Свети Георги се зарадва  

та си всегна в десни джеб’ве,  

та извади леви ключ"ве,  

та разключи небе, земя,  

та пропадна тъмна мъгла,  

та порося бяла роса, 
          та поникна добра трева,

КРАЛИ МАРКО: ОТ СРЕДНОВЕКОВЕН МАКЕДОНСКИ ФЕОДАЛ ДО МИТИЧЕН ПОКРОВИТЕЛ НА ЦЯЛАТА БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ

„Но всеки, който е разглеждал песните за св. Георги и е бил запознат с българските юнашки песни, не е могъл да не забележи, че някои мотиви и моменти се срещат и в едните, и в другите (…) Хвърля се на очи, че и Крали Марко подобно на св. Георги се явява дарител на вода. Характерна в това отношение е една народна песен (Сб. Миладинови, 8), която е дадена в сборника като великденска. В тази песен гората е останала без вода, защото „стара самовила“ е събрала водата и „изнесла навръх планината“, където продава „един бардак вода“ за „очи“, но Крали Марко убива самовилата и освобождава водата.”

„Близостта в народното схващане на св. Георги и Крали Марко намира израз и в това, че и Крали Марко спасява царска дъщеря (…), освобождава и орачи, и овчари в песен, записана в Спасово, Чирпанско (В. Бончев, 140). Но тук „три синджира роби“ са карани вече не от ламя или юда, а от 200 татари и 500 бошнаци.”

 „Въз основа на казаното дотук може да се приеме, че образът на юнака конник в българския фолклор е изграден върху старинния образ на героя конник, в чиито жили тече тракийска кръв и който поради историческата конкретизация, която, смятам, е основен закон в развитието на българския юнашки епос, е преминал през различни превъплъщения. Най-значителното от тях е Крали Марко.”

(Следващата снимка вероятно представя сцена на инвеститура: Богинята-Майка връчва властта на Божествения наместник на земята – Царя-конник. Конят тържествено е положил крак върху жертвеник. Името Крали Марко всъщност означава точно ‘Цар-конник’, Б.м.) 

И в същност тъкмо конкретизирането на мита за героя конник чрез Крали Марко прави от последния конник. Историческият прилепски владетел не е бил виждан от съвременниците си като такъв, както може да се заключи от това, че на една от стените в църквата на манастира, посветен на св. Димитър до Скопие, Крали Марко, който е построил манастира, е нарисуван с архиерейска корона на главата, със златен кръг наоколо. В дясната си ръка той държи свитък, а с лявата се опира на сабята си. Около лика му стои надписът „Въ Христа Бога благоверен краль Марко“, какъвто надпис има и върху сечените от Марко монети.”

 „Развитието на юнашкия ни епос е по-нататъшна историческа конкретизация на тракийския герой конник. Касае се за едно развитие, при което тракийското наследство е било просмукано през вековете от славянско и българско жизнено съдържание.”

„Само ако приемем, че св. Георги и Крали Марко са превъплъщения на балканския герой-конник, бихме могли да обясним близостта между тези два образа, която намира израз в това, че те се срещат в песни с еднакво съдържание, че те извършват еднакви подвизи според редица народни песни: борци срещу ламята, дарители на вода, освободители на роби. На почвата на християнско-религиозното виждане на св. Георги не би могло да се осъществи сближаването му с Крали Марко. Преплитането на еднакви мотиви в песните за св. Георги и за Крали Марко е било възможно, защото те са били чувствувани от народа като два вътрешно близки образа. А чувството за тази близост е било създадено от това, че те са изникнали върху една и съща основа — представата за героя конник, приета от траките”.

Нека всеки, който е стигнал дотук :) прочете и статията на Андрей Киряков за Крали Марко и тракийския конник, заслужава си!