Тази публикация е посветена именно на древните надписи по българските земи. В много от тях срещаме букви и знаци, които разказват напълно различна от официално приетата версия за произхода на българската азбука (а и на латиницата). Подбрал съм 34 изображения на надписи, които ще публикувам в следния порядък: в този постинг изображенията  са групирани условно в хронологичен ред от праисторията към Средновековието. Подредбата е твърде условна, защото много от знаците ‘прелитат’  с лекота от една епоха в друга и се налага да изоставям хронологията, за да показвам паралелите, прескачайки цели хилядолетия.  Тъй като изображенията са много, ще се стремя да сведа текста и обясненията до минимум и ще оставя снимките да говорят. Много от надписите се публикуват за пръв път в Мрежата. 

В следващата публикация ще се фокусирам върху отделните буквени знаци и ще използвам тези и други изображения заедно с редица интересни таблици, за да онагледя следните тези: 

1.       1. Голяма част от буквите в Кирилицата (също и в латиницата, а най-вероятно и в други азбуки) са използвани от предците на българите тук на Балканите още от Неолита.

2. В обширния район-люлка на българската цивилизация (Балканите и Мала Азия) в различните исторически епохи са създадени стотици, ако не и хиляди писмени знаци, част от които се използват и до днес от много народи по света; Още от Праисторията насам предците ни са имали своите центрове на писменост, св. рода книжовни школи, които са използвали и разпространявали множество свещени знаци, закодирали в простите си геометрични форми дълбочината на Вярата и Науката им. 

3.       3. Заслугата на Кирил и Методий е в подбора и организацията на малка част от наличните вече писмени знаци в съвременна азбука, а не в ‘изнамирането’ на нови букви;

Обхващането и анализът на толкова обширен епиграфски материал далеч не е по силите на един човек. Само приносът на много изследователи и усърдна задълбочена работа ще ни доближат до разбирането за истинското значение и мащаб на един от най-великите цивилизационни импулси, родени в Прародината на българите от нашите предци – създаването и развитието на Писмеността.  

Желая на всички читатели вълнуваща среща с най-старата писменост в света, създадена от нашите предци.


Глинена плочка с писмени знаци, Долнослав, ок. 4-то хил. пр. Хр., Пловдивски археологически музей. На най-горния ред се вижда ясно буквата А. В зависимост от прочита там могат да се видят и букви Н и Ш или подобни. Публикува се за първи път в Интернет. Всички датировки, които посочвам по-долу, са дадени от археолозите, открили артефактите.


Глинена плочка с писмени знаци, Долнослав, ок. 4-то хил. пр. Хр, Пловдивски археологически музей. Публикува се за първи път в Интернет.


Плочката от Градешница, 5-о хил. пр. Хр. Източник: www.runitravel.com Освен с всичко друго този артефакт е забележителен и с това, че е разделен на редове – Глинена тетрадка – традиция, която ще срещнем и в други надписи, съхранила се и до много по-късни времена – в някои от олтарните Скрижали, вече върху камък.


Плочката от Градешница, 5-о хил. пр. Хр. Обратна страна. Източник: http://www.runitravel.com/


Печатът от Караново, Източник:

http://sparotok.blog.bg/politika/2011/05/24/tainata-na-nasheto-znanie.752849