Малцина пловдивчани знаят, че на източната трибуна на Античния театър има 5 реда с надписи. Буквите са големи и най-често са по една на седалка, затова надписите са много дълги (4-5 метра) и могат да се заснемат горе-долу четливо единствено от въздуха.

Отгоре надолу пише както следва:

1.     IРАКΛНIΔOС (Ираклидос)

2.     (ФI)ΛIП(Н)IΔOС (Филипидос)

3.     РОΔОПНIΔOС (Родопидос)

4.     ОРФЕIΔOС (Орфеидос)

5.     ЕY(М)ОΛПНIΔOС (Евмолпидос)

Това най-вероятно са имената на знатни тракийски родове (триби) в античния Филипопол, всеки от които е имал запазен ред. Показателно е, че местата на тези първенци са на изток от сцената – посоката на изгряващото слънце, която вероятно е била считана за най-престижна.

Според новооткритата плоча с посветителски надпис, разчетена от Н. Шаранков, Античният театър е построен от Тит Флавий Котис, първожрец на императорския култ в провинция Тракия и наследник на последните тракийски царе:

 

„На човека, който е от своите предци, е първенец в провинцията, трикратен първожрец на провинция "Тракия" и градовете в нея, юридически представител на митрополията и отговорник за строителните работи, който по време на мандата си като първи архонт украси със великолепни сгради родината си“.

 

„Текстът се отнася за Тит Флавий Котис, който е бил първожрец на императорския култ в провинция Тракия. Той е наследник на последните тракийски царе.“

 

Петте надписа, които представям днес, са познати на пловдивските археолози, но за съжаление не са били предмет на по-задълбочено изследване и се надявам, че с тази публикация ще “предизвикам” изследователи, от които да научим повече за традициите на местната тракийска/българска аристокрация във Филипопол през Античността.

Доста интересно е, а самата традиция на тракийската аристокрация продължава още векове- Колко здраво са били заседнали тракийските божества в самата Тракия, говорят следните два факта. В Филипопол през 218 г. били учредени ежегодни игри по образеца на Питийските, които били наречени Κενδρισια според тракийския епитет на бога покровител на града Ἀπόλλων Κενδρισος. [275] Малко по-късно около 242 г. подобни игри били учредени и в Одесос, наречени Δαρζαλεια по името на тамошния тракийски велик бог Δαρζαλας. [276] Споменатите две названия биха били неоправдани, ако местните тракийски божества са били загубили значението си, а тракийското население в горните градове и близките им околности е било вече напълно елинизирано. Впрочем за съществуването на запазен тракийски елемент във Филипопол може да се заключи и от наличието на т. нар. κοινὸν Θρᾳκῶν и на длъжността θροκάρχης без оглед на тяхното значение от средата на II в. до края на III или началото на IV в.

http://www.promacedonia/vblit/vb_8.htm

с.57 - Според едно известие от IV в. във Филипопол е имало по това време още потомци на някогашните тракийски царе: софистът Химерий (300—380) в речта, която произнесъл по случай женитбата на ученика си Север, съобщава, че булката била тракийка, и то от царски род (γένος τῇ μὲν νύμφη Θρᾳκῶν τὰ πρῶτα, αὐτόχθονες οἶμαι τίνες καὶ εἰς βασιλείους τύχας τὰς ἄνω ῥίζας ἀναβιβάζοντες), и че нейните роднини заемали видни места в Тракия.

http://www.promacedonia/vblit/vb_8.htm

Драга прародина. Не съм изследовател. Името ти подсказва, и Филипополис не е случайно. И има неща там, които са далеч, далеч преди прародината, вече не фиксирам Ника.
На 'слепите" е ясно, да видим бъдещи становища на учените, т.е. научените. Стига толко буквички.

Не разбрах защо най-крайните места да са най-добрите и по този начин запазени за царските родове? На мен мястото ми се вижда доста неудобно за гледане. Поздрави

Изглежда ми особено вълнуващо, че има и Орфеева фамилия.