Посвещавам на паметта на райковските мъченици, които не предадоха Вярата и Рода си, и на юначните родопчани, отмъстили сурово за жестоката смърт на своите братя.


Райко ле, ясно Слънчице,
ти хвъркаш, Райко, високо
и гледаш, Райко, широко!


       Райково е единственото село (понастоящем квартал на Смолян) в България, което носи това име. Официалната версия за произхода на името го свързва с Райко –  брат (в различните източници побратим, братовчед или племенник) на легендарния Момчил войвода.
        За разлика от тази хипотеза, която не е подкрепена с никакви надеждни доказателства, предположението, че Райково е кръстено не на друг, а именно на Слънцето (народът ни традиционно нарича Слънцето Райко*), може да бъде потвърдено доста по-убедително. Скорошните открития, които ще представя по-долу, разказват за най-древната история на селото, превърнало се в стожер на българщината и християнството за Средните Родопи в най-мрачните години на насилственото помохамеданчване.
Слънцето от параклиса "Св. Иван"

Св. Иван се намира в местността "Бралото" или "Топилана", в близост до легендарната Чешитска махала на Долно Райково. Представлява малък параклис, вграден в скала, която е била почитана и преди приемането на християнството заради близостта си с водата от извора. Днес едната част от тази вода се отвежда в Устово за питейни нужди, а другата част пълни бетонните корита, в които долнорайковци перат халищата, чергите и одеалата си.

 

 Параклисът Св. Иван. Вляво се вижда скална ниша/скит, която най-вероятно е била използвана за поставяне на дарове във времената, когато българите са изповядвали старата си Вяра.

       За надписа, който ще видите по-долу, не се знае почти нищо. По думите на долнорайковския свещеник надписът върху скалата св. Иван е доста по-дълъг, но с цел да бъде съхранен, по-голямата част от него е била замазана при скорошното възстановяване на параклиса. С какво е интересен този надпис? Преди всичко със слънцето, което е разположено над кръста и надписа.         

 
Слънцето
  Надписът

        Що се отнася до надписа, макар и твърде ерозирал, за да бъде надеждно разчетен, прави впечатление разграфяването на полето за писане на хоризонтални редове като "каменна тетрадка". Същите редове видяхме и по някои от древните Скрижали, съхранени в параклиси и църкви из Смолянско – Плочата от Гела и тази от Солища: prarodinata.blog.bg/history/2012/06/05/dylgoochakvanite-plochi-izpisani-na-kirilica-ot-vremeto-na-t.964033
        Независимо дали слънцето е издълбано в свещената скала преди или след приемането на християнството (сигурно е само, че е издълбано там преди кръста, тъй като е доста по-ерозирало от него), не бихме могли да подминем факта, че в едно село, носещо подобно име, откриваме такова изображение. Ако някой все пак смята, че се касае за съвпадение, препоръчвам му да посети връх Кралев камък, който пази второто доказателство, че Райково носи името на Слънето, и да се убеди с очите си.
  Кральов (Кралюв) камък – спомен за древното Райково
        Когато се отправих към Кральов камък, очаквах там да има древно светилище, но ни най-малко не съм смятал, че ще намеря окончателното доказателство за произхода на името на близкото село Райково. Още по-малко съм предполагал, че ще открия древното Райково – мястото, от което са слезли предците на днешните райковци.
        Кралев камък е разчленен скалист масив, от който се откриват прекрасни панорами към близки и далечни върхове в южна и източна посока.





Още първата скала от масива е украсена с ... трапецовидна ниша, която обаче, за разлика от своите прочути посестрими от източните Родопи е хоризонтална и само една. Дали нишата просто маркира входа на комплекса или има и друго значение, засега не се наемам да кажа. Ако някой е срещал другаде хоризонтална трапецовидна ниша, ще съм му благодарен да сподели информацията с читателите на този блог.
 
   
        Продължавайки изкачването си към върха на масива, забелязах останки от множество каменни кръгове (най-вероятно се касае за каменни черквички-грамади като описаните тук: www.voininatangra.org/modules/xfsection/article.php ) и зидове. Керамиката от желязната епоха, която открих, само затвърди впечатлението ми, че мястото не е просто светилище, а голямо селище, съществувало вероятно до късната Античност. Ни най-малко не предполагах, че в този горещ летен ден предстоеше да науча и името на това селище...
   
