Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.02.2013 20:16 - ВРЕМЕ Е ГЕРОИЗМА ДА МЕРИМ НЕ С НАШАТА, А С ВРАЖЕСКАТА КРЪВ
Автор: prarodinata Категория: История   
Прочетен: 9257 Коментари: 17 Гласове:
32

Последна промяна: 22.07.2014 14:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Тази скъпоценна страница от родопската история е писана преди столетия, но поуките от нея са ни още по-нужни сега, когато бива поставено на карта оцеляването на целия български народ, но и още по-страшно – на спомена за някогашното величие на Духа му.

Славната п
обеда на райковци идва в най-кошмарните години на потурчването, когато животворящото родопско Слънце е било на път да помръкне напълно под кървавия покров на полумесеца. И надали е случайност, че именно носителите на слънчевото име организираха най-успешната и дълготрайна съпротива срещу обезбългаряването, превръщайки село Райково в непревземаема крепост, столица на една свободна територия на Българското и в юмрука, с който няколко героични села от Средните Родопи счупиха наведнъж и робските окови, и ятагана, надвиснал над душите им.

Решени на всяка цена да запазят вярата си, райковци отрано създават стройна бойна организация и на фанатизма и нечовешката жестокост на башибозука, който настъпва към тях със страшния въпрос – чалма или смърт – отговарят решително: "Смърт. Но вашата!"

Това, което следва, е 60-годишна епопея, в която поколения райковци и устовци не просто желали силно да запазят вярата си и да останат спасителен остров на християнската вяра сред помъченото вече родопско море. Съзнавайки съдбовността на ситуацията и изключителната отговорност за спасяването на българщината в Родопите, легнала единствено на техните плещи, предците ни нито за момент не допуснали оръжието им да ръждяса. Сплотени и солидарни, райковци издържали голям брой хайдути, които с решителни и безмилостни действия всявали ужас в иначе самонадеяния и нагъл тиранин.

Райковци не чакали помощ отвън или някой да ги оправи’, наивността им била чужда и те не се полъгали по сладки обещания за мир и любов с презряния враг. Те не заменяли Името, Честта и правото да бъдат себе си за пълен стомах и пълен харем.

За тази епохална история използвам думите на Н. Хайтов (НХ) от книгата му „Смолян. Три върха в среднородопската история (София, 1962). Големият родоповед на свой ред преразказва от безценната хроника 'Историческият бележник' (ИБ) паметната книга на с. Райково, в която свещеници, иеромонаси и калугери са записвали разни исторически съ­бития, засягащи Райково и Средните Родопи.

Жителите на Райково, Устово и околните села според Бележника не били нито либерални, нито толерантни, нито милостиви към тези, които искали да поробят душите им и да сломят Вярата им. Те не знаели, че след триста години овчедушието, примирението, апатията ще нарекат толерантност и ще издигнат в самоубийствен култ, а робското търпение ще стане образец за „съвременно европейско“ поведение.

Днес ние имаме величавия пример на гордите балканци, които не само бяха готови да се жертват, за да бъдем ние, потомството им, българи. Те знаеха как ДА ПОБЕДЯТ, за да ни има нас.

А готови ли сме ние, потомците, днес да победим заради децата си? Готови ли сме най-сетне да се откажем от участта си на жертва и да започнем да измерваме успехите си с пролятата кръв на тези, които неуморно работят за гибелта ни?!
-----------------------------------------------

Цитатите от Хайтов започвам отзад-напред – с триумфа, дошъл не от другаде, а от Кралев / Райков камък и след това 60 години назад, за да проследим в детайли Райковската епопея. 

(НХ): "От историческия връх на вековете, които ни раз­делят от потурнашките събития в Кръстогорието, ние трябва да се поклоним на райковския хайдушки подвиг, на тия безименни мъже, които направаха от своето село крепост на българщината и заедно с устовци станаха знаменосци на своята националност в целия този край.

На турците всичко това, разбира се, никак не се ха­ресвало. Не само заради това, че бабаитското им самолю­бие било дълбоко уязвено, но защото ясно съзнавали, че Райково е последната подпора на българщината в целия Ахъчелебийски (дн. Смолянски) край. И все пак — не посмели... Цели шейсет години те не са посмели да си послужат със сила, докато един изобретателен ходжа се досетил да поломи кръста в Райково с хитрост...

