Коя е най-старата открита до момента книга на кирилица в света?
Защо българският текст в нея е изтрит, а върху него е нанесен гръцки?
Къде се пази това съкровище?
Да караме подред.
Книгата се пази в прочутата Ватиканска апостолическа библиотека.
Известна е под името „Ватикански палимпсест”.
Това е старобългарски пергаментен ръкопис на Евангелието и е открит случайно през 1982 година от изключителния български учен - доц. Трендафил Кръстанов.
Нарича се с термина „палимпсест”, което означава пергамент, чийто първоначален текст е изтрит или „измит”, а върху него е нанесен вече друг, нов текст.
Преди да заподозрем заговор срещу тази българска книга, трябва да знаем, че в онази епоха, това да се „трият” стари думи и върху тях да се пишат нови, е било сравнително обичайна практика, поради изключително високите цени на пергамента.
И все пак, това „изтриване” може да Ви даде част от отговора на големия въпрос: „Как е изчезнала огромна част от старата българска книжнина?“.
Огромна част от нашата книжнина е изтрита и още по-лошото – унищожена, но това е друга огромна тема.
Както споменах, книгата е открита почти случайно, но и благодарение на усета, труда и таланта на Трендафил Кръстанов.
Той проявява упорството не само да разчете ръкописа, а това става изключително трудно – чрез използването на инфрачервена светлина, но и куража да обори тезата на по-голямата част от тогавашната съветска историография, че най-старите запазени кирилски текстове са от Новгород и Киевска Рус.
Най-важното обаче дори не е това. Кръстанов, който е блестящ филолог (освен това е завършил археология и Духовната семинария) доказва, че във Ватиканския палимпсест за база е използван говоримият старобългарски език от Тракия и Източните Родопи. Текстът е датиран от началото на 10-ти век, т.е. от времето на Симеон Велики. Масовата употреба на старобългарската азбука се доказа и от открития през 2023 г., пак в същия регион, оловен амулет с кирилски надпис от същата епоха.
Нещо повече. Кръстанов изказва тезата, че самият Свети Константин Кирил-Философ, още преди Моравската мисия, е използвал за създаването на своето „Евангелие” в манастира „Полихрон”, разположен в малоазийската област Витиния, езика и говора на българите, които били преселени там от Тракия и Родопите и били известни сред ромейските летописци под името „европейски мизи”.
Защо ви разказвам тази история? Първо, защото достолепният Трендафил Кръстанов (той е роден 1939 г.) не е нито блогър, нито тв водещ като мен, а истински учен и скромен професионалист от най-високо ниво, и заслужава огромно уважение. Неговите думи и дело са по-важни от това, което постваме във „фейса”.
Второ, защото неговото епохално откритие показва по категоричен начин как българите реално са дали „на вси словене книги да четат”. Трето - изтритите български писмена, които изплуваха от дълбините на времето, ни показват, че дори изтритото, един ден може да изгрее отново. Също като птицата Феникс, надигаща се от пепелта на времето.
Р.Петров                
2 хил.