     
      
       На върха е поставена плоча на Кральо войвода, намерил смъртта си на това място в битка с турците (върхът днес носи неговото име). Това съвсем не е единственият случай, в който български хайдутин е използвал древните ни свещени места за убежище. Наред с обичайните предимства на местоположението им – изолирани и предлагащи добра панорама за наблюдение – убеден съм, че родовата памет на героичните ни хайдути ги е карала да избират именно подобни места за центрове на съпротива. Там те са чувствали закрилата на предците си. А Кральов камък, освен с подвига на Кральо войвода, е свързан и с още един героичен момент от историята на Родопа, за който ще стане дума в следващата пубикация.
 
       Стъпката (известна в българския фолклор като "Кралимаркова стъпка") е харатерен елемент за огромен брой светилища из българското землище.

 
Но всичко, видяно дотук, бледнееше пред огромната изненада, която ме очакваше:

     
       Соларните (слънчеви) кръгове се срещат най-много в Сакар и източните Родопи (по-долу ще покажа някои от тях за сравнение). Известно е и светилище на Слънцето в Стара планина, района на Трявна. Никак не бях очаквал да ги намеря тук, в средните Родопи и то точно до селото, носещо името на Слънцето. Този ден древното Райково беше особено щедро към мен. Кръговете по-горе са отчупени, а на мен ми беше писано да видя и цяло, непокътнато Слънце, изсечено на самотна, малка и труднодостъпна скала от южната страна на масива. Сякаш Провидението ме отведе до място, което иначе не бих забелязал и на което надали бих рискувал да се кача...
       Предците ни, древните поклонници на светлината и Слънцето, бяха изсекли там своя обичан Райко, дал името на родното им селище:
   
      
       Става очевидно, че в по-стари времена Кралев камен е бил наричан именно Райково или Райков камък. Това име приляга напълно на високата, обляна в слънце скала, обитавана от древни времена от дедите ни – поклонници на Слънцето и греещия Ден. На въпроса ми за произхода на наименованието райковци са ми отговаряли или, че произлиза от Райко – брата/братовчеда на Момчил юнак – или, че идва от Райко, Слънцето. Когато ги попитам обаче защо селото носи името на Слънцето, след като е в тясна котловина и на практика е едно от най-усойните села, които познавам, местните хора повдигат рамене и се предават...
       Но и на най-упоритите загадки им идва времето: по неизвестни засега причини населението на селището при Кралюв камен се измества три километра на север и основава ново, което разбира се нарича със същото обичано име (макар новото място да не се радва в такава степен на топлите лъчи на Райко). На същия принцип от древното селище в местността Св. Илия над селото най-вероятно е заселено и съседното Чокманово.

      Слънчевите кръгове от древното Райково/Кралюв камък са идентични с тези от Сакар (светилищата на Слънцето при с. Срем и Палеокастро):
 

    От незапомнени праисторически времена кръгът с точка в средата символизира Слънцето, а и Абсолюта.

   

... с тези от светилището при с. Татул, изт. Родопи:
     
  ... и със слънцата от светилището "Сечен камък" в района на гр. Трявна, Стара планина: 


Изглед към Кральов камък от м. Варадил:






         * Българите единствени от всички славяни наричат Слънцето Райко. Никак не е трудно да се досетим откъде древните египтяни са заимствали името на своя нов бог на слънцето Ра. Няма друг народ, който да използва повече това прозвище на Слънцето от българите: Рай, Райко, Райчо, Райна, Рая. Няма народ, който да се обръща с такава нежност и обич към Слънцето в своите песни и който да го почита като живо същество, комуто освен свръхестетвени сили, са присъщи и човешки емоции, страсти и дори слабости. И най-накрая, няма друг народ, който да е ходил на сватбата на Слънцето :)

Следва продължение: Време е героизма да мерим не с нашата, а с вражеската кръв!

Браво!
Време е да се каже истината!
Единственият проблем за мен е че много хора още не са подготвени за такъв голям скок назад във времето...
45 години ни повтаряха мантрата 681 г. - 681 - 681.... И сега като ги върнеш хората 5000-6000 години назад във времето и малко главозамайващо им идва... : )
Но днес във времената на комуникационно-информационна революция всичко се развива доста бързо, та и хората надявам се бързо ще приемат новото, което в повечето случаи е добре забравено старо... : )

Да, за някои наистина е трудно, повечето хора отхвърлят новите данни, защото обичат светът им да е подреден и ясен – дръж народа в мъгла, за да му е ясно всичко :)
Но ние ще продължаваме да отваряме прозорците на овехтялото и мухлясало здание, наречено българска история, и да пускаме животворните лъчи на Райко вътре, докато мъглите и миазмите там не изчезнат завинаги!
Поздрави!