Според „Историческия бележник“ това се случило през 1720 година, в царуването на султан Ахмед III. В горната махала на Райково живее по това време някой си турчии от Анадола — Селим ходжа. Тоя правоверен поданик се ползувал с голямо доверие пред султана, но вероятно искал още повече да се прослави, та му изпратил доне­сение, че райковци не са верни негови поданици, постоянно се бунтуват и пречат на родопското население да влезе в правата вяра. И — навярно — поискал е от сул­тана да ги накаже. Селим ходжа бил не само ревностен султанов служител, но и коварен мъж. Личи по всичко — той приготвил най-напред въоръжени хора и повикал то­гава нищо неподозиращите християнски първенци — на брой около двеста — прочел им султанската заповед за наказание и им предложил, да смекчат гнева му — да при­емат мохамеданската вяра. Райковци решително заявяват, че няма да приемат мохамеданството. Селим ходжа дава знак на своите въоръжени хора, които се нахвърлят върху беззащитните мъже и ги избиват до един.

Ето и имената на повечето от изкланите райковски първенци:

Атанас Котковски, Бечо Станчев, Върбан Итински, Гитю Иванов, Драгню Трицинов, Ено Митев, Жеко Чернев, Ангел Митрев, Бико Русински, Видю Чернобрестов, Горан Станчовски, Дечо Марински, Еню Сурото, Желязко Ковача, Згуран Вълчовски, Иван Димов, Колю Сурчовски, Лазар Кривошиев, Милуш Милкин, Найден Иванов, Петко Гърчето, Петър Русинов, Згуран Найденов, Иван Киселски, Куртю Кавален, Лазар Райчев, Митю Муховски, Насо Милянов, Пею Широкалски, Аргир Главчев, Белю Белювски, Васил Руменски, Гроздан Станчев, Дойчин Долчинковски, Еню Куковски, Живко Гребенаров, Иван Кацарски, Кръстю Рубинов, Личо Грибачев, Милян Глуховски, Никола Кацаров, Пачо Костенски, Първан Михов, Пею Дармона, Запрян Шубарски, Златю Вапцаров, Златю Солтоквата, Илия Ружински, Колю Сребрин, Личо Чернозмиев, Манол Върбанов, Найден Палишумов, Наум Павлов, Пею Чернев, Паскал Гондьовски, Петър Мечет, Петко Чиповски, Ралю Лещовски, Радул Ничев, Страхил Нигенски, Стойко Пуздрев, Стоил Горанов, Таню Висински, Ташо Косилски, Филю Кременаров, Митю Грудински, Митрю Гущера, Цветко Стоилов, Цветко Киселов, Янко Четроков, Яню Гогомешки, Каню Канювски, Цветко Рибаров, Кирю Цинигеря, Хубен Храсковски, Хубен Буковски, Милион Драпилов, Христо Рошавски, Сево Грудевски, Стоимен Марудин, Стайко Орешенски, Руско Дичев, Русин Марински, Руско Казалийски, Ручен Сивковски, Руско Смилянов, Раю Райчев, Витан Дойчинов, Вълчо Бойчев, Вълчо Гайганарски, Илко Витанов, Таню Вълчев, Велко Шипковски, Ваню Христев, Гего Робовски, Колю Киселов, Гочо Проданов, Гего Робински, Грудю Яребицата, Горан Герджиковски, Гитю Косовски, Димо Чокински, Добрик Биковски, Димитър Дупевски, Дечо Руменовски, Белю Плевенов, Апостол Дренката, Колю Зайчето, Дорю Беровски, Дечо Тинкин, Дойчин Зеленов, Григор Куцовски.

Очевидно с избиването на райковските българи Селим ходжа е искал да сплаши населението в Райково и съседните села, което се противило да приеме мохамеданството. Кроежите на тоя вероломен турчин, за късмет на среднородопските българи, не постигнали своята цел. НЕ УСПЯЛ ДА НАКАРА ТОЙ РАЙКОВЦИ ДА СМЪКНАТ КАЛПАЦИТЕ И НА­ДЯНАТ ЧАЛМИ, ЗАЩОТО СЕ СЛУЧИЛО НЕЩО СЪВЪРШЕНО НЕОЧАКВАНО, ПОНЕ ЗА ТУРЦИТЕ.

