Археологическите проучвания показват, че изграждането на внушителния храм е започнало около IV-V в. сл. н.е., което я прави една от най-старите църкви в България. Разбира се, както много от християнските светини по нашите земи, и Червената църква е построена върху древно скално светилище. Изследователите са установили, че върху тракийското светилище е бил изграден хероон на неизвестен засега воин или цар, а с навлизането на християнството в България мястото е започнало да се използва като мартирий, където са съхранявани мощите на тракийски мъченици за Христовата вяра. Дострояванията и промените през следващите векове оформят облика на базиликата, част от която все още може да видим и днес.

Днес новите данни налагат преосмисляне на мястото на църквата в българската история и въздигането й като символ на невероятно устойчивата приемственост в културата, традициите, а и в гените на населението по българските земи от най-дълбока древност до наши дни.  

Информацията, достъпна до днес, несправедливо спестяваше няколко хиляди години от историята на това забележително място. Така любителите на историята оставаха в неведение за връзката на църквата с известната само на много тесен кръг специалисти праисторическа селищна могила, намираща се в непосредствена близост до нея. 

И още един много важен детайл оставаше в сянка – праисторическото селище е изградено около мощен карстов извор (понастоящем помпена станция, захранваща Перущица и кв. Пастуша с питейна вода). Могилата е в непосредствена близост до днешната Червена църква и скалата, върху която е построен храмът, без съмнение е била включена в границите му, най-вероятно като култово място – светилището на селото. Наличието на природните дадености – вода и скала до нея – предопределят създаването на цялостен култов и селищен комплекс още от ранния неолит (датировката е безусловна, поради наличието на особен тип рисувана с червена и бяла боя керамика, която е характерна само за ранния неолит в Тракия). Като добавим и факта, че изворът при Пастуша отводнява един наситен с древни светилища и укрепления  район – северните склонове на Родопите над Перущица – добиваме представа за огромната културна значимост на тази свещена територия-люлка на българската цивилизация и крепост на българския Дух.

1.  Най-ранни следи от живот в организирано селище около карстовия извор Пастуша, ранен неолит (7 000 – 6 000 г. пр. Хр.); Разрастването на селището и увеличаването на броя на населението  благодарение на добрите условия за духовно и материално развитие води до разселвания и основаване на други праисторически селища в близката околност – района на Пастуша, Перущица и Брестовица;
 

Изглед към Червената църква от върха на селищната могила
 

НАХОДКИ 

  Селищната могила Пастуша започва живота си по време на ‘Неолитната революция’ (9 000 – 6 000 г. пр. Хр.), когато на Балканския полуостров и в Близкия Изток възникват първите земеделски общества; те започват да използват глината наред с камъка за производство на съдове и предмети за култа и бита. Селището е обитавано през цялата неолитна (новокаменна) епоха и приключва съществуването си през каменно-медната епоха (5 000 – 3 000 г. пр. Хр.

Най-древните находки, представени тук, са от ранния неолит и следователно са едни от най-старите керамични артефакти в света; украсени са с характерната за култовата керамика от епохата червена и бяла боя (Най-известният сред шедьоврите на раннонеолитното изкуство в България е ритуалният съд-елен от с. Мулдава, в близост до Асеновград, вж. по-горе). Керамиката е висококачествена и прецизно обработена, за да придобие гланц, а богата орнаментиката по нея свидетелства за силно развито абстрактно мислене. 

Артефактите от средния и късния неолит (6 000 – 5 000 г. пр. Хр.) са представени тук с характерната нанасяна с нокът украса.

Освен техническото съвършенство на древните майстори-грънчари при обработката на керамиката, не можем да подминем и творческия импулс, стремежът към красота, симетрия и изящество в онази толкова далечна от нас епоха. Не е никак чудно, че споменът за богатото и развито праисторическо селище край буйния карстов извор в Пастуша, е оцелял хилядолетия след това.  Животът в околността обаче никога не е прекъсвал. За това говорят множеството праисторически обекти в района на гр. Перущица. В по-ново време, през бронзовата и желязна епохи са изградени множество тракийски укрепления, градът Драговец, храмове (напр. известната Духова могила, в близост до която са намерени няколко изцяло запазени колесници, понастоящем съхранявани в Лувъра и Ермитажа) и гробници, а районът около гр. Перущица и стръмните северни склонове на Родопа е осеян с древни култови места – скални светилища. 

Едно от тях е била и скалата, върху която култовото място на най-старите обитатели на Перущенския край прераства в Червената църква през 5-6 век от н. е. Недвусмислено доказателство, че преди да се превърне в християнска църква, на това място е имало тракийско светилище, е намереният при реставрационните работи в непосредствена близост до църквата фрагмент от мраморна оброчна плочка на тракийския конник – богът-герой на траките, изобразен на над 20 000 оброчни плочки, намерени на територията на днешна България.

1.     Източници:

Ст. Бояджиев, Архитектура, първоначално предназначение и преустройства на Червената църква край Перущица.