Не 5-6 хиляди, ами 14-15 хиляди години назад тук се заселват древните траки- арани . Техният централен клон(слъчавият) остават да живеят тук, а единият от другите 7лъча,този на Марс и Юпитер, мисията е била да достигнат до Шамбала и да вземат чистия и усъвършенстван ген. Този ген се дава само на Авитохол и там той получава правото да носи името Дуло на рода си. Знаем,че от този род прозлизат кановете, които управляват нашата Дунавска България. Не случайно Слънцето е главен бог на прабългарите. Седмолъчната звезда намерена в Плиска е била използвана като символ още в зората на расата/ петата/ , когато първотраките са се заселили по днешна България, след като напускат Атлантида преди около 15 000 години, и създават тук първата държава в историята на расата.

...а защо таралежът започнал да яде камъни, като разбрал, че Слънцето ще се жени? ;)

Логично е това, което разказваш. Траките са имали много светилища в Родопите и то не на случайни места. Соларният култ също е безспорен. Известно е, че църквите в по-късен етап са се строяли върху древните светилища, защото мястото е необикновено и излъчва особена енергия...
Има и нещо друго, за което си мислех докато четях и разглеждах снимките. Древните са били отлични астрономи. Когато на земята, върху скалите... има изображения на съзвездия, на слънцето... те никога нямат случайно разположение. Обикновено разположението им има някакво значение и следва движението на звездите и планетите... Възможно ли е слънцата, които си видял да повтарят или говорят за някакво астрономическо явление или митологична древна вяра...

Такива трапецовидни ниши съм виждала в едно тракийско светилище около Суворово, близо до Варна. И на Глухите камъни също. Последните непременно трябва да се видят. Мястото е вълшебно и имаш усещането, че си попаднал в друг свят.
Днес Райко се показа. Слънчево да ти е!
Чудесен постинг!

Повечето изследователи и екстрасенси дават година на потъването на Атлантида 9500-10500 преди новата ера, т.е. преди окло 12 хиляди години. И аз съм чувал за теорията че централния (слънчев) клон се заселва по тези земи. Златото например е израз на почитта към Слънцето, затова то е предпочитания метал в първите неолитно-халколитни култури по българските земи.
За името Авитохол аз скоро написах една друга теория, доста по земна... : )
Седемлъчевата розета от Плиска не ми е много ясна от къде произхожда и какво точно символизира. Но по скоро е късна, от 8-9 век...

:))) Първо ще отбележа, че се радвам да науча интересно инфо свързано с родния ми град. Учих в Райково в Математическата, така че в този квартал съм прекарал години наред и го свързвам с много хубави спомени. Обаче райковец не съм. От Устово съм(друг Смолянски квартал). Ако и ти си местен, ще знаеш за вечната вражда райковци-устовци :))) Вражда е силно казано, по-скоро надпревара кой е по-по-най... Чувал съм една история, според която потурчването на родопчани е спряно в Устово(едно от потурчванията), а съм чувал и една за спирането на потурчването също и в Райково. Не знам дали отговарят на истината, но ако имаш инфо в тази насока, ще се радвам да я споделиш. Всъщност на изток от Устово всички села са помашки, както и на запад от Райково(Райково е на запад от Устово), като се изключат няколко като Стойките, Широка лъка, Пещера(да не се бърка с града Пещера. Село Пещера е в близост до Смолян и вече май почти никой не живее там. За това село има интересни легенди. Също мисля, че има още християнски села на запад от Райково, но сега не се сещам за имената им, а иначе на изток от Устово до колкото знам няма...) От Устово и Райково, в посока Асеновград(главния път) всички села са християнски и ако са вярни легендите за устовци и райковци, че са спряли потурчването, като избили пратените турци, които трябвало да проучат настроението и нагласата на населението, то устовци и райковци вероятно са допринесли за това села като Бостина, Соколовци, Момчиловци и всички останали по пътя към Пловдив да запазят българщината си. Между другото и село Славейно има интересна история, която ако имаш малко повече въображение и знания естествено, можеш да я свържеш с Перперек(за последното твърдение нямам никакви доказателства, но да кажем, че интуицията ми подсказва, че е възможно да имат нещо общо. Освен интуицията ми има и разни факти, които ме насочват към тази идея. Това село е създадено от българи избягали от източните Родопи при едно от потурчванията, а също част от славейновци няколко века по-късно отново се връщат в източните Родопи(Кърджали) и до днес си живеят там. Пример за такива българи е един бивш министър, но не желая да му споменавам името поради разни причини...) Също ако си местен бих искал да се запозная с теб, когато се прибера отново в България(предполагам най-рано юли месец), защото искам да познавам поне един от автохтонците лично(естествено само ако ти нямаш нищо против). Дори ако си местен и преди да се запознаем искаш да се увериш, че всичко ще е наред и не съм някой агент на КГБ, който иска да ти навреди, просто разпитай насам натам за мен(съответно и за родителите ми), за да се убедиш, че съм просто един обикновен любопитен българин и нищо повече... Поздрави!