Един петъчен ден, на втория ден след Голяма бого­родица (30 август 1720 година), ОТКЪМ МЕСТНОСТТА „КРА­ЛЕВ КАМЪК“ се задава въоръжена дружина. Сейменска група ли е това, тайфа дюлгери, които се връщат за праз­ника, или? ... Хората, които първи забелязват тая група, не успяват да се опомнят и ето че дружината се „из­сипва“ в селото и на бърза ръка загражда джамията, в която са се събрали всичките по-първи турци в Райково. Тогава чак селяните разпознават между тези въоръжени мъже свои хора, българи, ВОЙВОДИТЕ МИРЧО И ДОЙЧИН ОТ РАЙКОВО, ДОБРИК ОТ ЕЗЕРОВО, ДИМО ОТ УСТОВО, СТОЯН ВОЙ­ВОДА ОТ ОЧИНОВО (ЧОКМАНОВО), ВЪЛКАН ВОЙВОДА ОТ ПЕЩЕРА, ВИГАН ОТ КУТЛОВО, ЧИЛО ОТ ПЕТКОВО И ДЕЛЮ ВОЙВОДА ОТ БЕЛОВИДОВО (ЗЛАТОГРАД).

Войводите хващат Селим ходжа и останалите по-първи турци, завеждат ги на същото място, където избили те райковските българи и Селима наръгали на един кол, а останалите минали под нож. КРЪВ ЗА КРЪВ! 

Интересно е, че турците не посмели да преследват хайдутите, нито да закачат българското население. По всичко личи, те са имали сериозни основания да се стра­хуват от мощната хайдутска сила, събрана в планините около Райково.

Тъй завършва последният кървав опит за помохамеданчване на среднородопското население, ознаменуван в народна песен от с. Райково (текста на песента публикувам най-долу – б.м.)

Този кървав финален епизод разкрива една потулена до днес героическа страница от миналото на средноро­допското население. — Хайдутството, възникнало тука е една от най-честите, бихме казали — най-патриотични из­яви на родолюбието на родопчани. ОРЛЯКЪТ ВОЙВОДИ, ВРЪ­ХЛЕТЯЛ НА 30 АВГУСТ В РАЙКОВСКАТА ДЖАМИЯ, ОТИВА ТАМ НЕ ЗА ДА ДЕЛИ РАЗГРАБЕНО ИМАНЕ, А ЗА ДА СЕ БИЕ, ДА БРАНИ ПОСЛЕДНИТЕ БЪЛГАРСКИ ОГНИЩА ОТ ЗЛОВЕЩИЯ ВИХЪР НА ПАН-ИСЛЯМСТВОТО, КОЕТО СЕ МЪЧИ ДА ГИ УГАСИ. ОТ ВСЯКО СЕЛО – ВОЙВОДА! — ТОВА Е ЗНАМЕНАТЕЛНО ЯВЛЕНИЕ, И ТО ЕДИНСТВЕНО НИ ОБЯСНЯВА ИСТОРИЧЕСКАТА ЗАГАДКА С ОЦЕЛЯВАНЕТО НА РАЙ­КОВО И СЪСЕДНИТЕ МУ СЕЛА ОТ ЕНИЧАРСКИЯ, ПАНИСЛЯМСКИ БЯС И ВЪЗДИГАНЕТО НА СЕЛОТО КАТО ВРЪХ В СРЕДНОРОДОПСКАТА ИСТОРИЯ ОТ КРАЯ НА XVII И НАЧАЛОТО НА XVIII ВЕК."

----------------------------------------------------------------

Същата история и от извора – Историческия Бележник на Райково:

(ИБ):  "Селим ходжа повика около 200 души по-видни райковци на площада на селото и ги покани, за да смекчат гнева султанов, да приемат мохамеданската вяра, като в противен случай, ги заплаши със смърт. Райковските първенци упорито отблъснаха всички увещания да се потурчат, като заявиха, че на никаква цена няма да се откажат от своята вяра. Тогава, по даден знак заобикалящите ги турци се нахвърлиха върху тях и ги избиха до един. Това стана на 8 юли 1720 година.

