‘Не всеки ден е Великден’ казва българският народ за щастливо събитие, което не се случва често. Обикновено поговорката се използва фигуративно, но тазгодишният Великден в действителност беше необикновен за нас, защото ни срещна с поредната олтарна плоча с необичайно изписване, която може да се окаже важна за проучванията на хилядолетната писмена традиция на българите на Балканите.

Навръх Възкресение, 05.05.2013 посетихме църквата в едно живописно село в Средните Родопи. Макар да имахме информация, че в църквата се съхранява олтарна плоча с надписи, не хранехме особени надежди, че ще ни се удаде възможност да я видим и заснемем. Тържествената служба отдавна беше свършила и селото беше потънало в безмълвното самовглъбение на стар мъдрец, отхвърлил празната суета на деня в търсене на единение с Бога и неговото творение. Църквата беше заключена и нашата задача беше сложна – трябваше първо да открием човека, който държи ключовете, а след това да се надяваме, че той ще склони да ни отвори църквата и да ни позволи да видим плочата. С една дума – почти безнадеждна работа.

Но Небето обича търсещите и дарява богато чистосърдечните в стремежа им към истината. Единствената жива душа, която успяхме да срещнем, ни упъти към къщата на човека с ключовете. За наша голяма изненада нещата се подредиха сякаш всичко се случваше по добре изработен план и не след дълго ние стояхме пред плочата, готови да я извадим от прашното забвение, в което беше потънала.

Наложи се да измием повърхността, за да разкрием скритите под праха букви. Цялата плоча беше разчертана като тетрадка, но надписи имаше само на няколко реда от двете й срещуположни страни. В средата на плочата също имаше кратък ръкописен надпис.

Особеното при тази плоча е, че е изписана с печатни и ръкописни български, „гръцки“ и „латински” букви. Плочата не е изписана наведнъж, а явно е дописвана в течение на известен период от време. За разлика от повечето от останалите  олтарни плочи, които съм публикувал в блогa, на тази отсъства четлив надпис и дата на последното изписване. Друга особеност е отделянето на думите една от друга с три или с четири вертикални точки при "ръкописния" текст. Същата особена пунктуация – отделяне на думите с две, три или четири вертикални точки се наблюдава и в надписите на фригите (бригите) и етруските. По-долу публикувам за сравнение няколко надписа от града на Мидас, както и прочутата стела от Лемнос,  датирани от късната Желязна епоха (около 8-6 в. пр. Хр.). Тези надписи маркират най-ранната употреба на този пунктуационен знак, която ми е известна. Разбира се той се е използвал и по-късно (засега не мога да открия по-скорошна употреба на трите вертикални точки, но когато това ми се удаде, ще публикувам информация тук) и предполагам, че днешното стандартизирано двоеточие (:) е наследник именно на този древен пунктуационен знак.

Сравнение на пунктуацията в "ръкописния" текст на Великденската плоча и надписи от късножелязната епоха (8-6 в. пр. Хр.):
 

 

 

Фригийски надписи, града на Мидас. Източник: Berndt-Ersцz, S., Phrygian rock-cut shrines and other religious monuments: A study of structure, function and cult practice (Stockholm, 2003).

На Стелата от. Лемнос, считана за етруска, освен пунктуацията с две или три вертикални точки, може да се види и надпис, който би могъл да представя древното българско име Зиези (съгласно стандартното четене, дадено напр. тук – фригийският се чете се отдясно - наляво).

Поредната плоча, но не и последната! :)

В древността преди новата ера разделянето с три и повече точки мисля е било доста разпространено. Ето и Спароток ще ти каже -http://sparotok.blogspot.com/2013/06/blog-post_29.html
Надпис от гробницата на цар Мидас, VІ век преди новата ера - там има такова разделяне...

Да се надяваме, че повечето образци ще улеснят разгадаването тайната на тези плочи.
Поздрави!

Здравей, добре ме подсещаш - чудих се много къде съм го срещал това отделяне на думите, но тъй като нямах никакво време да проверявам из архива, така и не успях да се сетя. Да речем, че тази традиция (на отделяне думите с три или четири вертикални точки е започнала около или преди 8-и в. пр. н.е. при фригите), въпросът е докога се е използвало подобно отделяне. Все си мисля, че и в някои старобългарски текстове бях срещал подобно нещо, ще трябва да се провери. Ако се сещаш за други писмености с подобно отделяне, пиши тук. А аз днес-утре ще направя една извадка от фригийските надписи, които имам в архива си и ще ги публикувам в тази тема за сравнение!

Поздрави и благодаря за насоката!

Феноменално!

Да добавя и това, което забелязах преди месец, но още не съм го споделил. На шестата поред снимка се чете името Дионис, изписано с гръцки и кирилски букви. Всъщност изписването на името е много интересно и може да се прочете и като Дионяс или Дионес, поради наличието на старата буква "ят". Както и да е, но с това име, ако правилно разчитам, тълкуването придобива доста сериозна посока...!

И на мен ми се струва, че е написано Дионис и то по един много интересен начин. Иначе, когато се допитах до един много начетен краевед и историк, ми каза, че ръкописният текст прилича на гръцко минускулно писмо, което се използва до 19-и в. Но що щат кирилски букви като 'ят' и 'ер голям' там тогава? И пак стигаме до твоята теза, че тази и някои други плочи могат да са по-нови преписи на древни текстове. Едно е сигурно, те са дело на българи и са на български език, признава го и проф. Попконстантинов. А с българите човек винаги трябва да има едно наум ;) С две думи, работата наистина взе да става дебела.
Поздрави!

и ДЪЛБОК ПОКЛОН