Емиле, благодаря ти! Догмите наистина нямат бъдеще.
Поздрави!

- Какво си загризал бе, таралежко? Не ти ли харесват моите гостби?
- По ми харесва да си гриза камък! - Аз отсега се уча да си погризвам камъни, докато има само едно слънце, пък като се народят много слънца и изгорят всичко - какво ще ядем, ако не само камъни?
:))
Славке, благодаря ти за коментара! Радвам се, че темата предизвиква интерес и провокира размисли у будните. Нямам какво да добавя към размишленията ти, освен, че съм напълно съгласен с тях. Интересен е въпросът ти дали слънцата по скалите отразяват конкретно явление или са израз на обобщен слънчев култ. Най-вероятно и двете. Изследванията на древната вяра и наука на предците ни са все още в начален етап и е рано за категорични мнения, поне според мен. По скалите у нас са останали много следи и е нужен разкрепостен и освободен от догми и предразсъдъци подход, за да научим повече. Трябва да съчетаваме научния метод с духовното търсене, да прибавим и щипка интуиция, осланяйки се на родовата и генетичната си памет, за да постигнем добър напредък в познанието си за предците ни. Не мисля, че едностранчивите подходи могат да дадат кой знае какви плодове...
Но така или иначе всеки търсещ Българин ще намери Пътя.
На добър час!

Етина, благодаря ти от сърце за жизнерадостния и слънчев коментар. Дори когато Райко е скрит зад облаци и мъгла, ние пак го носим в себе си. Правили сме слънца по скалите и знаеш ли, мисля, че пак ще ги правим един ден :)
За нишите, даваш много ценно сведение. По принцип другарите от ранга на 'професор' Овчаров твърдят, че трапецовидни ниши се срещат само в изт. Родопи, един вид някакъв локален култ. Оказва се обаче, че ги има и другаде – на Мадара например. Моля те дай повече сведения за нишите в Суворово, ако имаш и снимки, би било чудесно. Можеш да ми пишеш и на лични.
Много интересно, че споменаваш Глухите камъни, ето как работи интуицията :)
Там е намерен един много интересен петроглиф – Слънчевата ладия: http://forum.skycode.com/pic/95404-Slyncheva ladia Gluhite kamyni.jpg
Мястото е наистина уникално, бил съм само веднъж, така че нямам никакви претенции да го познавам. Тези места трябва да се посещават по няколко пъти и с чисто и отворено съзнание, за да постигнеш единение с духа им и да почнат да те ощастливяват с даровете си.
Българските светилища са живи и действат, а поклонниците, които все по-често ги посещават, допринасят за активирането им. Те от своя страна зареждат хората с чиста енергия и кръговратът се завърта, както е било хилядолетия наред...
Та... Райко си знае работата. От нас се иска да не му пречим да си я върши... :)
Поздрави за интереса ти към българската духовност, а и за чудесните ти стихове, за мен беше удоволствие да се запозная с тях!

Здравей, Стамене, много се радвам, че смолянчанин оценява публикацията!
На въпроса ти – имам райковска кръв и затова обичам да пиша за Слънцето :)
За съжаление не живея там, но ходя поне 3 пъти в годината, така че за мен ще е удоволствие да се срещнем. Дори и да си от КГБ, няма проблеми, все пак и агентите са хора, Райко грее и за тях :))
Шегувам се, разбира се, но този термин 'автохтонци' по-добре го махни :)
За това, което казваш, че твърдостта на райковци и устовци е създала една крепост на духа, която е съхранила българщината на селата на север в посока Пловдив, но също и на Чокманово, Петково, Момчиловци, Славейно и още няколко села. Точно така е. За името на Чокманово например легендата е, че чокманци се съпротивлявали толкова яростно на башибозука, че чалмите се удивлявали: Чок иман (голяма, силна вяра). Затова искам да свържа темата за слънчевата Вяра на дедите ни с духовното им величие по време на най-тежките моменти от робството. Ние трябва да познаваме източниците на нашата сила и да не спираме да си припомняме за тях. Точно днес, когато идеята за Саможертвата ни е по-чужда от всякога, имаме най-голяма нужда от тези спомени. И то не заради предците ни – те изпълниха своята мисия с гордост и чест– а заради самите нас.
Следващата седмица ще публикувам материалите за подвига на райковци, отбий се отново и ще се радвам да обменим мнения по темата.
Поздрави!