С това избиване на видните райковски българи Селим ходжа искаше да сплаши населението в Райково и това в околните села, което се противеше упорито и не искаше да приеме мохамеданството. Олелия, писък и плач се носеше из селото. Мъченическата смърт на неговите съселяни му даде по-голяма вяра в Бога и по-голям кураж за борба с турците, за запазване на вярата и българския език. Труповете на зверски избитите българи бяха хвърлени в дола, близо до "Каювци".
На 8 юли 1720 г., в деня на клането над райковските първенци, беше обесен в местността "Поляне", енорийският свещеник от с. Езерово, йеромонах Варлаам Светогорски. Това безчестно и с подлост извършено престъпление над кръстогорските българи възбуди у мнозина желание за отмъщение. И чакаше се сгодно време за това. Един петъчен ден, на втория ден след Голяма Богородица, откъм местността Кральов камък, се зададоха и влязоха в Райково много въоръжени българи начело с войводите: Мирчо войвода и Дойчин войвода от Райково, Добрик войвода от Езерово, Димо войвода от Устово, Стоян войвода от Очиново (Чокманово), Вълкан войвода от Пещера, Велко войвода от Левочево, Витан войвода от Кутлово (Славейно), Чило войвода от Петково и Делю войвода от Беловидово (Златоград). ТЕ ЗАОБИКОЛИХА ДЖАМИЯТА И ХВАНАХА СЕЛИМ ХОДЖА И ВСИЧКИ ТУРЦИ МОЛЕЩИ СЕ В НЕЯ. ХОДЖАТА ЖИВ НАБОДОХА НА КОЛ, КОЙТО ПОСТАВИХА НА СЪЩОТО МЯСТО, КЪДЕТО БЯХА ИЗБИТИ РАЙКОВСКИТЕ БЪЛГАРИ, А ТУРЦИТЕ ИЗКЛАХА.
ВЛАСТТА НЕ ПОСМЯ ДА ПРЕСЛЕДВА БУНТОВНИЦИТЕ, А МЪЛЧАЛИВО ПРЕГЛЪТНА ТОВА ОТМЪЩЕНИЕ НА ЮНАЧНИТЕ БЪЛГАРИ. 

СЛЕД ТОВА ТУРЦИТЕ ВЕЧЕ НЕ СЕ ОСМЕЛИХА ДА ПРЕСЛЕДВАТ БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ."
--------------------------------

А сега да се върнем още 60 години назад към началото на райковската Съпротива.

(ИБ):  „В 1661 година, в двадесет и първата година от цару­ването на Султан Мехмед IV излезе заповед  да се потурчат българите в Кръстогорието. С огън и нож турците успяха и потурчиха населението в следните села: Виево, Смолян (сегашното Смилян — б. а.), Упорово, Бела река, Подвис, Витлово и една мaлка част от населението в се­лата Езерово (Пашмаклъ, сегашният квартал Смолян — б. а.) и Беловидово (Златоград — б. а.). А СЕЛАТА РАЙКОВО, УСТОВО, ДОЛНО И ГОРНО РУЕНОВО, КУТЛОВО, ПЕТКОВО, ОЧИНЕВО (ДН. ЧОКМАНОВО), ЛЕВОЧЕВО, ПЕЩЕРА И ОСИКОВО ОКАЗАХА ГОЛЯМ ОТПОР НА НАСИЛНИЦИТЕ И ЗАПАЗИХА ВЯРАТА СИ.“

(НХ):  “Това е било мътно и жестоко време на реквизиции, извънредни налози за поддържането на войската и на разпален религиозен фанатизъм. Самият султан Мохамед IV е идвал всяко лято на лов в среднородопските гори да ръководи войната от своя лагер в „Деспот яйла“ (Доспат), както се вижда от подписаните през това време заповеди. Навярно лично той е нареждал противобългарските изстъпления над родопското християнско население. Започнали през 1657 година в Чепинско, минали през Девинско и завършили в Смолянско.

„Историческият бележник“ се подкрепя и от едно местно предание. Според това предание, когато предвожданите от фанатизирани ходжи еничери привършили помохамеданчването на българите в Девинско, те се отправили към Смолянско.

Първият „карахабер“ от там попаднал в Езерово по неколцината отскубнали се от клането бежанци. Езеровци се постреснали, закопали драгоценната си покъщнина в дупки и се приготвили да изчезнат в съседните гъсталаци при първото появяване на врага, за което пръснати по съседните върхове нарочни съгледници трябвало да по­дадат сигнал. Наблюдателите очаквали да се появи опас­ността през деня, но и турците имали вече опит. За към Езерово те потеглили не с тъпани и зурни, а тихомъл­ком — през нощта. Прехвърлили билото на Караманджа и се отправили, от никого невидени, към заспалото село. Заградили го и чак тогава припукали първите пушки. Лав­нали кучета, разтичали се сънени хора, запищели деца и жени, но — късно: накъдето и да опитали езеровци да побегнат, ударили в стоманения еничарски обръч. След три дена — точно на Великден! жителите били събрани в двора на черквата и заставени да избират между чал­мата и ятагана. Езеровският свещеник поп Никола бил изведен пръв, но той ритнал феса и бил съсечен на място. Едни били заклани, други надянали чалми и до залез слънце в Езерово не останал ни поп, ни камбана, ни кръст.

