанд. С него царят обявява независимостта в Търново на 22. IX. 1908 г.

 

След три дъщери най-после на Христо му се родил син. В деня на раждането той отишъл на лов. Като се върнал, жена му станала, както е току-що родила, пресрещнала го на дворната порта и рекла: „Най-после имаш син.” Христо дотолкова не вярвал, че го разповил, видял онова, което трябва в такива случаи, и се кротнал. Петко завършва във Виена право и работи във Външно министерство до 9 септември. Интерниран е, затворен в лагер, отнето му е юридическото образование и до края на живота си е работник. Другият син на Христо, Стоян, завършва в Лайпциг агрономство. Той е дългогодишен кмет на Кюстендил. След септември 1944 г. изчезва безследно. Люба е най-малката дъщеря.

 

Внуците на Христо от Петко и Стоян са 5, но Христо, Миланка и Стефан са изселени в Ловеч и им забраняват да учат право. Само внучката на Христо от дъщеря му Пена - Анна Атанасова, остава да упражнява професията си на стоматолог. В къщата на Христо Славейков правят милиционерски участък.

 

Днес никой от правнуците не пописва. Всички внуци на Петко Славейков, сина на Христо, са в България. Дъщеря му Милена е най-ревностният защитник на делото на Славейкови, а синът Христо е историк и археолог. Андрей, единият син на Милена, е завършил немска филология, другият Павел - информатика. Дъщерите на братовчед й Христо, син на Стоян - Милка и Елена, са икономисти. Синът на другия й братовчед Стефан, Стоян, е бивш футболист на „Велбъжд” от периода му в „А” група. Брат му Веселин е инженер-химик в Кюстендил. Надежда, внучка на Христовата дъщеря Надежда, живее в Париж и е зъботехничка. Синът й Георги и племенникът й Ивайло, син на сестра й Александра, са в Канада.

 

Екатерина, дъщеря на Христославейковата внучка Миланка, е социална педагожка в Англия. Днес от 11-те братовчеди - внуци на Христо Славейков, са живи Христо, Миланка и Милена.

 

От най-младите поколения племенникът й Петко, син на брат й Христо, е в естрадна група, която все още чака своя шанс. Негов обаче е най-малкият Славейков - двегодишният Христо Петков Славейков. Синът Румен на лелята на Милена - Люба, е естраден певец. Никой обаче не е наследил писателския талант. [Григор Николов, в-к „Сега”]




Гласувай:
1



1. tzenka - Димо Поп Стоянов, Кроснев
13.10.2016 22:05
Здравейте г-н Метев,

Четох Вашата статия за рода Кросневи и исках да Ви попитам дали имате някаква информация (или знаете как може да се намери такава) за най-малкия син на поп Стоян Димов Кроснев, Димо. Аз се опитвам да проуча произхода на моя 4-ти прадядо, Иконом Иван/Йоан Николов (в някои документи, Димов, в някои само-подписан "Йоан Иконома"). Той е бил назначен "от Търново, с ферман" като пръв свещеник в новопостроената църква в Летница около 1840 г. Единствената информация, която имам за него е, че е бил от Трявна и съпругата му е била Кръстина. По имената, годините и духовния му сан, аз предполагам, че е от рода Кросневи. Ако това е така, интересува ме линия Никола-->Димо, или Димо-->Никола; такива има две в Кросненското родословно дърво, но и за двете няма информация (първата е: Димо Кросното-->поп Стоян-->Димо; втората линия е Димо Кросното-->Йовчо-->Димо-->Цаню-->Никола-->Димо).

Бих се радвала ако можете да помогнете с информация или мнение/идеи.

Поздрави,
Ценка Дянова
цитирай
2. elialti - Благодаря и корекция
01.03.2021 19:11
Здравейте, първо искам да изразя огромната благодарност за това, което правите и информацията, която събирате и разпространявате! Аз лично намерих толкова ценна информация за част от моя род. Проследяването му до 1620 г. беше толкова вълнуващо. Поздравления!
Имам само молба да направите една корекция тук - https://en.calameo/read/000446371c6144ff3d372, която е следната:
Аз съм Елена Алтимирска и съм женена за Антон Стратев. В момента той е посочен като съпруг на сестра ми Константина. Децата Емил и Маргарита Стратеви са също наши деца :) Сестра ми Константина има двама сина от Илиян Милинов, които се казват Владимир и Радослав. Ако ви трябва друга информация, оставам на разположение.
Още веднъж благодаря! Продължавайте в същия дух!
Поздави,
Елена
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3821461
Постинги: 556
Коментари: 1058
Гласове: 19943
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031