Е то и аз не съм чист устовец :) Даже всъщност баща ми, който е от Устово(майка ми е тракийка) също не е съвсем чист устовец(дядовия ми род е от Славейно, въпреки че дядо ми е раждан и отраснал в Устово, предполагам и прадядо ми), така че аз със сигурност не съм автохтонен устовец по кръв :))), но по манталитет съм сигурно повече устовец от много устовци. Понеже аз не съм автохтонен устовец, а ти искаш да махна термина автохтонци, затова приемам предложениоето, без да се противопоставям. Всъщност без да знаеш, чета публикациите ти с интерес още от миналата година(плочките от Гела ми привлякоха интереса.) и също ще прочета тази от следващата седмица. Мнение винаги имам, но ми куцат познанията... Е... Надявам се някой ден да имам достатъчно, за да мога да защитавам мнението си и с факти, а не само с моята си логика :))) А иначе Райчо грее за всички(това ми хареса най-много, за което Евала!!! Има много мъдрост в тези думи!) И ако лятото(да кажем август) имаш път към Смолян, ще се радвам да пием по една бира заедно. Аз съм млад(нямам представа ти на каква възраст си, а и не мисля, че е от значение), но вече пия бира :)))

Мартине, заслужаваш поздравления за хубавия постинг!

Относно това - от кого са заели египтяните името на слънчевия си бог Ра...не зная дали ти е известно, че владетелите на първите три династии на Египет ...не са египтяни...

Става дума за хора с едър ръст, рижо-кестенява коса, светла кожа и голям череп (в сравнение с местното население на Египет).

Преддинастичната и раннодинастичната керамика на Египет показва форми и орнаментика имащи паралели с тези от Балканите.

По тази керамика се срещат и знаци (около 24 на брой), нямащи паралел с по-късните йероглифи, но пък имащи прототип в древната балканска писменост.

Не зная дали си обърнал внимание, че царското погребение от Варненския некропол показва нещо интересно. Покойникът лежи по гръб, ръцете са на гърдите, а в дланите са положени символи на властта - брадва-жезъл.

По същия начин (но с друг символ на властта - гега) биват погребвани и ранните владетели на Египет. Да обаче Варненския некропол е от V хил.пр. Христа, а раннодинастичните погребения са от ІІІ хил.пр. Христа...

Не вярвам да става дума за случайности, още повече, че българския език има близки думи със староегипетския и с неговото продължение -коптския...

СТАРОЕГИПЕТСКИ - БЪЛГАРСКИ – АНГЛИЙСКИ



АТЕФ -ОТЕЦЪ (баща) – FATHER

АН - -ОНЪ, ОНА (той, тя) - HE, SHE

БХА -БЕЖАТИ (бягам) - TO RUN

БЕС -ВЕСТИ - TRANPOSRT, BRING, CARRY

ВСТ -ВЬСЪ (селище) - SETTLEMENT, VILLAGE

ДР -ДВОР - ENCLOSURE, YARD

ИИ - -ИТИ (идвам) - TO COME

КЕС -КОСТ - BONE

МСТИ - МЪСТ -REVЕNGE, WRATH

ПТ - ПИТА( хляб) -BREAD

ПРИ - ПРАВО - FORTH

РУТ -РЪТЪ ( уста, отвор) – MOUTH, OPEING

РУХ -РЪСТ - GROW, HEIGHT

РК -РОКЪ ( време) - TIME

САЧ -СЕКА - CUT

СЕПТ -ШИП - THORN

САМТ -СЪМВАНЕ - MORNING

СУ -СЪ ( този, това) - THIS

СВИ СВЕТЛИНА -LIGHT

СБТ -СОБА (стая) - ROOM, CHAMBRE

ТА - ТА ( тази, това) -THIS, THAT

ТУ -ТЪ ( това) -THIS, THAT

ХР -ГОРЕ -ABOVE, ON





Понеже коптският е наследник на египетския напълно логично е да намерим и там думи близки до нашите. Ето ги и тях:



КОПТСКИ – БЪЛГАРСКИ – АНГЛИЙСКИ



ЖЕРО -ЖАРЯ -TO BURN

КАС -КОСТ -BONE

КАС -КОСТИЛКА - PIT, STONE

КОЛКА -КОЛЕЛО - WHEEL

КОУКЛЕ -КУКУЛЪ ( качулка) - HOOD

КОЕИС - КОШ -BASKET

КРО -КРАЙ -END

КУРЖ -КЪРША - TO BREAK

ЛАС -ГЛАС -VOICE

ЛАПСИ -ЛАПАМ - TO EAT, BITE

МАТЕ -ИМАТИ (имам) - TO HAVE, TO OBTAIN

МЕРРЕ – МОРАВ, ЧЕРВЕН - RED

ПОЛК -БОЛКА -PAIN

ПУКЕ -ПУКАМ - TO BURST

РО - РЪТЪ ( уста) - MOUTH

СИКЕ -СЕКА - TO CUT

СОГРЕ -СЕКИРА -AXE

ТАЙ -ТАЯ, ТАЗИ -THIS

ЦОНКЕ -ЦОКАМ, ПИЯ - TO DRINK

ХАЛАК -ХАЛКА -RING








Няма случайности, има неудобни истини!:)

Пропуснах най-важното:)

Някои езиковеди се опитват да ни омайват, че думата рай идвала от иранската раи, рая - богатство, благоденствие...:)

Да, ама не...раи има по-стара форма ражи- богатство ( но и светлина).

Ражи е сродна на трак. рез, раз ( в Резос, Разкупорис) имаща значение цар, или по-скоро сиятелство, светлост, светлейшество.

Останки от тази древна дума намираме в стблг. резъ- богатство ( злато, сребро, блестящ метал)...но също и в брез - бял, белезникав, светъл.

Същата връзка намираме в индо-арийските раж- цар, светлина и браж - светлина, сияние.

Рай си е наша древна дума, като значението е небе, сияйно небе, светло слънце.

Умората си казва думата, пак забравих нещо:)

Кръста също е слънчев символ, напълно е възможно ранните християни да са приели кръста като символ на светлината и чистотата, а не като символ на уреда, чрез който е изтезаван Христос...

Богомилите са отричали разпятието и са смятали за позорно то да бъде изобразявано и да се ползва като символ на вярата...

Обърни внимание на слънчевите символи (кръг, кръст, свастика) върху богомилските гробове http://www.etd.ceu.hu/2012/aphved02.pdf

Не случайно ранните кръстове са винаги вписани в кръг- отново слънчев символ.

Мой приятел търси връзката кръст - курусо ( злато на микенски -пелазгийски език)...това го оставям без коментар:)

Павеле, благодаря за ценните допълнения. Връзката между древноегипетския и българския трябва да се изследва по-обстойно, явно оттам могат да излязат още изненади. Хубавото е, че коптския е жив и днес, макар и само като богослужебен език за египетските християни, и при желание могат да се проведат сериозни изследвания на място. Българи, които са имали досег с коптите в Египет, споделят за интересни прилики между нашите две култури.
Какво е твоето мнение за бохарския диалект на коптския? Дали бохар произлиза от нашия етноним?
Жалко, че коптите в Египет оттук нататък ги чакат много неприятности, но пък дано удържат!
Много интересно е това, което казваш за кръста и богомилите. Наистина е твърде вероятно те да са го ползвали като древен слънчев символ, защото богомилите са продължителите на старата българска вяра и неслучайно са били жестоко преследвани от официалната църква, която е била силно враждебна към традиционните наши вярвания.
Хубаво е, че даваш и етимологията на РАЙ, всеки инстинктивно усеща, че това е понятие, свързано със светлината, но друго си е да го видим доказано черно на бяло.
Поздрави!

Родопа е съкровищница. Вярвам че Родопа ще се" отвори" и светът ще падне по гръб пред чудесата на миналото ни..! Павка, това за египесткия и коптския е супер.

Мартине, бохаирския диалект на коптите няма нищо общо с етнонима българи.
В бохаирския си има У, Л, Г, не е проблем се напише и прочете булгар, болгар, белгар...

Bohairah ( buhairah) е име на област в близост до Александрия. Значението на bohairah ( buhairah) e eзеро ( на арабски език).

Както Родопите дават наименованието на родопските диалекти, така и областа Бохайра (езерото) е дала името на този коптски диалект. Самата дума обаче не е коптска.