Насилниците подпалили селото и заставили новите потурнаци да го преместят, където е сегашният Смолян, та нито да не им напомня за онова, което е било.

Докато в подножието на Соколца се разнасяли писъците на „сгащените” от еничарската шайка езеровци, до­като звънтели там ятаганите и пукали пушките — райковци изглежда никак не спали. За съжаление, ние не знаем какво точно са направили те, но знаем, че в Райково турците не могли да влязнат, както и в Устово. На какво се дължи тая загадка, ще видим, по-натагък, а за сега нека да продължим с драматичните събития, за които ни разказва „Историческият бележник“. '

Подминали веднъж Райково, турците подлегнали съсед­ните по-малки села като Виево, Влахово и продължават към средищното среднородопско село и епископско се­далище Смилян. Част от населението там успява да избяга, други биват изклани, трети приемат мохамеданството, за да спасят милия живот. Църквата била изго­рена, митрополията и богословското училище — съсипани, книги и скъпоценности — разграбени. Еничарите се опит­ват да хванат смилянския епископ Висарион, но той се възползувал от прикритието на нощта и придружен от внушителна група смилянски бежанци, успява да избяга и да се настани в Райково. Райково — в Бележника изрично се споменава — дава през това усилно време убежище не само на Висариона и придружителите му, но и на всички българи от съседните села, отскубнали се от ени­чарската неволя.

Епископ Висарион Смолянски преживява цяла една го­дина в Райково — морална опора на българите в целия този край, трън в очите на турците, които разбират това, но нищо не могат да му направят. Да, колкото и невероятно да изглежда, в Райково те открито не могат да влязат  да го хванат и убият, но устройват засада. „В ранното утро на 29 юли 1662 година — цитираме от Бележника — Висарион Смолянски бе тръгнал, придружен от десет души телохранители, всички на коне и всички въоръ­жени — от Долно Езерово за Горно Езерово. Ненадейно между къщата на Ревача и воденицата на Сурото, в до­лината, излезе голяма въоръжена чета от турци и потурчинаци. След голям и кървав бой те заловиха живи е пископа и неговите телохранители: Момчил Хлуховски, Най­ден Гривнински, Дечо Ругански, Велко Мечкаря, Страхил Бойчев, Грудю Грънчевски, Вълко Гроздански, Стойто Мирковски и Райчо Раев. Турците ги обезоръжиха, вър­заха ръцете им отзад и бързо ги отведоха в Смолян (Смилян), ЗА ДА НЕ БИ ДА ГИ ЗАСТИГНЕ ХРИСТИЯНСКА ЧЕТА, ДА ГИ ОСВОБОДИ И ЛЮТО ДА СИ ОТМЪСТИ.

За разлика от езеровските мъже, райковските по-добре знаели как да си вържат гащите. И така, докато езеровските съгледници подсмърчали под бориките на Караманджа, райковци се въоръжавали, докато езеровци сладко спели, те бодърствували, а когато се отправили еничарите към туй голямо и богато село — жителите му не се хва­нали за копачите да заравят бакър и покъщнина, а за ножовете и криваците...

Ето защо „прескочили“ еничарите Райково и подми­нали. Ето защо не се върнали там да потърсят Висариона... Защото не посмели. И не само това; когато за­трили епископа, в Райково турците не изпращат еничари, а пленените телохранители; не се опитват да сплашат райковските „кюфари“ с ятагани, а с грозна вест за из­тезанието на последния кръстогорски „архирей... Защото ги е страх. 

