СМАЙВАЩАТА ДРЕВНОСТ НА БЪЛГАРСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

 ЧАСТ II 

Разбирането, че българите са местен за Балканите народ, води след себе си и идеята, че трябва да търсим следи от нашите предци не само на територията на днешна България, но в целия огромен ареал, включващ Балканския полуостров и Анатолия. С особена сила това важи за далечната праистория, когато тази земя е била дом за най-развитата за времето си цивилизация в целия свят – хора със сродни обичаи, духовна и материална култура, използващи диалекти на един и същ език.

В тази статия имам удоволствието да представя още един от поредицата прадревни символи, които българите са съхранили и използват и до днес – Канатицата. Надали някой се съмнява, че този основен мотив от чипровските килими и традиционните български шевици е изключително древен, но когато го срещнем на артефакт, датиращ от каменно-медната епоха и то от българското етническо землище, не остава съмнение за това, че нашият народ в най-голяма степен може да претендира за великото наследство на първата европейска цивилизация.

 Чипровска Канатица, окачена за здраве и късмет над леглото ми


Черга от чеиза на баба ми, с. Райково, Смолян, изработена ок. 1925 г.

             Няколко думи за изключително значимото праисторическо селище Хаджилар: Селищната могила се намира на 615 км южно от Истанбул, 26 км югозападно от Бурдур и на 1.5 км западно от с. Хаджилар, на 940 м. надморска височина.Археологическите разкопки, проведени от Дж. Мелаарт (същият археолог открива и знаменития Чатал Хююк) в периода 1957-1960 разкриват тринадесет последователни нива на застрояване в източната половина на могилата от късния неолит и каменно-медната епоха и двадесет строителни нива в западната част, където се е намирало и селището от епохата на предкерамичния неолит (ок. 7000 г. пр. Хр. според радиовъглеродните изследвания).


Селищната могила Хаджилар

            Любопитното е, че Хаджилар е първото в Мала Азия праисторическо селище, в което се открива предкерамичен неолит (скоро след това Мелаарт открива пластове от тази епоха и на Чатал Хююк).

Мелаарт е изключително впечатлен и изненадан от съдовете, които открива при разкопките: „твърде необичайни със своите овални форми, брилянтно полирана повърхност и причудлив дизайн, който напомня повече перуанска керамика, отколкото каквото и да било, намирано в Близкия Изток.” (Mellaart, 1970, стр. xi).

Очевидно Мелаарт не е познавал българските традиционни орнаменти, иначе нямаше да дири аналози на тези, които среща в Хаджилар чак на американския континент. Освен Канатицата  в Хаджилар се среща поне още един символ, който можем да намерим и по нашите чипровски килими:

        Разбира се, Канатицата и други орнаменти от Хаджилар не се срещат само в Дунавска България:  

Канатицата, изобразена на тенгрианско светилище в земите на … Волжка България, дн. Татарстан/Чувашия.

Важни за нас обаче са два факта: 

 1. Най-трайна и системна употреба от древността до наши дни този символ намира в българската традиционна орнаментика: везмо, шевици, килими. В България също така има огромно многообразие от различни орнаменти, които имат за своя основа класическата и най-проста Канатица, която намираме в Хаджилар.

Вместо заключение ще илюстрирам твърдението на Мелаарт, че орнаментите от Хаджилар приличат на индиански такива:

Килим на племето Навахо, Сев. Америка

Килим на племето Апачи, Сев. Америка

Литература: 

Mellaart, J. Excavations at Hacilar, vol.I. Edinburgh University Press, 1970.
Mellaart, J. Excavations at Hacilar, vol.II Plates and figures. Edinburgh University Press, 1970.
Станков, Д. Чипровски килими. БАН, 1960

http://crazy2002-tcvetelinka.blogspot.com/2011/06/blog-post.html