Не се лъжи да се доверяваш на Гайд...този човек не знае какво говори...

Преди време Мартин ме попита какво мисля за името Родопи. Отговорих му, че според мен Родопа(с) означава пазеща рода. Родо-род, па(с) - пазя...

Паралелите на староегипетския с българския наистина са смайващи и няма как да се обяснят свен с тракийско присъствие в Египет през ІІІ хил.пр. Христа...

По принцип крилатото слънце като символ се среща първо в Тракия - V хил. пр. Христа...

Много ценен материал, трябва да ги проверя тези скали.

Райковци са специални хора, корави, но и с голямо чувство за хумор, виж Райковски зевзеци.

Демограф, Родопа вече се отваря, всичко е само въпрос на време..
Поздрави!

Какви ли не тълкувания се предлагаха за името на нашата единствена и неповторима Родопа – земята с най-много свещени места на единица площ по тази планета.
Безродници угодно дъвчат стари гръцки уйдурми за "планината на розите", защото на гръцки 'рода' било роза http://apollon.blog.bg/izkustvo/2009/11/01/proizhod-na-imenata-evropa-kaliopa-i-rodopa.426790 :)
'Тракийската' етимология, която официозът е приел сега, е по-весела и от 'розовата' :)
"Според други хипотези Родопа се тълкува като първоначално име на река със значение „ръждива/червеникава вода“, където *rod- е от същия индоевропейски корен като бълг. „руда“, „ръжда“, „риж“, лат. rufus („риж“) и нем. rot („червен“)"
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BF%D0%B8
Опитват се да обясняват с това, че планината е богата на руди и оттам червеният цвят...
А както винаги отговорът ни бил на ръка разстояние – тя, Пазителката на Рода Български от хилядолетия, свидната ни Родопа. Хайтов:
“Ако ме попитат коя планина ми най-много харесва, за себе си аз ще кажа: Родопа! Разбира се, Рила е красива, ала това е дива и мъжествена красота. Рила е планина за катерачи-завоеватели, Родопа – за поети и съзерцатели. Рила е частица от света, а Родопа – свят!
Рила е величествен остров, Родопа – велико море!"

Павеле, големи благодарности, че ми потвърди и чрез санскрит:
retas (p. 258) n. effusion, stream (V.); libation (RV.); effusion of semen; semen virile; seed, offspring, generation
Retas на санскрит: поток, изливане, излияние, (изливане на) семенна течност, потомство, поколение!
и Pa(s) – пазя...

От същия корен в българския са опасвам, пояс, паса (грижа се за), паство, пастир, паяк (който опасва) и разбира се Пазя.
Няма нужда да изреждам десетките думи, сРОДни на РОД в нашия език, всички те са сред най-важните понятия в българския.
Има ли въобще някой изненадан, че името на това 18 000 кв. км. светилище и люлка на човешката, не само на българската, цивилизация е елементарно и бързо обяснимо с две наши ключови думи: Род и Пазя.
Защо наистина трябваше да губим толкова години, търсейки корените на рода си къде ли не по незнайни диви чукари и гаврейки се с нашите свещени имена с гръцки, турски и всякакви хипотези, коя от коя по-нелепа, вместо да погледнем под носа си към сърцето си...
Но, по-добре късно, отколкото никога. Днес разбирането ни се увеличава с всеки изминал ден. Който веднъж осъзнае, че разполага с универсалния шифър, наречен български език, лесно намира правилните етимологии...
Още веднъж благодаря!

Наблюдението ти за райковци е точно. И ти ли си родопчанин?
А Кралев камен се намира лесно, препоръчвам на всеки да го изкачи.

За съжаление, както на почти всички родопски светилища, и там има десетки иманярски трапове. Скоростта, с която се унищожава паметта ни е плашеща, затова да се опитваме да я оПазим е свят дълг за всеки, който смее да се нарече българин.
Поздрави

Привет отново и от мен...!
Хрумнаха ми няколко неща тези дни.
Мартине, може да покажеш и слънчевите дискове от дакийските светилища. Те без съмнение също са свързани с почитта към слънцето и древната балканска религия...
Още повече наскоро чух теория че даките, под предводителството на двама братя, единия от които се е казвал Дак, са тръгнали от Родопа през 3-2 век преди новата ера... Нещо съвсем ново за мен, не съм запознат с детайлите...
Името Родопа без съмнение е свързано с думата "род".
Да допълня и за древен Египет, че е бил наречен навремето, че и досега Мисир, което е сродно с Мизия. Има 3 Мизии - една на Балканите, една в днешна Турция, по южния бряг на Мраморно море и една в Египет...