Историческата и патриотическа тежест на тоя факт човек може да определи най-добре като си припомни, че това е ставало в 1662 година, в кулминацията на осман­ското могъщество. На един хвърлей от „Деспот яйла“ (Доспат), където бил военният лагер на един от най- кръвожадните султани — Мохамед IV Завоевателя — когато по главните родопски пътища гъмжали маршируващите за Крим румелийски еничарски орди, когато пъти­щата са били задръстени от вмирисани християнски трупове, а реките — почервенели от кръв. Ако в това тежко и усилено време Райково се беше предало — целият дре­босък от села, селца и махали край него щяха да ко­леничат пред полумесеца и сетнешната съдба на Кръстогорието щеше да е навярно много по-лоша, народностната драма на среднородопските българи — много по-тежка. След завладяването на Родопа от турците, това е най- значителният исторически факт, и най-героическият. На­истина има легенди, които споменават за невести — пред­почели да се хвърлят от някоя урва и да умрат, вместо да бъдат потурчени, но това не е геройство, а бягство в ужас. ИМА ИСТОРИЧЕСКИ РАЗКАЗИ, В КОИТО СЕ ГОВОРИ ЗА ПРОЛЯТА КРЪВ И ОТСЕЧЕНИ ОТ ЯТАГАН ГЛАВИ, НО ВРЕМЕ Е ГЕРОИЗМА ДА МЕРИМ НЕ С НАШАТА, А С ВРАЖЕСКАТА КРЪВ. ЖЕРТВИТЕ НЕ ВСЯКОГА СА ПАМЕТНИЦИ НА ГЕРОИЗЪМ.“

 

"Та чули ли сте или не  

какво е ново станало  

в Райково село голему  

в дерьона до джамияна 

 в дерьона още в урвана. 

Снощи са гости придошли  

на Селим ходжа в Райково 

 

ходжана Юмер Люковски, 

Кьор Салих бунарджияна  

Кинтата Кичукларина  

и Шабан Шебил Мустафа  

четворица с още двадестте,  

Сички са грозни читаци  

сички по селу торнаха  

шестдесет души сабраха  

и ги на воже ворзаха  

и ги в дерьона даржаха  

два дена гладни да сидьот  

че Селим ходжа зарука: 

        Слушайте вие кауре,  

кауре свински гяуре,  

приимате ли казвайте  

турска вяра, мохамете? 

Всички със глас рукнаха: 

        Турска вяра нищеме, 

турска вяра, мохамете, 

със душа се разделяме  

ала си вяра ни даваме. 
 

Селим ходжа повтори: 

        Още аднож ви казувам  

ако вие откажите  

всички ще ве изколим. 
 

Всички са изрукаха: 

        Ние вяраса ни даваме  

мохамете не признаваме.  


Затракаха калъчене,
 

 

текнаха корве алени 

по дерьона като вода, 

само Манол, пусти Манол  

само Манол попрекара  

адно рока си авторза (отвърза) 

та си хвана Селим ходжа  

Селим ходжа за гърлону 

и го долу в дол притисна  

и му каза крайна дума: 

        Лежи тука изеднико,  

с тебе барим ваднож да мрем.
 

Сички беха изколени  

и в дерьона заровени. 

Баба Ружа се припява  

и на тях си свещи пали.  

Минаха се да не месец  

събраха се войводине 

от Дереке Вълкан войвода  

от Пашмаклъ Грудю войвода  

от Устово Сгура войвода  

сички бяха с дружина.  

Събраха се в Райково  

до Райково в гурона,  

в гурона в Забатско  

и в пьотак по пладнина  

обградиха джумайона  

дену турце намаз правят,  

чи хванаха й хожена,  

хожена Юмер Люмана, 

Кьор Салих бунарджиена  

Кинтата Кичукларина 

и Шебан Шибил Мустафа.  

Сички ги голи саблекоха  

и с другине в джамияна  

сички беха изколени.

Че са извика Грудю войвода  

та са чу по сички села  

сички села и колиби  

как се колят болгаре."





Гласувай:
32
0



1. sparotok - !
18.02.2013 20:45
Напълни ми душата!
цитирай
2. demograph - Пак е време за дела!
18.02.2013 23:36
За добри и смели дела за България!
Чужденци са ни пак наяхали и трябва сега да се отървеме и от руско, и от турско, и сръбско и от евврейско.....Иначе пак ще пеят жените подобно песни. И пак ще е късно...Поздрав за постинга.
цитирай
3. shtaparov - Това е истината за Българите! Ст...
19.02.2013 00:10
Това е истината за Българите! Страховити бойци,непреклонни мъже подкрепяни от амазонки,железни рицари на славата!
цитирай
4. prarodinata - Напълни ми душата! И за мен под...
19.02.2013 01:18
sparotok написа:
Напълни ми душата!

