2. radostinalassa
3. varg1
4. mt46
5. iw69
6. laval
7. wonder
8. kvg55
9. zahariada
10. reporter
11. kunchev
12. djani
13. getmans1
14. leonleonovpom2
2. shtaparov
3. katan
4. leonleonovpom2
5. ka4ak
6. mt46
7. milena6
8. dobrota
9. vidima
10. ambroziia
2. lamb
3. sarang
4. wrappedinflames
5. hadjito
6. djani
7. iva971
8. savaarhimandrit
9. vesonai
10. iw69

Прочетен: 17725 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 19.11.2013 15:59


‘Не всеки ден е Великден’ казва българският народ за щастливо събитие, което не се случва често. Обикновено поговорката се използва фигуративно, но тазгодишният Великден в действителност беше необикновен за нас, защото ни срещна с поредната олтарна плоча с необичайно изписване, която може да се окаже важна за проучванията на хилядолетната писмена традиция на българите на Балканите.
Навръх Възкресение, 05.05.2013 посетихме църквата в едно живописно село в Средните Родопи. Макар да имахме информация, че в църквата се съхранява олтарна плоча с надписи, не хранехме особени надежди, че ще ни се удаде възможност да я видим и заснемем. Тържествената служба отдавна беше свършила и селото беше потънало в безмълвното самовглъбение на стар мъдрец, отхвърлил празната суета на деня в търсене на единение с Бога и неговото творение. Църквата беше заключена и нашата задача беше сложна – трябваше първо да открием човека, който държи ключовете, а след това да се надяваме, че той ще склони да ни отвори църквата и да ни позволи да видим плочата. С една дума – почти безнадеждна работа.
Но Небето обича търсещите и дарява богато чистосърдечните в стремежа им към истината. Единствената жива душа, която успяхме да срещнем, ни упъти към къщата на човека с ключовете. За наша голяма изненада нещата се подредиха сякаш всичко се случваше по добре изработен план и не след дълго ние стояхме пред плочата, готови да я извадим от прашното забвение, в което беше потънала.
Наложи се да измием повърхността, за да разкрием скритите под праха букви. Цялата плоча беше разчертана като тетрадка, но надписи имаше само на няколко реда от двете й срещуположни страни. В средата на плочата също имаше кратък ръкописен надпис.
Особеното при тази плоча е, че е изписана с печатни и ръкописни български, „гръцки“ и „латински” букви. Плочата не е изписана наведнъж, а явно е дописвана в течение на известен период от време. За разлика от повечето от останалите олтарни плочи, които съм публикувал в блогa, на тази отсъства четлив надпис и дата на последното изписване. Друга особеност е отделянето на думите една от друга с три или с четири вертикални точки при "ръкописния" текст. Същата особена пунктуация – отделяне на думите с две, три или четири вертикални точки се наблюдава и в надписите на фригите (бригите) и етруските. По-долу публикувам за сравнение няколко надписа от града на Мидас, както и прочутата стела от Лемнос, датирани от късната Желязна епоха (около 8-6 в. пр. Хр.). Тези надписи маркират най-ранната употреба на този пунктуационен знак, която ми е известна. Разбира се той се е използвал и по-късно (засега не мога да открия по-скорошна употреба на трите вертикални точки, но когато това ми се удаде, ще публикувам информация тук) и предполагам, че днешното стандартизирано двоеточие (:) е наследник именно на този древен пунктуационен знак.
Сравнение на пунктуацията в "ръкописния" текст на Великденската плоча и надписи от късножелязната епоха (8-6 в. пр. Хр.):
Фригийски надписи, града на Мидас. Източник: Berndt-Ersцz, S., Phrygian rock-cut shrines and other religious monuments: A study of structure, function and cult practice (Stockholm, 2003).
На Стелата от. Лемнос, считана за етруска, освен пунктуацията с две или три вертикални точки, може да се види и надпис, който би могъл да представя древното българско име Зиези (съгласно стандартното четене, дадено напр. тук – фригийският се чете се отдясно - наляво).
Тагове:
Тайнствената Кирилица открита и в Стара ...
Праисторическата азбука на българите. Ср...
Надпис от гробницата на цар Мидас, VІ век преди новата ера - там има такова разделяне...
Да се надяваме, че повечето образци ще улеснят разгадаването тайната на тези плочи.
Поздрави!
Надпис от гробницата на цар Мидас, VІ век преди новата ера - там има такова разделяне...
Здравей, добре ме подсещаш - чудих се много къде съм го срещал това отделяне на думите, но тъй като нямах никакво време да проверявам из архива, така и не успях да се сетя. Да речем, че тази традиция (на отделяне думите с три или четири вертикални точки е започнала около или преди 8-и в. пр. н.е. при фригите), въпросът е докога се е използвало подобно отделяне. Все си мисля, че и в някои старобългарски текстове бях срещал подобно нещо, ще трябва да се провери. Ако се сещаш за други писмености с подобно отделяне, пиши тук. А аз днес-утре ще направя една извадка от фригийските надписи, които имам в архива си и ще ги публикувам в тази тема за сравнение!
Поздрави и благодаря за насоката!
И на мен ми се струва, че е написано Дионис и то по един много интересен начин. Иначе, когато се допитах до един много начетен краевед и историк, ми каза, че ръкописният текст прилича на гръцко минускулно писмо, което се използва до 19-и в. Но що щат кирилски букви като 'ят' и 'ер голям' там тогава? И пак стигаме до твоята теза, че тази и някои други плочи могат да са по-нови преписи на древни текстове. Едно е сигурно, те са дело на българи и са на български език, признава го и проф. Попконстантинов. А с българите човек винаги трябва да има едно наум ;) С две думи, работата наистина взе да става дебела.
Поздрави!

2. Блогът на Sokoli
3. МАГУРА - ИЗТОЧНИК НА МОЩ
4. Ние сме българи, не татари
5. Трапецовидните ниши – обяснението
6. Народно-образователен блог на Валентин Иванов - АТИЛ
7. Истината ще ви направи свободни
8. Истинската история на българския народ
9. Монархистъ - Kонсерваторъ
10. Свастиките на баба Вида