Да, добра идея е да се свържат Сармизегетуза и слънчевото почитане в Карпатите с нашите светилища на слънцето. Убеден съм, че дедите ни са отнесли соларния си култ и на доста по-отдалечени места.
И аз съм чувал, че гетите/даките са излезли от Родопа. Ако е така, със сигурност не са били единствените родопчани, заселили други земи и създали ново начало. За толкова хиляди години непрекъснато обитаване Родопа е откърмила неизброимо човешко множество и е повлияла цивилизации далеч отвъд пределите си. Нека споменем например пръстена със скарабей и 'египетски' йероглифи от с. Любча, Доспатско, както и родопските карета и гайдите на келтските народи.
Можеш ли да дадеш линкове за другите две Мизии, нека всеки да ги види!

Ретас наистина е род на санскрит, но там има и други подобни думи, една от тях е roditi - плача, течене на сълзи. Род означава - изтекли от...За това имаме и думата потекло (от тека).

Поздрави!

Име за момиче!....Страхотно. Ако имам да кръщавам някое ще му туря туй име!.
Родопазил - за момче. А и как звучи само.

Според мен символиката на знаците е такава:

Кръгът е символ на духа, на вечността (където времето не съществува), на единството, на мъжкото начало. Символ е и на слънцето - във всички религии слънцето е бащата, духа, мъжкият принцип.

Кръстът е символ на материята (на тленното, което има начало и край във времето), на кръговрата "раждане - смърт", на плодородието, на богинята майка, на женския принцип.

Обединението на мъжкия и женския принцип е показано като кръг с кръст или точка в него. Това е символът на живота. Също така е символ и на единия Бог, на абсолюта, в който са и духа, и материята. Кръг с кръст или точка е алхимичен символ и на планетата земя (вижте в уикипедия "земя").

Животът представлява вечна битка между духа и материята на земята, в която битка тези две противоположности се сливат и обединяват в едно цяло. Същата идея е закодирана в знака "ин и ян".

Благодаря Ви за коментара. Съгласен съм с това тълкуване.
Поздрави!

Попаднах и на още по-подробни обяснения на значението на различните символи. Много интересна тема е това.

http://www.iskri.net/articles.php?lng=bg&pg=24
http://freeforum.politolozi.com/index.php?topic=567.msg17540#msg17540

Поздрави!

Ако не си запознат с "Българското везмо и изтокът" на Т. Танев, можеш да я свалиш оттук: http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=1&ved=0CCwQFjAA&url=http%3A%2F%2Fwww.voininatangra.org%2Fmodules%2Fxfsection%2Fdownload.php%3Ffileid%3D16&ei=NSa6UaGrK4iUOMKRgMAM&usg=AFQjCNEIvunwYEamd-TQh_ebTXNc0z90zQ&bvm=bv.47883778,d.ZWU

Ще прочетеш много ценни неща за Елбетицата.
Поздрави!

Добра е книгата.

http://www.smolyandnes.com/paraklis-sveti-ivan-v-dolno-raykovo

"Параклисът „Свети Иван” в смолянския квартал Долно Райково е сгушен в подножието на голяма скала, а край него тече чиста и лековита вода. Църквичката съществува от незапомнени времена.Преди четири години е обновена и разширена, разказа Мара Великинска, която я стопанисва. Тогава в параклисчето е влязла и част от скалата. Днес по нея са накацали малки икони, пред които богомолците затаяват дъх и изричат най-съкровените си молитви. Впечатление прави и надпис, изсечен направо върху камъка. Откроява се слънце и кръст, но „до ден днешен никой не е успял да разчете тези йероглифи”, обяснява Великинска. Хората разказват, че на това място в Долно Райково параклисчето съществува от незапомнени времена."

GPS координати: N 41.54690; Е 24.73511 Ако желаете да го посетите без да се загубите. И Параклиса се казва Свети Йоан Кръстител :)

Благодаря за поправката! Kоригирах местоположението на картата.
А 'Свети Йоан Кръстител' е официалното име на параклиса, но райковци винаги са го наричали св. Иван :)
Поздрави!

Чудесна статия! Моля Ви, направете клип със снимков материал и го пуснете в Ютуб, хората трябва да знаят, за тази част от историята на прародителите ни.
Още веднъж, благодаря!

Ако се поназнайва малко елинска и римска истории, няма да е зле. Доста фантасмагории ще си спести Мартин.