И за мен подвигът на райковци и устовци беше голямо откритие. С голяма радост споделям тази история, имаме нужда от нея сега...
Поздрави!
цитирай
5. prarodinata - За добри и смели дела за България...
19.02.2013 01:19
demograph написа:
За добри и смели дела за България!
Чужденци са ни пак наяхали и трябва сега да се отървеме и от руско, и от турско, и сръбско и от евврейско.....Иначе пак ще пеят жените подобно песни. И пак ще е късно...Поздрав за постинга.

Даже е крайно време, закъсняхме много, но пък винаги ни е бивало в наваксването...
цитирай
6. prarodinata - Това е истината за Българите! Ст...
19.02.2013 01:21
shtaparov написа:
Това е истината за Българите! Страховити бойци,непреклонни мъже подкрепяни от амазонки,железни рицари на славата!

Щапаров както винаги го казва най-добре и аз нямам какво да добавя :)
Поздрави!
цитирай
7. zelas - Много говорим в днешно време това не ...
21.02.2013 17:38
Много говорим в днешно време това не спира да действуваме!

Благодарско за статията!
цитирай
8. etyna - Изстрадана
09.03.2013 00:36
е родопската песен...
Благодаря ти!
цитирай
9. prarodinata - е родопската песен. . . Благодаря ...
10.03.2013 11:26
etyna написа:
е родопската песен...
Благодаря ти!

И аз благодаря!
цитирай
10. ivoki - Поклон на героите ! Но до кога ще ...
20.03.2013 00:32
Поклон на героите !

Но до кога ще ровим в миналото ? Какво правим днес? Зовем за насилие?
НЕ СЪМ СЪГЛАСЕН ! Не е това пътя.......
цитирай
11. prarodinata - Поклон на героите !Но до кога ще ...
20.03.2013 10:25
ivoki написа:
Поклон на героите !

Но до кога ще ровим в миналото ? Какво правим днес? Зовем за насилие?
НЕ СЪМ СЪГЛАСЕН ! Не е това пътя.......


Върху нас се упражнява насилие, по-перфидно и много по-унищожително дори в сравнение с еничарския произвол по време на потурнашките събития. Вие какво предлагате – да обръщаме другата буза, да излъчваме мир и любов, докато и последният българин се самозапали от отчаяние и безпомощност?! Нашите деди побеждаваха, когато не се държаха като овце за заколение. Те не се страхуваха от смъртта, но искаха да вземат със себе си колкото се може повече врагове. За да могат децата им да дишат свободни.
Разбирам, че сте вярващ християнин и уважавам позицията Ви, но мисля, че нямаме алтернатива, защото времето е близо... Ние или те – винаги е било така.
Желая Ви здраве и успехи!
цитирай
12. mariniki - Браво...
28.03.2013 11:45
напълни и моята душа...
поздравления...
цитирай
13. prarodinata - напълни и моята душа. . . поздрав...
29.03.2013 11:14
mariniki написа:
напълни и моята душа...
поздравления...

Благодаря за поздравленията! Радвам се, че подвигът на райковци вълнува сънародниците ни и днес, а където е текло, пак ще тече.
Поздрави
цитирай
14. vestitelkata - Българите сме силен и горд народ! ...
29.03.2013 14:32
Българите сме силен и горд народ! Поздравления за постинга и дано повече хора да го прочетат за да си припомнят, че има за какво да се гордеят, че са българи!
цитирай
15. prarodinata - Българите сме силен и горд народ! ...
29.03.2013 14:49
vestitelkata написа:
Българите сме силен и горд народ! Поздравления за постинга и дано повече хора да го прочетат за да си припомнят, че има за какво да се гордеят, че са българи!


Йоана, благодаря ти за коментара! Сигурен съм, че ще дойде време, когато отново ще бъдем силен и горд народ, но засега за съжаление, българската мощ е основно в пожълтелите страници на историята и в прашните рафтове на музеите.
Засега...
Поздрави!
цитирай
16. zvezdichka - Ех тръпки
16.01.2014 15:12
го побиват човек, като прочете всичко това, което е трябвало да изтърпи българския народ. Но и обединението на героичните воеводи за свободата е един светъл лъч в нашата история!
цитирай
17. minevv - да
19.08.2014 15:03
велико
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: prarodinata
Категория: История
Прочетен: 758272
Постинги: 39
Коментари: 753
Гласове: 1138